Боробудур – любимото място на Ричард Гиър

В сърцето на красивата Индонезия се намира остров Ява. Това е най-гъсто населеният остров. На него живеят около 132 млн. души. Но той е специален с нещо друго – храмът Боробудур.

Преди векове придворни астролози е трябвало да открият къде мъжкото слънце прониква в женската земя във всяко място в кралството. Накрая, след много изчисления и проучвания, намират най-плодородната част – хълм във формата на купол.

В продължение на около 80 години, хиляди работници подреждат тежки дялани камъни (без хоросан). Формата на това светилище е силно повлияна от будизма. Могат да бъдат видени не една и две статуи на Буда изработени от камък и бронз.

Място, което е любимо и на холивудския актьор Ричард Гиър.

Завършването на строежа на Боробудур става през 830 година. И до днес в храмът на многото Буди, както още е наричан, се извършват религиозни поклонения.

На трите най-високи платформи на храма има 72 светилища и каменни кули във формата на циферблат, а върху всяка една от тях има по един каменен Буда.

1 от 13 >

Снимка: Reuters

През 1006 година Боробудур е почти разрушен, след като изригва вулканът Мерапи.

През 1814 година това свещено място бива открито от Томас Рафълс, който е британски губернатор по това време. Започват първите реставрации, които биват продължени от холандеца Теодор ван Ерп.

Смята се, че като архитектура, Боробудур е една от най-сложните постройки в света. Паметникът се състои от девет подредени платформи, шест квадратни и три кръгови, с централен купол.

За построяването му са използвани около 55 000 кубически метра камъни.

Свързани статии

Знаете ли, че... Големият бариерен риф се вижда от Космоса? (галерия)

Знаете ли, че... Ричард Гиър е бил канен да играе в „Умирай трудно“?

Повечето храмове са били построени върху плоска повърхност, докато Боробудур е построен върху хълм, разположен на 265 м над морското равнище.

Боробудур е построен по време на управлението на династията Sailendra.

Най-големият проект за възстановяване на светилището е бил осъществен между 1975 г. и 1982 г. от индонезийското правителство и ЮНЕСКО, след което паметникът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Всяка година около 2,5 млн. туристи посещават храма.