Мъдри мисли от Хорхе Букай

Едно е да се примириш, а друго да приемеш

11.09.2015г. / 17 10ч.
Михаела Лазарова
Снимка: istock

Снимка: istock

Хорхе Букай е аржентински писател и психотерапевт, роден на 1 януари 1949 година. Дипломира се в медицинския университет в Буенос Айрес, след което започва работа като психиатър в отдела по психопатология на местната болница.

Малко по-късно прави специализация в Америка. Освен практикуващ специалист, той води и семинари, конференции, курсове. Освен психологията друга негова любов е писането.

Едни от най-известните му произведения са „Писма до Клаудия“, „Приказки за размисъл“, „Да се обичаме с отворени очи“, „Пътят на щастието“. Споделяме няколко мъдри мисли от писателя.

Едно е да се примириш, а друго да приемеш.

Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив.

Трябва да знаеш, че абсолютно нищо не „трябва“. Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва... отпусни се.

Да си почиваме, да сменяме заниманията си или да правим нещо съвсем друго, много често е начин да наточваме секирата си. И обратно, насилването е напразен опит на индивида да замени липсата на тонус в даден момент с воля.

Интересен е не самият проблем, интересен е шансът да бъде решен и интересен е резултатът, който може да донесе неговото решение.

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото след като преминем през трудностите, вече не сме същите, вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени.

Един камък никога не ти пречи, освен ако не е на пътя ти. Не си всемогъщ!

Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.

„Крилете са, за да летиш“ – цитат от книгата „Нека ти разкажа“

Свързани статии

Понякога животът се заема със задачата да обърне с главата надолу всичко – дори проблемите, които си мислим, че имаме. Хората страдат и си вгорчават живота, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави.

Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава?

Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш кое харесваш – те са заедно; същото е в живота – ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

Снимка: istock

Коментирай