Традиция в бяло и червено

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Този обичай се счита за много древен, датиращ още от времето на прабългарите. Според преданията Чечни Хуба – сестрата на хан Аспарух, го закичила с бял и червен конец като знак, който да го предпазва от злото и да му напомня за родната земя. Според цветовата символика на прабългарите бялото се е смятало за цвета на бога – небе Тангра, а червеното е било символ на живота. А оплетени двата цвята дават още по-голяма сила на човек.

Древните българи са носели мартениците като амулет, на ръката или като медальон. Идеята мартеницата да се закичва на плодно дръвче отново е обвързана с желанието за здраве и плодородие, а щъркела се е смятал за птица носителка на щастието.

Дали обаче цветовете на мартениците не избледняват в последно време? Наистина няколко седмици преди 1 март започва активна кампания на продажби на всякакви видове и размери мартеници. От традиционните пискюли с бяло и червено Пижо и Пенда, такива с различни видове мъниста, мартенички за ръка, за ревер, тип – гердан. Има оригинални мартеници плетени на една кука във форма на сърчица, пантофки, цветя и какво ли не до откровен кич – значки с образи на филмови, анимационни герои или певци.

С една дума, има за всекиго по нещо. Цените варират от по няколко стотинки на мартеница, до 20-30 лв. за произведения на изкуството – бъчвички оплетени с бяла и червена прежда, ръчно бродирани покривчици и т. н. Пазарът се стреми да задоволи всякакви предпочитания и вкусове.

Но на самия първи март, година след година все по-малко хора се закичват с мартеници. Може би много хора си разменят мартеници, но после просто ги прибират в кутията. Както между впрочем правят и търговците с непродадените, прибират ги и следващата пролет отново ги изваждат. Защо малко по малко се отказваме от тази традиция – със сигурност това не е обвързано с финанси, защото практически всеки може да си направи от подръчни материали съвсем евтина мартеница.

Може би динамичният начин на живот ни кара да не обръщаме вече толкова много внимание на този тип традиции, може би не искаме да се идентифицираме с езичеството, може би вече нямаме желание да се радваме на малките неща, може би има друга по-дълбока причина, поради която ние несъзнателно се оттласкваме от нашенското. Иначе 1 март, както всеки друг подобен празник се обговаря от медиите, влиза във фокуса на новините, както е и добър повод за внимание между колегите, роднините и приятелите. Мило е, че някои се е сетил да ти пожелае здраве и радост по този начин.

Децата, разбира се, се впечатляват от мартениците, но доколко свързват белите и червените конци с българската традиция? Изучавайки историята, би трябвало да знаят, че мартениците са вид амулет, който доказва, че българските корени са изключително древни. По-малките могат просто да ги приемат като символ на пролетта и живота.

Ако за вас мартеничките са жизнеутвърждаващи и зареждащи ви с позитивни очаквания, направете за себе си, за да подарите на някого или да украсите пролетно дома.

Изпратете виртуална или реална мартеничка на близките, които са в чужбина, защото посланието на Чечни Хуба е изключително актуално и за днешния ден.

фото поглед