80 организации искат затваряне на домовете за деца

Действително общественият подход на тези 80 организации е като на щрауса в пустинята. Те смятат, че като си скрият главата в пясъка са се скрили целите и никой не ги вижда. Така е и с домовете за изоставените деца. Домовете ги има, защото има изоставени и болни деца и с увреждания и то много у нас. Атаката на социалните домове за деца означава тези злощастни създания да бъдат лишени и от възможността да бъдат някъде приютени и да се грижат за тях, защото те семейство нямат или пък ако имат, то не полага грижи за тях. Дали децата ще са в някакви преустроенни къщи (например като "кучкарника" в Слатина по 5-10 или пък по 50-100 в дом няма никакво значение. Едно защитено жилище от 5-10 деца може да бъде също толкова лошо, колкото и един дом от 50-100 деца и обратно. Отделянето на домовете от училищата е съществен недостатък при възпитателния процес и важната връзка учител-възпитател или социален работник. В едно училище с дом тази връзка е непосредствена, както в едно семейство. Сега такава връзка обикновено няма. Ами повече от 80% от българите живеят в блокови жилища-панелни блокове или кооперации, а пък изоставените деца в България живеят в домове. Ако на запад повечето хора живеят в къщи, то те строят за изоставените си деца защитени жилища. Стига механично пренасяне на термини и тотално отричане на ценности, на които дори западните специалисти са се възхищавали. По-добре е да се осъвременят домовете и да се подобрят битовите условия в тях по сегашните изисквания, да се промени начина на управлението и контрола им. През последните години домовете са подложени на непрестанна атака, намалява се персонала, заплати и прочие, което без съмнение се отразява негативно на работата в тях. Децата,които ги настаняват социалните служби, вече са в последна фаза на своя недъг - било той здравен или социален. Изпуснати са съществени моменти той да бъде отстранен или превъзпитан. Без съмнение и в тази толкова важна социална сфера политиката на държавата е толкова безотговорна, както и в повечето други сфери на нашия обществен живот - икономически, здравни и всички останали. Събаря се къща, преди да е построена дори и колиба!!! Вижте поне какво правят в страните, в които до 1989 г. бяхме в една политическа система - как подхождат при тях по тези проблеми! Например като се събраха толкова много пари за Могилино, вижте, че никой не ги иска тези деца в центъра на Русе. Никой не чу журналистката от ВВС, която се провикваше от Лондон отново, че проблемът не е в дома, а в това какви грижи - специализирани и други и от колко души персонал се осъществява за тези деца! Нека специалистите се обърнат към нашия собствен опит в миналото, който е служил за показ пред света, как са се грижили специалистите от институциите, какви са били подходите! А не да повтарят по-лошо дори от предишното време фрази, твърдения и политики, които и те самите не разбират и никога няма да разберат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Първо да ограмотят ромите да не раждат по десетина деца.Че те някои ромки през целия си "съзнатален" живот са бременни.Пък тогава да мислят за домовете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар