Ана Динкова е от онези чаровници, с които човек винаги може да бъбри дълго за какво ли не. Ана има два блога – за мода и за майчинство. Това занимание й носи различни емоции, за които си говорим в това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.
Много неща ти се случват напоследък...
Всичко започна да се случва някак неочаквано за мен, изневиделица и някак спонтанно. Малко след като започнах втория си блог. Първият е за жената в къщи – майка и домакиня, а другият – жената навън. Затова и се казва „Чантата на Ана“ – каквото правиш с чантата си навън. Там имах един разказ, всъщност, който според мен не е най-интересният, но е един от най-четените, една истинска случка, която ми се беше случила – този разказ го бяха сложили в сайта за 100-те жени на в-к „Пари“. Когато го видях бях много поласкана, защото там бяха и Жюстин Томс и Десислава Бошнакова и много други известни дами и изведнъж се оказах в такава компания. Така се запознах първо виртуално със Сибина Григорова и с Дени Симеонова, в последствие те започнаха да правят други проекти и ние продължихме да държим връзка, поканиха ме да участвам в тези проекти и така се случи моята рубрика в „Григорови – животът и други неща“ и рубриката в JobTiger.tv, която е само за жени, които могат да бъдат пример за подражание.
Всичко това е във виртуалния свят – все свързано с жените и красотата...
Да, така се завъртяха нещата – наистина основно женски теми. Но пък са различни, разнообразни и ми дават свобода да мога да избирам, което е може би най-ценното – да нямам цензура, да нямам самоцензура, да не трябва да се съобразявам и да мога наистина да избера хора, които ме вълнуват и са ме трогнали, истории, които харесвам и бих искала да ги разкажа, да ги споделя. В повечето случаи историите ми се оказват интересни и за другите, и на мъже и на жени. Знам, че и двата блога ги четат и много мъже, без да коментират много, но някои ми пишат имейли, дават ми обратна връзка. Това е прекрасно! Имам контакт с хора, които никога не бих срещнала иначе.
Повечето блогъри са мъже, жените по-рядко се захващат с писане на блог. Какво мислиш ти?
Това е странно и ме изненадва. Бих насърчила всяка жена, която има хоби да го изразява в блог поради две причини:
Първо преодоляваш себе си, страховете си. Ние жените сме много по-взискателни и много повече се страхуваме от критика – гледайки приятелките около мен колко са добри в нещата, които правят и в същото време как се притесняват да ги споделят и да ги покажат. Не защото толкова ги е страх от критиката, а защото ги е страх, че няма да срещнат високите очаквания на хората, които са около тях.
Второто е – блогът учи на жестока дисциплина. Знам, че имам ангажимент в някакви, опитвам се да бъдат равни интервали, не винаги успявам, за съжаление, но знам, че имам да напиша, да снимам, да обработя снимките, т. е. имам някаква цел, която ми помага да се самоусъвършенствам. Блогът не е само форма на ексхибиционизъм – да показваш само и задължително себе си и живота си и нещата, които теб те вълнуват. Блогът може да е платформа, с която да се превъзпиташ, да се научиш да правиш нещата по-добре. Повечето блогове, които следя, преди 2-3-4 години, когато са започвали, са били с различен дизайн, по-лоши снимки, а сега са се развили. Хората обичат да дават най-доброто от себе си. И не само заради критиката, а заради себе си. И това е изключително хубаво средство за самовъзпитание. Бих насърчила всеки – малки и големи, независимо от възраст и занимание, професия, хоби – блогването е наистина нещо много приятно. Освен това ти дава възможност да комуникираш и да се свързваш с хора не само в България, а и по света, които имат същите интереси, същите хобита. Срещаш се с хора, които иначе никога няма да срещнеш. Дори само виртуално да е – правиш такива запознанства, които иначе биха били невъзможни.
Темите, по които пишеш са свързани с брендове, с покани за публикуване на различен тип информация при теб, за присъствие на различни събития. Всичко ли приемаш или понякога отказваш?
Отказвам, да. До сега съм отказвала на няколко пъти. Отказах на един сайт за залагания, чуждестранен, за който ми предлагаха платена публикация. Но аз не мисля, че онлайн залаганията и въобще залаганията са нещо, което влиза в моите приоритети. По-скоро бих писала за това как да спестяваш пари, или как да пазаруваш в second hand или намаленията, но не и как да залагаш. Това не е мой приоритет. Не мога да прекрача границата да получа нещо, да отида някъде или да се обвържа с някакво име, марка, ако не вярвам в продукта, в компанията.
Обичам да пиша за нещата, които харесвам. Знам че има много момичета, които имат свободното време и старанието да се обличат по различен начин всеки ден, да се снимат, да разказват за себе си, за дрехите, за настроението си. Аз физически не смогвам. По-интересно ми е да снимам други хора, да разказвам за тях или ако разказвам за моето облекло – да разказвам за детайли – например защо е важно да инвестираш в качествено сако, а да си купуваш тениски за 5 лева и подобни неща, които ми се струват по-практични.
Вижте и видеото Ана Динкова - за красотата на голото и облеченото женско тяло