Александра Николова: Радвайте се на малките деца сега

Каква е ползата от плуването за бебетата?

Може да се говори безкрайно за физиологическите особености. За това как водата подпомага развитието, как действа като масаж, как подобрява координацията и дихателните умения. Много добро въздействие оказва върху нервната система и храносмилането. Активното движение по принцип въздейства благотворно върху развитието на детето. Но за мен може би най-ценното, което ме привлече навремето, е емоционалната страна на нещата. Много майки, когато останат сами вкъщи с дечицата скучаят от еднообразието на ежедневните ритуали, с които са свързани грижите за малкото бебе. Докато по време на плуването ти разбираш, че действително учиш активно твоето дете на нещо. И го виждаш колко бързо то усвоява тези неща. И това възхищение от способностите му, от това, че то може да прави неща, които дори ти не можеш да правиш, променя твоята действителност. Започваш да го гледаш като едно много по-съвършено същество. А пък времето, което отделяш, което е само на него посветено, оказва допълнителна положителна емоция. Много от хората, които се занимават с плуване за бебета, започват повече да се радват на майчинството и на всичките грижи около децата.

На запад, в Германия например, упражненията за прекарване на време във вода с бебето, са почти задължителен елемент при осиновяването на малко бебе. За да може този контакт, който не е биологичен, да бъде допълнен с физиологичен. Защото контактът кожа към кожа и положителните емоции, обогатява общуването между родителите и детето.

Това истинско плуване ли е? Каква е целта на занятията в най-ранна възраст?

За малките бебета това е по-скоро плаване. Те са наистина много водни и тялото им много добре се поддържа на повърхността на водата. Тежка е главичката, затова нея придържаме с ръце по един или друг начин. Постепенно ги приучваме спокойно да се потапят под вода. За мен най-важно е да научим едно детенце да се чувства комфортно, когато е под вода. Защото и при големите деца, това е най-трудният момент в усвояването на плуването. Оттам нататък придвижването напред, скачането във водата, или каквото и да е друго движение, е много по-лесно. При малките деца става естествено - както естествено прохождат, проговарят или започват да се хранят. Никой не е започнал да ходи изведнъж. Същото става с плуването. Но постепенно, прибавяйки натоварване, ние можем да ги научим на доста сложни движения във водата и така да видим едно дете на година и половина, как спокойно преодолява 3-4 метра под вода. Това си е същинско плуване за мен, въпреки че то още не може да си вземе въздух само.

От кога най-рано може да се започне с упражненията?

Необходимото условие е да падне пъпчето. Т.е. това, което е характерно и за най-обикновеното къпане на бебето във ваничка. Аз започвам обучението на майките след около месец, тъй като на повечето родилки им трябва поне толкова, за да възвърнат формата си и да свикнат с новите си майчински движения. Тогава и бебетата са по-отпуснати, по-пасивни и по-лесно се научават движенията.

А има ли горна граница?

Никога не е късно. Все пак основната ни практика е да започнем до навършването на първата година. Но и на 2-3 години да започнат също може.

Вкъщи или на басейн?

За мен е много важно това, което се прави вкъщи. Специално през първите 2 години, навиците, които създаваме ежедневно с всяко къпане са на преден план пред тези в басейна. Басейнът след като бебето навърши 6-7 месеца е допълнителна приятна емоция и естествено възможност за по-активно движение. Ако искаме детето да проплува е хубаво след 6-7 месеца да тръгнем и на басейн. Но основното значение имат заниманията вкъщи.

Кои са основните грешки и опасности, които родителите могат да допуснат, ако правят занятията без инструктор?

Най-опасно е това, че не знаят коя реакция на детето е нормална и на коя трябва да обърнат повече внимание. По-опасно е те да се изплашат, отколкото детето да се изплаши. Защото емоцията на родителите много добре се предава и усеща от самото дете. Човек трябва да е спокоен и полека да овладява упражненията, за да няма страх у самите родители. За сериозни опасности не можем да говорим - те са същите като при храненето. И при храненето може да се случи човек да се позадави, но това не означава, че ще спре да се храни изобщо. Някой път при плуването се случва бебето да се позакашля, позакиха, някой път от умората да хленчи повече от обикновено, но с правилно отношение на родителите тези неща се преодоляват.

Татковците или майките са по-склонни да се занимават с плуването на своите бебета?

Еднакво. Много често татковците са инициаторите на занятията и в началото те поемат водещата роля, а майките постепенно се научават - например не обичат да плуват и затова отлагат това свое участие. Постепенно откриват удоволствието и те се присъединяват към занятието и се справят не по-зле от татковците. В един момент, когато татковците вече нямат време, майките продължават и със своето постоянство поддържат уменията, създадени в началото.

За какво мечтаеш?

Когато човек е щастлив може би не трябва да мечтае за много повече неща, защото тогава забравя хубавите моменти, които изживява сега.

Твоето послание към приятелите на Az-Jenata.bg?
Радвайте се на малките дечица. Те са едно неповторимо чудо и много бързо порастват. Особено с първите дечица винаги ни се иска да пораснат по-бързо, да проходят, да проговорят. Радвайте им се сега.

Любим цвят, песен, вкус, място?

Обичам пъстри ярки цветове или смесица. Синьото на морето и зеленото на гората.
Песен – Аида. Вкус - на круша.
Място - там, където съм заедно с децата.

Вижте видео поглед по темата "Плуване за бебета"