Раждането е не само физическо, но много повече духовно усилие. Д-р Герд Елдеринг
Дишане и хипервентилиране
Когато сте напрегната и уплашена, дишането Ви става повърхностно и учестено. Раменете Ви се изтеглят нагоре, и мускулите там и на врата се стягат. Когато страхът прерасне в паника, тогава започвате да хипервентилирате, което означава, че вдишвате повече от колкото издишвате. Така се стига до недостиг на кислород в организма, като резултат чувствате замайване и загуба на контрол. Усещате пръстите си изтръпнали, а устата без вкус.
Всички тези реакции са нормални в ситуации на страх и стрес. Но тялото не може да издържи дълго такова състояние, много бързо то се изтощава. По време на контракциите трябва добре да разпределите енергията си. Към това се прибавя и нуждата на Вашето бебе от възможно най-много кислород, за да може да се справи с предизвикателството на раждането.
Дихателни техники за контракциите
Затворете за миг очи и се съсредоточете върху дишането.
Обърнете внимание какъв е ритъмът на дишане. Вие вдишвате, и правите малка пауза преди да издишате. Издишването трябва да е приблизително три пъти по-продължително и дълбоко от вдишването – до “празни” бели дробове. Ще ви е по-лесно, ако опитате да издишате с глас, с дълбок глас да изпеете едно “А”. Преди да вдишате отново, направете малка пауза.
Прости техники на дишане
Опитайте да вдишвате през носа и да издишвате през устата. Устните Ви трябва да са съвсем отпуснати, докато въздухът излиза през тях. Вдишвате през носа, издишвате през устата. Много жени се чувстват по-добре, когато издават при издишането и някакъв звук, като “Оооооооо” или “Ааааааааааа”. Между контракциите пийнете малко вода, за да не пресъхва устата.
Подкрепа при дишане
Все пак не е лесно да се диша равномерно и да се отпуска при издишането, когато сте уморена, имате ужасни болки и чувството, че контракциите продължават цяла вечност. В такъв момент имате нужда от човека, който ще Ви помага при раждането. Той може да ви помогне да дишате равномерно, като диша заедно с Вас. Хубаво е да имате визуален контакт, да държи ръцете Ви или да сложи ръце на раменете Ви. Достатъчно е само партньорът да диша така, че да го чувате. Ако Вие забързате дъха си, той трябва да наблегне на по-дългото издишване.
Дишане и напъване
Във втората фаза на контракциите, фаза на изгонването, ще трябва да извадите Вашето бебе на белия свят. Контракцията е свиване на мускулите на матката. При всяка контракция дъното на матката се притиска към шийката и по този начин се изгонва плода. Напъвате като си помагате с мускулите на корема, усещането е много близко до това като при напън при “голяма нужда”, и така изтласквате плода навън. Много жени са склонни при напъването да задържат дъха си. Това е добре, ако насочвате натиска надолу, към корема и между краката, а не към задната част на гърлото. Второто се случва, когато напънът идва не от само себе си, а продиктуван от “помагачите” при раждането, обикновено това е акушерката до Вас.
По-добре би било, ако поемете дълбоко въздух, веднага щом настъпи контракцията, и издишате съвсем бавно докато трае напъването, като издавате звук подобен на фффффффф. Така разтоварвате перинеума, меката тъкан между ануса и вагината. Не натоварвате и гърлото и запазвате добър ритъм на дишане, което прави напъването много по-ефективно. Ако Ви е направена епидурална упойка, не можете да усетите кога точно да напъвате. Затова вдишайте дълбоко, когато акушерката Ви каже, че настъпва контракция. Нека мислите Ви при издишането се насочат надолу по тялото Ви. Когато мислено достигнете до главичката на бебето между краката – натиснете плода с мускулите на корема.
Много често се дава указание да напъвате толкова дълго, колкото можете, докато задържате дъха си. Това не е добра идея. По този начин отнемате на себе си и на детето кислород, и ще се уморите много бързо. Напъвайте по време на контракцията, толкова пъти, колкото усетите сама, че е необходимо. Четири или пет напъна за контракция се смятат за нормални.
Дишане без напъване
Може да се случи да имате желание да напъвате още през първата подготвителна фаза, преди да се е стигнало до необходимото разкритие. Тогава акушерката ще Ви посъветва да се въздържате и оставите разкритието на шийката на матката да стане постепенно. Това може да се окаже доста трудно за Вас. Опитайте следното: застанете на колене и ръце, със задните части във въздуха, и лице опряно на буза към пода. Издишайте кратко четири пъти, когато настъпи контракция, и после вдишайте бързо веднъж, продължете в този ритъм. Сигурно ще е от полза да си повтаряте на ум докато издишвате : “Не трябва да напъвам”. Между контракциите дишайте нормално.
Релаксирано раждане
Момче или момиче - изберете сама!