Празникът не е в трапезата

Много ми е скъп споменът, за една Коледа, когато явно родителите ми са имали финансови затруднения. Бъдни вечер с постите ястия мина и аз – още не ходещо на училище дете, естествено чаках утрото, за да видя подаръците, чаках отрупаната трапеза с дъх на канела, карамфил, печено...

На сутринта под елхата имаше малка кукличка за мен и няколко запечатани плика. Още пазя това, което беше в пликовете, въпреки че баба ми и баща ми вече не са между живите. В плика на баба ми имаше нарисувана трапеза с печена пуйка и шише вино. Баща ми рисуваше и беше заел моите боички. В плика за майка и татко пък имаше изрязано от списание радио – явно са мечтаели за такова. Липсата на печено и подаръци не помрачи настроението. Беше топло, весело и хубаво.

Традициите се старая да продължавам и аз. Още от началото на декември с децата викаме "коледния дух", като започваме по мъничко да украсяваме дома. Гирлянди, венец, играчки, изрязваме снежинки... Всеки ден по нещичко. Към 20-и украсяваме и елхата. На Бъдни вечер и сега вече порасналите ми деца и майка ми се събират у дома. Майка ми при влизането винаги пее "...замъчи се Божа майка..." Тя прекадява дома и трапезата с нечетен брой постни ястия, казва молитвата и чупи питката, като най-възрастна.

Когато бях дете, родителите ми пееха. Аз за свое съжаление не мога да пея, но съм се запасила със записи на коледни песни. Сега фонотеката попълва най-малката ми дъщеря. Цял ден звучи такава музика.

Приготвям бабините курабийки с канела и карамфил за Коледа, печено месо, (кога каквото можем да си позволим). Но празникът не е в трапезата, а в това, че всички сме заедно, във вълнението при избора на подаръци за всеки член от семейството, в украсяването на дома.

Надявам се, че един ден, и децата ми ще продължат традицията в своите семейства. Че аз ще ходя и ще им припявам от вратата "...замъчи се Божа майка...", ще чупя питката, че и те ще разказват за своите топли детски спомени от празниците.

На всички желая весела и уютна Коледа. Бъдете здрави!