Кристин Димитрова: Картите Таро са приятели и съветници

Картите Таро не са гадаене, врачуване или опит за надничане в бъдещето. Те са добри приятели и съветници. Кристин Димитрова е първа приятелка с тях. Поводът да я разпитам по въпроса е излязлата по Коледа нейна книга "Магията на картите Таро".

Кристин Димитрова е поетеса (автор на няколко стихосбирки), писателка (автор на роман и разкази), журналистка, асистент по английски език в СУ. За себе си казва още, че е майка на две деца, читателка и кинозрителка, любителка на дървета, котки и аквариуми, човек с неизтощим апетит, който винаги спи на отворен прозорец, доста стеснителна личност. Ако ще я черпите, нека да е с чай, бира или червено вино. 

От кога е интересът Ви към картите Таро?
Когато бях студентка, чух за една жена, която гледа на Таро. Отидох при нея, тя ми гледа и нищо не ми позна. Аз обаче хвърлих вината върху нея, а не върху картите, защото те вече ме бяха спечелили. Струваше ми се, че ме гледат присмехулно, че знаят повече, отколкото съм разбрала. И започнах да ги преследвам.
Таро представлява поредица от изображения, които са изцяло символични. Всяка цифра, всеки цвят, всяка фигура на човек или животно представляват знак за нещо. Първото, което научаваш за тези карти е, че нито името, нито картинката върху тях не могат да ти подскажат посоката на тълкуване. Примерно Смъртта – толкова страшен на вид скелет – означава промяна, трансформация, да отхвърлиш старото, което може би не си усещал, че е вече мъртво, но то трябва да бъде махнато като отесняла змийска кожа, за да получиш свободата да вървиш напред. Да се обновиш. Да влезеш отново във връзка с живота си. Тази трансформация може да бъде както много травматичен процес – например развод, така и много ведър – например, да станеш вегетарианец.
Символите в Таро са предимно от европейската традиция – скандинавски божества, древногръцки митове, египетски позовавания, християнски мотиви. Всеки мистично настроен тълкувател на Таро бърза да заяви, че то идва “от най-дълбока древност”. Когато антрополозите чуят израза “от най-дълбока древност” или “от незапомнени времена”, те са склонни да заподозрат 18-19 век. Е, тарото все пак е по-старо от това - появява се някъде между 12 и 14 век, първите карти са от тогава. То си е Ренесансово изобретение.

Могат ли картите Таро да навредят?
Могат, разбира се, но не самите карти. Ние, хората, можем помежду си да си навредим, както и да си помогнем. Картите са само инструмент, те са част от нас. Като ножа, като огъня. С тях един ще си приготви вечеря, друг ще извърши убийство. Ако някой безотговорен любител на сензациите ви хвърли карти, види Падащата кула и ви каже: „Очаква те пълен срив, такова нещастие, че просто не знам дали ще се съвземеш”, как ще се почувствате? Естествено, че ще се уплашите и дори да не ви застрашава нищо, вие рано или късно ще стигнете до нещастието си. Хората могат да ви внушат лоши очаквания, възползвайки се от картите.

Как помагат картите Таро?
Те са направени за съвет, за нов начин, по който да разчетем дадена ситуация. Те са приятелски разговор с невидим събеседник. Подсказват за отворените врати пред нас. Какво не потръгва в момента. Обаче не бива да бъдем роби на картите Таро и за всяко нещо да си гледаме – от такава зависимост няма да произтече нищо добро.

Какво може да питаме картите Таро?
Може да питаме съвсем конкретни неща. Има ли смисъл да търся връзка с този приятел от училище? Да се преместя ли на новата работа? Обича ли ме? Това, което направих, ще има ли успех? Как ще се представи моята партия на изборите?

