Приказка за разказвачката на приказки

30-годишната учителка по френски език Джоан Роулинг побърка света. Книжките за Хари Потър се четат от деца и пенсионери, а филмът за малкия вълшебник спечели много Оскари. Как Джоан успя да ни накара да повярваме в приказката.
Вероятно прототипа на Хари Потър е била самата Джоан Кетлинг Роулинг, просто на нейното литературно дете се удава всичко, което Джоан дълго време не успява. Както и Хари Потър, Джоан дълго време не осъзнава на какво е способна, просто прави това, което й харесва и се старае да не унива.
Тя се ражда на 31 юли 1965 г. в Бристол, после семейството й се премества два пъти. И в малкото градче Уинтърбърн малкото момиченце Джоан се запознава с децата от обаятелното семейство Потър, след 30 години тя се отблагодарява на тези хора, като увековечава фамилията им.
Днес Джоан изглежда щастлив човек, привлекателна, стройна блондинка с приятна усмивка, за разлика от възрастта на Хари, когато била (по нейните думи), дебеличко, луничаво, рижо и свито момиченце. Тогава (на 6 г.), тя написва своята първа повест, която се казвала “Зайче”. В училище Джоан не престава да пише, герои са нейните съученици, които не харесват особено своите книжни приключения. Любимите предмети на Джоан са езиците и английска литература, тя много чете и не предполага с какво ще се занимава в бъдеще.
Получавайки дипломата си на преводач Джоан постъпва на работа в издателската фирма на “Амнести Интернешънъл”, където освен всичко друго била задължена да изпраща вежливите откази на множество графомани, не предполагайки, че след години и тя ще изпадне в същата ситуация. Основното достойнство на въпросната работа на преводач се заключавала в това, че Джоан през всяка свободна минута набирала на служебния компютър сюжетите си. Една сутрин пътувайки в електричката от Манчестър до Лондон на нея й хрумва сюжета за детето-вълшебник.
На 25-годишна Джоан заминава за Португалия да преподава френски език. Там тя продължава да пише своя роман, едновременно с това се омъжва за португалеца Жорж Арантеш и през 1993 г. им се ражда момиченце Джесика.
Разбира се, разликата между английския и португалския темперамент била доста голяма и Джоан предпочела да се разведе и да се върне в Англия, където вали мек дъжд и цари благородна сдържаност, без силно слънце и изпепеляващи страсти. Джоан нямала работа и пари, но пък притежавала нещо много по-ценно – детенце и мечта да публикува роман, който все още бил недовършен. Убежище й дал шотландският град Единбург. Там Джоан завършва своя философски роман. Измисленият от Джоан свят е населен от съвършено реални хора със своя история и минало, впоследствие тя ще разкаже, че детайлно е разработила биографията на всеки свой герой, нарисувала генеалогическите дървета и карти на несъществуващи местности.
Именно това е обусловило реалността и правдоподобността на фантастичните събития. Детската приказка Джоан построява на принципа на детективски роман а ла Агата Кристи, където злодеят до края остава неизвестен.
Успеха на книгата е основан на удивителното съчетание на познато и необикновено: училищната рутина на коледния Хогуърт е свързана с тайнствени предмети (скучната “История на магиите”, сложната “Теория на магиите”, контролна по магиите), колежанските интриги се въртят около спортните игри по куидич (нещо като баскетбол в полет на метла), пощата се носи от сови, преподавателите са зли и добри, на 1 септември се купуват вълшебни пръчици и се шият мантии… всичко е като в обикновено училище, но това е необикновено училище, и най-необикновения ученик е невзрачен очилатко, не предполагащ, че е вълшебник. Единственото издателство, което се съгласило да издаде книгата било “Блумсбъри” и през 1997 излиза “Хари Потър и философският камък”. Хонорарът на Джоан бил 4000 фунта. А след няколко месеца започва вселенското безумие, наречено “потъромания”. Джоан разказва: “Три месеца след излизането на романа във Великобритания, в осем вечерта позвъни моят агент от Ню-Йорк и съобщи, че се провежда в момента аукцион по продажбата на американските права върху моята книга, цената била петцифрена, в десет вече каза, че е шестцифрена, а в единадесет звънна моят американски издател Артур Левин. Първите негови думи бяха: “Не изпадай в паника”
Европа отдавна била покорена от малкия вълшебник, децата носят тениски с емблемите на колежите в Хогуърт, кръгли очила като на Хари, учат наизуст заклинания, участват в игри и фен клубове с неговото име, играят на компютърна игра Хари Потър. Истински размах “потъроманията” набира, когато в нея се включва и Америка. Случаят е без прецедент: американските деца, които почти не четат, всичкото си свободно време отделят на книгата. Самият Стивън Кинг, с когото сравняват авторката, си признава в едно интервю, че: “Едвам дочаква вечерта, за да се прибере в къщи и се “отдаде” на Хари Потър. Роулинг непрестанно провежда конференции в Интернет.
