Гимнастика за мозъка

Агнешка Дейнович-Величков е красива, лъчезарна млада дама, която знае какво иска и какво може да постигне. Макар в България да е проляла немалко сълзи, за нея казва, че е втората и родина. Обича пътешествията, хубавото кино и хубавите книги, както и заредените с интелект и настроение хора. Тя е самотна майка, което не и пречи еднакво добре да се грижи за чаровния си син и да отделя време за преподавателската и преводаческата дейност.
Родена е в Полша, в град Лодз в семейството на известен полски тромпетист и медицинска сестра. Възпитана е в артистично семейство, от където произхожда страстта й към рисуването. Дала е идея да се образува в Лодзкия Университет Научен кръжок за слависти, който и до ден днешен съществува, като най-големия в Полша.
В момента води курсове по бързо четене, мнемотехники и майндмапинг. Не случайно може да изчете за един час 200 страници. На мнение е, че колкото по-бързо четем, толкова повече разбираме.

За каква професия мечтаехте като дете?
За каква ли не съм мечтала. В началото лекар, после политик, танцьорка, художничка, медицинска сестра... много идеи имах.

С какво се занимавате в момента и какви са професионалните ви амбиции?
В момента съм преподавател, но не в традиционния смисъл на думата. На български език се нарича треньор или учител. От близо една година организирам и провеждам курсове по все още екзотично звучащото в България бързо четене и развиване на уменията на запаметяване – мнемотехники.

Бих желала да стана още по-добра в това, което правя, защото не искам да се занимавам с нищо друго освен с преподавателска дейност. В работата си се чувствам щастлива и доволна. Виждам как мога и как съм полезна на хората, които обучавам. Това е и причината, поради която реших да продължа да уча и в момента участвам в магистърска програма – мениджмънт на обучението на възрастни.

Разкажете за преподавателската ви работа в курса по бързо четене.
Преди да започна да разказвам за работата ми в курса, може би само няколко думи за подготовката ми и преподавателския ми опит. Историята с бързо четене и мнемотехники започна още когато бях студентка... По сериозно се заинтересувах, когато станах университетски преподавател в Университета във Варшава. Оказа се, че филологията е много скучна за студентите материя, което се отразява и на преподавателите.

Реших да потърся нови и интересни методи за преподаване и учене. Преди 5 години завърших един много интересен курс за нови техники на преподаване, организиран от полското министерство на образованието. Той определено отвори в мен нови виждания за процеса на учене и преподаване. Така успях да направя упражненията по-интересни и приемливи за моите студенти.

Наученото изпробвах и приложих в Университета в Нови Сад, Сърбия, където преподавах една година полски език, култура и книжнина. Сега целия си опит вложих в курсове, които провеждам в България. И мога да кажа, че с българските учащи, независимо на каква възраст са, се работи перфектно! Може би затова, че се записват доброволно... надявам се, че не е само заради това. ;)

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Интересен и сложен въпрос. Да започнем от хората! Чувствам се горда от факта, че курсовете ми привличат вниманието на много интересни хора! И заради това мога да общувам с тях. Другото е, че повечето от тези, които са минали през някой от курсовете се записват в друг. От друга страна уменията, на които ги уча са лесно приложими във всекидневието и те го правят! Може би това е най-голямата гордост.

Трудно ли се живее в България? Като полска гражданка сте се сблъскали с някои пропуски в нашето законодателство. Какво трябва да се промени, за да могат все повече европейски жени, идвайки у нас, да се чувстват като у дома си?
Спирайки се на последната част на въпроса, май не би трябвало аз да отговарям. Аз в България се чувствам наистина като у дома! От друга страна много неща би трябвало да се променят, както в законодателството, така и в социалното поведение на хората. Специално, ако говорим за законите, срещнах проблеми при достъпа до информация, имах нееднократни сблъсъци с държавната администрация, както и се натъкнах на трудности при защита на правата на чуждите граждани. Надявам се, че тези проблеми скоро ще са решени и е възможно с влизането на България в Европейския съюз процесите да се ускорят.

За какво мечтаете?
Да имам едно “вълшебно семейство”, което да живее в една “вълшебна къща”, където има спокойствие, обич, разбирателство, посещения на приятели и познати, където няма викове, конфликти, недоразумения, където се говори... и където се подготвят постоянни изненади и пътувания, за да е интересно и предизвикателно. Нали за мечта ставаше дума? ;)

Кои са вещите, без които не можете?
Хм, без пералня, защото една година живях без и мога да кажа, че прането на ръка е едно от най-досадните неща в домакинството. И може би без сапун, шампоан и четка за зъби.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Определено да! Ама не искам да кажа, че преди не е било! От самото зараждане на света – да си жена е геройство! И да започнем от Ева! Само заради това, че е искала да угоди на един мъж, до края на дните си е трябвало да носи отговорността за изхвърлянето им от рая. Това е в кръга на шегата, но до ден днешен ни се пада да носим отговорност за всичко случило се.

Какво послание бихте отправили към българките?
Недейте да глезите българските мъже. И без това имат голямо самочувствие. По скоро търсете в тях това, което е достойно, както и им помогнете да го видят и във вас.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Моят син ми е най-любим... обаче като аматьор-художник всичките са ми любими. Когато съм сама, обичам да слушам класика, да хапвам свеж хляб с масло и да си мечтая за топли страни.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за приятелите си?
Полска супа от кисели краставички.