Може ли да питаме картите Таро за един и същи въпрос няколко пъти?
Все по-лошо ще излиза, затова не го правете. Понякога получавате доста объркано послание и си казвате, че трябва да хвърлите картите отново. А нищо чудно ситуацията да е объркана и да няма прост отговор. Особено като говорим за бъдещето, всичко може да изглежда невероятно. Истината е, че когато ни интересува един въпрос, ние сме жадни да получим положителен отговор и току виж се оказало, че не просто питаме картите, а настояваме те да ни отговорят положително. Не бива да ги насилваме, за да чуем желаното. Каквото излезе – това е. Тук не командваме.

Гледали ли сте на Ваши познати и близки. Кой е въпросът, който най-често задават?
Най-често ми казват: “Хвърли ми карти по един въпрос, ама няма да ти го казвам какъв е.”

Получава ли се?
Да.

Как действат картите Таро?
Не мога да кажа. Тук по-скоро Юнг може да обясни нещо с теорията си за синхроничността, за носещите смисъл съвпадения. Но картите не дават всички отговори, иначе щяхме да бъдем щастливи, здрави и успели 100 %.
В живота много често едни събития сякаш влекат други без да имат връзка помежду си. Хората казват: “Котка ми мина път”, “Да не си станал с еди-кои-си части нагоре?”, “Баба Марта да ти донесе здраве” – езикът съдържа цялата ирационалност на мисленето ни, като рядко някой му търси сметка за това. Нещо подобно на гледането с карти ние всеки ден правим всеки ден, без да го осъзнаваме: тръгваме с десния крак, за да ни върви, радваме се на паричката в баницата, носим дребни предмети от някого, за да не се разделим, получаваме късметчета във Фейсбук.

Колко често можем да се обръщаме за съвет към картите Таро?
Няма точна рецепта. Но ако човек не прави нищо за бъдещето си, а само разчита картите да му предскажат нещо хубаво, питането е безсмислено.

Какво не бива да питаме картите Таро?
Питайте ги това, което наистина ви интересува, с което можете да си помогнете. Не ги питайте за нещастия, които се надявате да се случат на някого, пък бил той и враг. Тогава не картите ще са виновни. Вие самите ще сте виновни, че имате такива мисли. Лошите мисли прояждат отвътре.

Можем ли да питаме картите Таро за някого другиго?
Да, дори и да не присъства на гледането. Може вашият приятел да ви запише въпроса си на листче и да ви го даде. Картите работят с аналогии и съвпадения, те си действат и в отсъствие на питащия. Но все пак хубаво е човекът да е до вас, за да може да чуе дори случайно изпуснатите думи, които са се появили при опита ви да му опишете ситуацията. За него точно тези думи може да са верните. Все едно си проверява пощата, всеки предпочита сам да си прочете писмото, а не да получи преразказ.

Суеверие ли са картите Таро?
Да, защото не са религия със сигурност. Интересно е да се знае, че картите Таро не са били забранявани от папата. По време на Инквизицията църквата някак ги е проспала като потенциален опонент. Истината е, че те не принадлежат към точно определена религия. По-скоро биха могли да подкрепят която и да е от религиите. Примерно в картите Таро откриваме 4-те християнски добродетели: Справедливост, Умереност, Сила и Вяра. Последната не е представена с карта, но за нея се казва, че е в цялата колода, защото вярата е необходима за всяко начинание. Тук е и Дяволът. Редом с тях можете да забележите и древногръцки митове, преобразени по специфичен начин, например Херакъл и лъва именно в картата на Силата, елементи от Египет – сфинкса в Колелото на съдбата. Ако Колелото на съдбата ви тревожи като езическа карта, отидете в Преображенския манастир и там ще го видите изписано върху стената на църквата – двама архангели въртят колелото и човекът върху него от малък става голям, съзрява, остарява, преминава през всички възрасти на живота, докато накрая не се превърне в скелет. Така че това са всеобщи европейски символи, опит за обяснение на най-важното, което по някакъв начин остава невидимо за нас във всекидневието ни.

„Магията на картите Таро“ – Кристин Димитрова