Какво трябва да знаем за нарушената функция на щитовидната жлеза и бременността

Периодът на бременността и раждането е вълнуващ момент в живота, в който преминавате през редица физически и емоционални промени, сред които и промени в нивата на тиреоидните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза. Ако щитовидната жлеза произвежда по-малко от необходимото количество хормони Т4 (тироксин) и Т3 (трийодтиронин), се развива хипотиреоидизъм. Когато тези хормони се произвеждат в по-голямо количество настъпва хипертиреоидизъм. И двете състояния излагат Вас и Вашето бебе на риск. За да бъдат избегнати увреждащите последствия на хипо- и хипертиреоидизма, най-добре е да направите преглед при специалист-ендокринолог и изследвания на щитовидната жлеза, за да се лекувате, ако това се налага преди настъпване на бременността.

Знаете ли, че?
• От 0.3% до 5% от жените по време на бременност развиват тежък хипотиреоидизъм, а 2% до 3% – умерена форма на хипотиреоидизъм.
• От 5% до 15% от жените в детеродна възраст имат тиреоидни автоантитела – основна причина за развитие на хипотиреоидизъм, освен йодния дефицит, който вече не се наблюдава у нас.
• Нелекуваният хипотиреоидизъм по време на бременност може да доведе до сериозни последствия за Вашето здраве и здравето на Вашето бебе.

От 0.1% до 4% от жените по време на бременност имат повишена активност на щитовидната жлеза.
• Най-честата причина за развитие на хипертиреоидизъм е Базедовата болест – автоимунно нарушение, предизвикващо свръхпроизводство на хормони от щитовидната жлеза. Базедовата болест засяга предимно жените в детеродна възраст.
• Други, по-редки причини за хипертиреоидизъм са гуша и рак на щитовидната жлеза.
• Нелекуваният хипертиреоидизъм може да има сериозни последици както за майката, така и за бебето, като мъртво раждане, преждевременно раждане, малформации на плода и прееклампсия.
• Преходният хипертиреоидизъм, наричан транзиторна гестационна тиреотоксикоза, засяга основно жени, очакващи близнаци, или с много силно гадене и повръщане. Тъй като това състояние обикновено отзвучава между 3-ия и 5-ия месец на бременността, тези жени не се нуждаят от лечение.

Запознайте се с фактите

Щитовидната жлеза има формата на пеперуда и е разположена в основата на шията, пред гръкляна. Тя произвежда тиреоидни хормони – Т4 (тироксин) и Т3 (трийодтиронин), които контролират метаболизма на тялото. Ако щитовидната жлеза произвежда по-малко количество тиреоидни хормони (хипотиреоидизъм), метаболизмът е забавен.

Най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм по време на бременност е автоимунно заболяване, наречено тиреоидит на Хашимото. Ако страдате от това заболяване, Вашата имунна система по грешка атакува щитовидната жлеза и постепенно я разрушава.

Йодният дефицит е друга основна причина за развитие на хипотиреоидизъм при жените, но той вече не се наблюдава в България.

Други по-редки причини за хипотиреоидизъм по време на бременност са неправилно лечение на хипертиреоидизъм, или на хирургия на щитовидната жлеза.

Около 7% от всички жени и 18% до 25% от жените с диабет тип 1 развиват така наречения постпартален тиреоидит (PPT) в рамките на една година след раждането. Той може да бъде хипо- или хипертиреоидизъм, но може да се изразява и в период на хипертиреоидизъм, последван от хипотиреоидизъм.

Ако щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони – настъпва състояние, наречено хипертиреоидизъм. В такива случаи, метаболизмът е ускорен.

85% от случаите на хипертиреоидизъм по време на бременност се дължат на Базедова болест, при която щитовидната жлеза е атакувана от антитела. В резултат на това тя нараства и произвежда повишено количество тиреоидни хормони.

Повишената активност на щитовидната жлеза ускорява метаболизма и се проявява със симптоми като умора или тревожност, често погрешно приемани за типични признаци на бременността.

Запомнете

Свързани статии

Стартира национална информационна кампания „щитовидна жлеза и бременност“

Чудати и смешни суеверия за бременността

Какво да ядем когато очакваме бебе

Нелекуваният хипертиреоидизъм може да доведе до спонтанен аборт, неправилен вътреутробен растеж на плода, преждевременна родова дейност и раждане, физически увреждания на плода.