Между другото се появяват проблеми, обвиняват романа в сатанински идеи, отец Бендер в интервю за ABC News заявил, че романът поощрява интереса към черните магии, което е против Бога, а също директорът на англиканското училище Сент-Тимоти-Хейл, според него цяло поколение деца се приучават към окултизъм, а с помощта на Холивуд Хари Потър става още по-силен и това може да има тежки духовни последствия. Феминистките също не харесват книгата, те обвиняват Хари в шовинизъм. Професор Елизабет Хейлман от Индиана обвинява авторката, че учениците в книгата са представени излишно смешни, прекомерно емоционални и обожават да сплетничат. Професорът напомня, че в книгата Хари често спасява своята приятелка Хермина, което възпитава в малките момченца чувство за превъзходство. Разбира се, целият този шум свидетелства за несъмнения успех на романа.
Компанията AOL-TIME-WARNER, която е собственик на правата за екранизация на всички книги за Хари Потър, а също и за производство на играчки, оценява перспективите на феномена Хари Потър повече, отколкото на Батман. Те предсказват, че Джоан Роулинг ще стане първият писател-милиардер, до момента са продадени 124 млн. екземпляра книги Хари Потър. В очакване на право да използват образа на Хари се нареждат всички големи компании. Ръководството на Coca-cola влага 150 млн. долара, Mattel – крупен производител на играчки влага 50 млн. долара и успява да започне серийно производство на малки вълшебници, в бъдеще те ще получават 30 % от продажбите на Потър. Макдоналдс не успява да се докопа дори до капка вълшебство. Джоан Роулинг притежава право на вето за всички решения, които се касаят до нейния подопечен, като разбира, че Макдоналдс се интересуват, тя се изказва против това Хари да украсява опаковките на хамбургерите.
Кино
Джоан Роулинг дълго се съпротивлява на екранизацията на книгата, нехаресвайки розовите детски екранизации на Холивуд, за режисьори претенции имали Стивън Спилбърг и Робърт Земекис, но техните виждания не устройват Джоан и тя се спира на кандидатурата на Крис Калъмбъс (“Сам в къщи”). Всички малки актьори са британци. През ноември 2001 филмът излиза и надминава всички дотогавашни рекорди. През премиерната седмица той събира 93, 5 млн. долара, което е рекорд в цялата история на детските филми. Предишните добри достижения принадлежат на “Изгубеният свят”.
Психо
Психолозите обясняват успеха на романа с това, че всички приключения на малкия вълшебник са невинни и не предизвикват неприятни емоции, Хари притежава магическа сила, благодарение на която може да победи всички и този факт дава гаранции за хепи-енд. Всесилието на Хари подкупва детската аудитория, която винаги е била недоволна от това, че възрастните могат да си позволяват повече, отколкото децата, а в тази приказка властта е в ръцете на децата. В известен смисъл историята на Хари Потър напомня приказката за Пепеляшка. Тази книга ни дава илюзия, надежда и възможност да се скрием от заобикалящия ни свят, който в последно време загуби всички признаци на стабилност.