Къде изчезна нормалността?

Поредният жесток случай с насилие над дете ужасява

22.07.2015г. / 13 49ч.
Мария Дуковска
Снимка: istock

Снимка: istock

От два дни държавата ни се тресе и хората са шокирани от поредния жесток случай – този път заради побой над 3-годишно дете. Дете, пребито от младежи, които доскоро също са били деца и които са били наети, единият от тях, Александър Донов, със сигурност е бил нает от майката, за да гледа детето й, докато тя отсъства.

Тези факти вече са известни на почти всички, които гледат, четат или слушат новинарски емисии. Тепърва ще тече разследване и ще стават ясни обстоятелствата около жестокия побой над това беззащитно детенце.

Това, което мен, като гражданин и родител, ме възмути най-много в случая е проявлението на един проблем, който все повече и повече се задълбочава. А именно – изчезването на нормалността и размиването й в обществото.

Къде, по дяволите, изчезна нормалността???

Явно е, че тези момчета не е трябвало да се грижат за толкова малко дете. Ненормално е даже. Но освен това, не беше ли нормално и редно тези съседи, които споделиха пред камерите на телевизиите, че с дни не са виждали детето да излиза, да потърсят контакт с тези „детегледачи“? Да ги попитат какво става, ей така, приятелски, да кажат „Момчета, справяте ли се, имате ли нужда от помощ, съвет?“ И тогава този ужас може би, може би щеше да бъде избегнат и предотвратен.

Какво стана с емпатията, с грижата за ближния, с онова нормално любопитство дали всичко е наред с хората, които живеят до вратата ти и се разминаваш с тях всеки ден.

Значи, за клюки на пейката пред блока всички, оказва се, имат време, но да попитат съседа какво става, защо детето му го няма с дни или защо пищи и реве по цяла нощ – това вече било намеса в личния живот, така ли??? Това ли вече стана нормално?

След всеки ужасен, жесток случай на насилие се пише и изговаря прекалено много, а какво се върши на дела... ясно е, че нищо. Нищо не се променя, освен да се затвърди болезненият факт, че нормално вече май няма. И затова сме виновни всички. Всички, които мълчат, затворени в семейната клетка, правейки се, че това не ги засяга, че не е тяхна работа, че не е техен проблем. Това вече е нормално.

Дали?

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Тони ( преди 9 години )
Веднага ти обяснявам- такава дума няма
отговор Сигнализирай за неуместен коментар