Майките със свръхактивност на щитовидната жлеза могат да имат високо артериално налягане или „тиреоидна буря“ – опасно повишаване на нивата на тиреоидните хормони в отговор на стрес или системна инфекция.

Следете за...

Симптомите на намалена или повишена функция на щитовидната жлеза могат лесно да останат незабелязани, тъй като са сходни с много от обичайните промени, настъпващи по време на бременност, като наддаване на тегло, усещане за умора, поява на отоци, топли вълни, засилено изпотяване, повръщане или ускорен пулс.

Хипотиреоидизъм – Познаване на симптомите
• Умора, сънливост и/или слабост
• Непоносимост на студ (повишено усещане за студ в сравнение с хората около Вас)
• Нарушения на паметта
• Наддаване на тегло в по-голяма степен от нормалното за бременността (въпреки подходяща диета и физическа активност)
• Депресия
• Запек
• За жени, които не са бременни: Смущения в менструалния цикъл и/или и/или проблеми със забременяването
• Болки в ставите и мускулите
• Изтъняване и чупливост на косата и ноктите и/или суха, лющеща се кожа

Хипертиреоидизъм – Познаване на симптомите
• Загуба на тегло (дори при нормално хранене)
• Тревожност и раздразнителност
• Силно ускорен пулс (често над 100 удара в минута)
• Изпъкналост и втренченост на очите (типично за Базедовата болест)
• Треперене на ръцете
• Усещане за силна слабост
• Косопад
• Засилена перисталтика на червата
• Бърз растеж на ноктите
• Изтъняла и много гладка кожа
• Засилено изпотяване

Ако сте бременна и имате някои от посочените симптоми, като сърдечна честота над 100 уд/мин и загуба на тегло, трябва незабавно да се консултирате с Вашия лекар, за да бъде изключен хипертиреоидизъм.

Запомнете

Ранното диагностициране на хипотиреоидизма е от особена важност, тъй като понижената активност на щитовидната жлеза крие опасност за Вас и Вашето бебе. Можете да развиете високо кръвно налягане, анемия, както и болки и слабост в мускулите. Майчиният хипотиреоидизъм повишава риска от преждевременно раждане и проблеми с когнитивните функции и развитието на новороденото. Хипотиреоидизмът може също да бъде причина за отделяне на плацентата от вътрешната стена на матката преди раждането (плацентно разкъсване) – потенциално животозастрашаващо състояние, както за майката, така и за бебето.

Бременните жени с Базедова болест може да се чувстват добре по време на бременността, поради потискане на имунната система с цел защита на плода, но заболяването обикновено се влошава през първите няколко месеца след раждането.

Скрининг за хипо- и хипертиреоидизъм

Трябва ли всички бременни жени да преминат скрининг за хипотиреоидизъм? Някои специалисти препоръчват провеждане на скрининг при всички бременни жени през деветата седмица от бременността или по време на първата визита, поради риск от недиагностициран хипотиреоидизъм. Други само предлагат скрининг на жените с висок риск.

Кои са рисковите групи?

Всички жени
• На възраст над 30 години
• С фамилна анамнеза за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или хипотиреоидизъм
• С гуша
• С наличие на тиреоидни антитела
• Със симптоми или признаци на хипотиреоидизъм
• С диабет тип 1 или други автоимунни нарушения
• С проблеми със забременяването
• С предшестващ спонтанен аборт, преждевременно раждане
• С предшестващо лъчелечение на главата и шията или операция на щитовидната жлеза
• Получаващи лечение с levothyroxine за понижена активност на щитовидната жлеза
• Живеещи в райони с йонен дефицит

За да постави диагноза хипо- или хипертиреоидизъм, Вашият лекар-ендокринолог ще направи преглед и ще Ви назначи изследване на нивата на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH) и Т4 в кръвта. Ако нивото на TSH е високо, а концентрацията на Т4 ниска, Вие страдате от хипотиреоидизъм.

За да се установи дали хипотиреоидизмът се дължи на тиреоидит на Хашимото, ще ви бъде направено изследване за тиреоидни антитела.

Ако нивото на TSH е ниско, а концентрацията на Т4 висока, Вие страдате от хипертиреоидизъм. За да се установи, дали хипертиреоидизмът се дължи на Базедова болест, ще ви бъде направено изследване за тиреоидни антитела.

