Юлия Вълчева: Не искат да отварят подаръците

Юлия Вълчева е невероятно креативна, позитивна и чаровна дама. Тя се е посветила на каузата да направи света едно по-шарено и по-красиво място за живеене. Старае се не само да създава уникати, но и да ги опакова уникално. Сбъднала е мечтата си да има свое магазинче и да не работи, а само да твори.

Най-голямата радост за нея е, че получаващите подаръци не желаят да разкъсат красивата опаковка, която тя е измайсторила специално за тях. Ето какви са нейните наблюдения относно естетическия вкус на българина.

Какво Ви предизвика да отворите свой бутик за уникати?
Още преди години много ме тормозеше фактът, че няма място (магазинче), в което да намериш нещо различно и уникално. От тогава се старая да изработвам нещата, които подарявам сама и задължително да ги опаковам. Само ще вметна, че и до днес не понасям обикновените торби от опаковъчна хартия и затова правя мои декорирани, та поне да изглеждат добре, защото винаги ще има хора, които се сещат в последната секунда за опаковката. За такива случаи са и кутиите. Всъщност всичко започна от тях – преди 16 вече години започнах да измислям и изработвам кутии, тогава такива неща нямаше на БГ пазара. От тогава ми е мечтата да си имам мое магазинче, където да възпитавам българина да обръща внимание на опаковката. Добре, че се появи съпругът ми, та да ми вдъхне кураж и да ме подкрепи, да осъществя тази мечта – той е виновен да съм тук сега!

Какво може да намерим във Вашето магазинче?
С една дума: всичко! Ако искате нещо, а го няма, за мен ще е удоволствие да го направя. Но за да съм по-конкретна ще изброя някои неща, които аз изработвам: картички; кутии за подаръци; опаковане на подаръци; аранжирани свещи; дръвчета уникати от мъниста и естествени камъни; аранжировки от свежи и живи цветя, дори и от сухи такива; сезонни декорации за дома и още куп други неща. Можете да поръчате украса за сватба или друг повод, да доставим ваш подарък или букет изработен в магазина на близки и далечни места. С удоволствие приемам всякакви предизвикателства и изпълнявам нестандартни поръчки. Дори ако само ви трябва съвет или идея за нещо – можете да разчитате на мен!

Може ли да пазаруваме и онлайн?
Това е най-голямата ми болка – нямам сайт, но изискванията ми са големи, а за момента предпочитам да инвестирам в магазина, вместо в сайт. Въпреки това има начин да разгледате и да поръчате он лайн – във Фейсбук, даже май това е по-добрия начин, защото връзката е лична и с коментарите си сме полезни на други.

Как се създава един уникат?
Понякога на един дъх – нещо ми хрумва, започвам и завършвам докато се усетя, тогава за мен времето спира и сме само аз и това, което правя. А понякога от идеята до реализацията минава много време в проби и грешки. Аз съм най-строгият си съдник и докато не ми хареса на мен, няма начин да го види някой друг. Клиентите и с това ме знаят ;))) – и са свикнали, че не се задоволявам с нещо, което „става“ – ако не е добро за мен, не е добро и за клиента. Имам и до днес 2 бракувани картички на бюрото ми, които всички много харесват и като обясня, че са брак ме гледат уплашено и току някой поиска да ги купи, но аз не ги давам, интересно, че и не ги изхвърлям ;)

Откъде черпите идеи и вдъхновение?
От всякъде – от природата, от клиентите, от любимия човек, от хората покрай мен, дори и от Интернет.

Обичат ли българите да подаряват?
Това е труден въпрос. Защото няма еднозначен отговор, със сигурност обаче всички обичат да получават подаръци. Добрата новина е, че тези, които подаряват вече обръщат внимание на опаковката. А най-радващото за мен, е че все по-често ми се оплакват, че празнуващият не иска да отваря подаръка, от това по-голям комплимент за труда ми няма как да има.

Занимавате се с от направата на картички уникати до украса за булчински тържества – кое от тези занимания ви е най-любимо?
Това е най-хубавото на работата ми, че като ми омръзне едно, започвам нещо друго – работа-мечта. Всъщност аз не смятам, че работя – отивам в магазинчето си, за да творя и да се забавлявам! А най-любимото ми е да измисля нещо ново и преди да съм му се нарадвала, да го купят и да занесат с него радост на някой друг!

В този контекст творят ли днешните жени и ако да – как?
Днешната жена (говоря за по-голямата част) не твори, не защото няма умения и желание, а защото няма време. Кога да твориш, като си от сутрин до вечер на работа, а после те чакат тенджерите и гладното семейство, после шетня и то станало 22 часа – не е време за творчество. Има разбира се и такива, които намират време за ръчна работа, има и сред клиентите ми – на тях всячески се старая да помогна с идея, с материал или със съвет. Обичам да споделям някои трикове и така да стимулирам и други да пробват тази или онази техника. Горда съм с учениците си, които са от деца, до колеги. Иначе казано напук на българския манталитет аз сама си създавам конкуренция – това е най-бързият начин да вървя напред с все по-нови и по-добри неща. ;)

Лесно ли е да си жена тук и сега?
Да си жена никога не е било лесно, още по-малко сега. Но българката винаги е била изобретателна и е умеела да превърне дори отпадъка в предмет на изкуството. Както аз обичам да казвам: „Боклукът е провал на въображението“ – в днешно време обаче забелязвам тенденцията да се мисли и измисля все по-малко, защото в Интернет има всичко и защо да се напъваме, когато можем да копираме наготово – това ме натъжава. Приела съм ролята на страната, която открива топлата вода, вместо да открадне идеята на някой друг. Не че не се е случвало да заимствам от други автори, но винаги добавям много от себе си и то в крайна сметка става нещо тотално различно. ;))) – това му е забавното на творенето. ;)

За какво мечтаете?
Аз не мечтая, аз планирам как да реализирам нещата, които искам да ми се случат и работя по това, докато не постигна целта и после следващата.

Какво ви предизвиква да продължавате да творите?
Клиентите (за мен те са приятели) – тяхната реакция, усмивките, това, че се връщат, за да ми кажат колко са доволни от това, което са подарили или са им подарили. Това, че минават само да ме видят и да „се нагледат на красоти, за да си оправят настроението“, както те сами казват. Стимулира ме, че водят и свои приятели да се похвалят с магазинчето и го наричат „Моето магазинче“ . Минават да проверят „какво ново си измислила“ и не ми позволяват да се отпусна и да намаля темпото. Обичам ви всички, мили мои приятели!

Любим цвят?
Оранжево, жълто, зелено, а за цветя – най-вече бели и слънчогледи.

Любимо място?
Магазинчето. ;)

Любима песен?
„She`s the one” – Robbie Williams

Любима рецепта?
Обичам да правя сладкиши и обичам разнообразието, затова не мога да посоча любима рецепта!

Вижте още:

• Ръчно правени сувенири