Отиваме на училище

Всяка майка поне сто пъти е чувала изрази от рода на:
Пораснаха ли ви вече зъбки, проходихте ли, какво пюренце папкате, още ли сте с памперси и цял куп подобни изрази изпълнени с нелепи роднински бисери.

Някой майки се радват да се идентифицират с децата си и сами използват множественото число, но други ги хващат лудите от подобни фамилиарни обобщения. И така цели седем години. Едни родители с радост и възхита се уеднаквяват с живота на децата си, други с явно раздразнение. Но когато дойде моментът децата да тръгнат на училище – започваме самите ние да се притесняваме и да пресмятаме цената на учебните материали, раниците и екипа по физическо. Списъкът е толкова дълъг, че може да изпаднем в отчаяние. Следва мисленето как ще водим и взимаме съкровището си от училище, къде да отиде на занималня, как ще си подготвя домашните и т. н.

И изведнъж и най-коравите от нас безпомощно признават: Тръгваме на училище.

И това за съжаление не е идентификация на думи, а реалност, от която трудно може да избягаме. Завъртаме се в омагьосания кръг около училището и то става център на вселената. Носим раницата до училище – защото е ужасяващо тежка. Познавам майки, които в трети клас вече се оплакват от проблеми с гръбнака.

Изпращаме децата до училище и ги вземаме в точно уговорен час, което ограничава не само времето ни, но и социалния живот – не можем да излезем на кафе, а камо ли на ресторант, театър или друго мероприятие.

А вследствие на училищните еквилибристики ще ни се налага постоянно да излизаме от работа по-рано или да закъсняваме, което може да ни коства трудовия договор.

И сме изправени пред дилема: или трябва да впрегнем целия наличен арсенал от роднини, или да си вземам детегледачка, или просто да се превърнем в един ходещ учебник.

Ще ни се наложи не само да знаем кога започват и свършват часовете, но и какви часове имат за конкретния ден, какви домашни, дали детето има храна за закуска, дали има купони за стол. И това са доста леки форми на училищна зависимост. Предполага се, че след първоначалния стрес и шок повечето от децата влизат в ритъм и започват сами да си носят отговорност за домашните и подготовка на чантата за следващия ден. След колко време се случва това? Зависи до голяма степен и от детето и от родителите. Колкото по-бързо ги научим да се справят сами, толкова повече ще си улесним нашия живот.

Но колко бях шокирана да чуя от майка на шестокласник – че ето на, пак тръгват на училище и тя трябва да преговаря, че я чака входно ниво по математика. В шести клас! Лично на мен ми звучи шокиращо, но никак не ме учудва – явно това е алтернативата. Ако няма достатъчна подготовка в клас, или родителите пращат децата си на частни уроци, или респективно сядат пред учебниците и почват да учат редовно и старателно, за да са в крак с материала. Зависи от финансовата възможност и умствения капацитет на родителите. Но, ето ти проблем – както разбрах някой майки издъхват с математиката още в пети клас. Започват да не се справят със задачите, не могат да помагат качествено на децата си и децата им започват да изостават в клас. А до 12-ти има още доста време. Какво се случва, ако нямат пари за частни учители? Е, хубавата новина е, че основните математически функции се учат до пети клас и поне може да сме спокойни, че децата ще са усвоили най-важното. А пред родителите се изправя сложната математическа формула с това как да се справят с ученика и училището.

Проблемите започват още в първи клас, но за голямо родителско съжаление не свършват там.

А на 15-ти септември трябва да сме с приповдигнато настроение – щастливи, че сме се справили с първите седем години от отглеждането на децата. И то в България!

Скъпи родители, приемете заслужено наградата си – сълзите от радост при първия учебен звънец, когато детето ви пристъпва за първи път прага на училището. С нея ще си и останете. Но не забравяйте веднага щом се приберете в къщи, залягайте над учебниците, защото учене ви чака. Тръгвате на училище!

Честит ви първи учебен ден и дерзайте. Нека бъдем оптимисти – без наука няма сполука. Пък и вече всички прегръщат идеята за учене през целия живот, така че няма нищо лошо да поддържаме мозъчните си клетки във форма. Защото ще ни трябват. На някои от нас може да им се наложи по няколко пъти да завършат поне основното училище. Тъкмо ще са в крак с новата история на България и най-новите промени в образованието. Какво по-хубаво от това – да си отново ученик.

Скоро е 15-ти септември, родители на малки и големи ученици, тръгваме на училище!

Не се ли радвате?

* * *

На училище – 15-ти септември – всичко за училище