Как се лекува хипотиреоидизмът

Целта на лечението е заместване на липсващия в организма хормон на щитовидната жлеза със синтетичен тиреоиден хормон, който действа по същия начин, като произвеждания от щитовидната жлеза хормон Т4. Бременните жени с хипотиреоидизъм трябва да провеждат по-чести контролни прегледи, с цел коригиране на дозата на медикамента, ако това се налага.

Как се лекува хипертиреоидизмът по време на бременност

Целта на лечението на повишената активност на щитовидната жлеза е да се намали количеството на тиреоидните хормони в кръвта. Антитиреоидната терапия може да се провежда по време на бременността. Вашият лекар ще Ви назначи най-ниската възможна доза.

Запомнете

Ако планирате бременност, трябва да имате предвид, че нарушения на щитовидната жлеза могат да настъпят преди, по време и след бременността.

Лечение на хипотиреоидизъм преди бременността

Ако страдате от хипотиреоидизъм и планирате бременност, трябва да се консултирате с Вашия лекар и да проведете изследване на нивата на TSH.

Ако те са повишени, лекарят ще увеличи дозата на медикамента до постигане на нормални нива. Бременността трябва да настъпи след възстановяване на нормалните нива на TSH, ако проблемите с щитовидната жлеза са единствената причина за трудно забременяване.

Лечение по време на бременността

Бременните жени с хипотиреоидизъм трябва да провеждат по-чести контролни прегледи и проследяване с цел коригиране, при необходимост, на дозата на медикамента, с който се лекуват. През първите 4 до 6 седмици от бременността, дозата на медикамента може да бъде увеличавана с 30% или повече.

Ако сте бременна с новодиагностициран хипотиреоидизъм, нивата на Т4 в кръвта трябва да бъдат нормализирани възможно най-бързо. 30 до 40 дни след започване на лечение с медикамента, трябва да бъде проведено повторно изследване.

Лечение след раждането

След раждането на детето, дозата на медикамента трябва да бъде намалена. При някои жени заболяването може да се обостри. До около 7% от жените могат да развият постпартален тиреоидит (РРТ) по всяко време в рамките на една година след раждането. Това може да доведе до нарушения на функцията на щитовидната жлеза, продължаващи един или два месеца и се свързва с послеродова депресия. Тъй като РРТ обикновено е преходно състояние, жените с поносими симптоми на хипотиреоидизъм, които не планират друга бременност, не се нуждаят от лечение. Те обаче трябва да бъдат наблюдавани в продължение на четири до осем седмици след поставяне на диагнозата.

Жените, които трудно понасят симптомите или планират следваща бременност, трябва да бъдат лекувани. Ако наскоро сте родили и състоянието на изтощение продължава повече от няколко месеца, трябва да се консултирате с Вашия лекар за провеждане на изследвания и изключване на дисфункция на щитовидната жлеза като възможна причина за оплакванията.

Лечение на хипертиреоидизъм преди бременността

Ако провеждате антитиреоидна терапия, консултирайте се с Вашия лекар веднага след настъпване на бременността. Той или тя ще преценят дали се налагат промени в лечението.

Лечение по време на бременността

Ако Вашият хипертиреоидизъм се дължи на Базедова болест, Вашият лекар ще започне лечение с медикаменти.

Някои жени, които не се повлияват от лечението или не го понасят добре, се нуждаят от хирургична намеса. Най-добре е тя да се проведе в средата на бременността, когато рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е най-нисък. Целта на операцията е отстраняване на част от щитовидната жлеза.

Лечение след раждането

След раждането на детето, при жените с предшестващо нарушение на функцията на щитовидната жлеза може да настъпи обостряне на заболяването. До около 7% от жените могат да развият постпартален тиреоидит (РРТ) по всяко време в рамките на една година след раждането. При РРТ може да се развие хипо- или хипертиреоидизъм, но може да се изрази и в период на хипертиреоидизъм, последван от хипотиреоидизъм. Това състояние се свързва със следродилна депресия. Хипертиреоидизмът при РРТ най-често се проявява в рамките на три месеца след раждането на бебето и обикновено продължава от един до два месеца. Между 20% и 30% от жените, развиващи РРТ, имат симптоми на хипертиреоидизъм. Те включват умора, сърцебиене, загуба на тегло, непоносимост към топлина, нервност, тревожност и раздразнителност. Тъй като РРТ обикновено е преходно състояние, повечето жени не се нуждаят от лечение, но трябва да бъдат наблюдавани в рамките на четири до осем седмици след поставяне на диагнозата.