Съвети към майките на първолаците

Първият учебен ден наближава и емоциите се увеличават. Знаем, че и родители и деца са леко стресирани от това какво ли ги очаква в първи клас. От опит ще кажем – няма страшно – преживява се.

За да сте по-подготвени ви предлагаме да се запознаете с мнения на майки минали по този път, както и с нашите препоръки – какво е необходимо да приготвите на любимия си първолак.

А ето и още няколко съвета, които ще ви помогнат да адаптирате детето и да го подготвите за онова, което го очаква в училище, така че то да грабне раницата с радост и да поеме по пъти на учението.

1. Да споделяме спомените си от нашето детство
Изключително позитивно се отразява върху децата да им разказваме за времето, когато и ние сме били малки и сме ходели на училище, за това как сме се вълнували, за веселите и за интересните моменти, за първата ни учителка или учител, за приятелите... и въобще какво си спомняме от нашия първи клас.
Всички тези разкази ще заредят детето с положително очакване и ще възприемат промяната като нещо желано.

2. Детето да се чувства гордо от това, че е пораснало
Седем години е границата, която психолозите определят като ключова в живота на човека. Първи клас е първото изпитание на порастването, първата височина, която детето трябва да преодолее. За едни летвата се оказва по-ниска, за други по-висока, но е важно децата да я преодолеят като нещо естествено, без стрес и излишно напрежение. Нека да поемат новите си отговорности с гордост, а не със страх или с натякване – “Ще си ученик, а нищо не знаеш”, “ще си ученик, а още се окапваш, напикаваш, не можеш да си връзваш връзките на обувките” и т. н. Желателно е да се избягват такива натяквания, защото не оказват стимулиращо, а точно обратното – демотивиращо влияние върху детето.

3. Кой съм аз?
Детето трябва да знае кой е – трите си имена, адреса, телефонния номер, имената на родителите си. Повечето деца до тази възраст знаят тези основни неща, но е важно детето да може да дава тази информация и то само когато трябва. Така, ако се загуби или не дай си боже стане някакъв инцидент да може адекватно да каже как се казва майка му или баща му, а не просто да казва – “мама ме доведе”.
В първи клас на децата ще им се наложи да реагират при проверка на пълното си име, както и на името на родителите си, а не когато изреждат имена на родители и споменат, че и Мария Петрова е долу, детето да не се сеща, че става дума за неговата майка, защото я знае само като “мама Мими”.
По правило охраната и учителите са длъжни да предават детето само на хора, които са включени в първоначалния списък (своеобразен приемо-предавателен протокол), който се подписва от родителите, че еди си кои хора имат право да вземат децата от училище.

4. Не плашете детето с училище!
Много родители на деца в предучилищната възраст имат странни методи за възпитание, постоянно казват на детето, че ако прави това или онова децата ще му се смеят в класа; че ако не се научи да смята до десет няма да го вземат в първи клас; че ако не се научи навреме да чете ще бъде повтарач... едва ли такива думи ще изградят положителна нагласа и ще приготвят детето да тръгне с желание на училище.

5. Приучете детето да подрежда вещите си
Сега е моментът детето да се научи да подрежда книжките и играчките си – като големите. Досега може да е подреждало стаята с помощта на мама, сега вече малко по малко трябва да се научи да слага собствените си вещи на съответното им място и да носи отговорност за тях – да не ги забравя и губи. Това много ще ви помогне, защото детето ще се научи да подрежда самостоятелно раницата си и няма в последния момент да пита: “Мамо, къде ми е тетрадката по математика?”.

6. Научете детето да говори ясно и високо
Това е много важно за самочувствието на малчуганите в първи клас. Дори да не е много сигурно в отговора, по-добре е да вдига ръка и да споделя мнението си, отколкото винаги да си мълчи и да отговаря тихо и неуверено, когато го попитат.

7. Научете детето да се справя с разочарованията
Разочарования и загуби има дори още в първи клас и децата трябва да се научат да се справят с тези емоции. Време е играта “Не се сърди, човече” да загрубее. Ако досега благородно сме се оставяли детето да ни бие и сме се радвали, че се е научило да брои и да мести пионките правилно, вече трябва да го научим и на стратегията да печели и съответно как да понася с достойнство лошия си късмет и лошото отношение на другите. Играта на живота не винаги е справедлива и не винаги е по нашите правила, но трябва да я играем достойно – колкото по-рано се научат на тези принципи децата, толкова по-лесно ще им бъде.

8. Научете детето да бъде вежливо
Вълшебните думи като “Благодаря”, “Моля”, “Извинете...” трябва да влязат в активния речник на детето, ако до този момент това не се е получило. По принцип, какъвто е езикът у дома, такъв е и езикът и на малчуганите. Затова, ако искаме нашето дете да се интегрира и да бъде добре прието от съучениците си, трябва да внимаваме и ние как разговаряме у дома – да наблегнем на учтивите форми повече, да избягваме заповедните конструкции и да даваме възможно най-позитивен личен пример.

9. Научете детето да бъде самостоятелно
Повечето деца са срамежливи, но трябва да се научат, че стеснителните хора не получават нищо или за тях остава най-лошото в този живот. Никой няма да се сети да задоволи нуждите им, ако те сами не си поискат. Ако детето е толкова стеснително, че се срамува да попита къде е тоалетната или дали може да отиде, то най-вероятно ще се напишка и тогава проблемите му, а с това и вашите ще се задълбочат и увеличат.
Детето трябва да се научи да се ориентира самостоятелно в обстановката, без да се притеснява, но и без да бъде арогантно и нетактично към връстниците и към възрастните. Знаем, че някои хора минават в другата крайност и третират останалите като слуги, а децата им копират този модел на поведение и където и да отидат смятат, че те са тези, които имат право да диктуват правилата. Една от причините, поради които все по-малко хора избират учителската професия е за да си спестят унижението от неадекватното поведение на някои родители и техните отрочета.

10. Научете детето на любознателност
Колкото по-любознателно е, толкова по-интересно ще му бъде да научава нови неща. Активното слушане е много важно и може да се тренира в ежедневния живот. Ако докато чистим му обясняваме, дори сложни наглед неща, като например на какъв принцип работи прахосмукачката или пералнята, дори да не ги разбира, то малко по малко ще се научи да търси логиката в нещата, което пък е изключително важно при запаметяване на уроци. Детето няма да възпроизвежда уроците като папагал, а ще ги осмисля.
И не забравяйте днешните деца са много умни и в момента, в който усетят, че ги принуждават да зубрят безсмислени неща, губят мотивация и започват скрито или тайно да се бунтуват. Ако успеем да насочим, обаче, любознателността им към нещо градивно, вярвам, че именно те ще могат да се преборят с безсмислието и остарялостта на нашата образователна система, с която ние очевидно не можем да се справим.

Да им пожелаем успех!

* * *

Хайде на училище!
За първи път на училище