Снимка: Reuters
Помагат или пречат порно филмите на интимния живот – продължение от първата част от разговора с д-р Бостанджиев Криза в секса и секс в кризата.
Порно филмите са с много широк спектър. В интернет е пълно с всякакви материали с еротично съдържание. Често те са пошли, без какъвто и да било художествен смисъл. За един по-изискан вкус може да изглеждат дори отвратителни и отблъскващи.
Другото характерно нещо за голяма част от тях е, че те показват неправдоподобни картини на сексуални контакти, които драматично се разминават с това, което се случва в реалния живот на хората. Това са някакви визуализирани фантазии на група хора, които са решили, че точно този вид продукти се продават. Те смятат, че хората искат да виждат мъже с големи членове, жени с големи гърди и контакти, които започват с френска любов и завършват с анален секс.
В реалния живот сценариите са много по-различни и там акцентът не е върху това кой какво прави, кой как го въртят като на шиш. Това, което има значение е кой как се чувства и в какъв контекст на взаимоотношенията тези чувства могат да бъдат възможно най-богати, хармонични и удовлетворяващи. В този смисъл елементарното порно се плъзга по повърхността, то дава видимостта на нещата и то по един стереотипен и много често бездушен начин, без да става ясно, че това са отношения между хора, не между обекти. В истинското изкуство нещата са ориентирани първо към естетичното, второ към правдоподобното в психологичен план, това, което разкрива нещо съществено важно от нашите преживявания, от нашата духовна същност.
За негативно отношение можем да говорим, когато един млад човек, който няма никакъв личен опит и няма среда, в която да коментира собствените си преживявания, съди за сексуалността и за сексуалните отношения единствено от това, което вижда в най-примитивното порно. Той може да остане с много превратни представи за това какво искат жените и мъжете. Аз ежедневно се срещам с такива хора – но при тях проблемът не е в порното, а в ограничената им комуникация и във възможността им да проверят или да сверят това, което виждат в порното с автентичен житейски опит. Ако такъв млад човек може да разговаря с родителите си или има приятелска среда, в която може да споделя, той рано или късно ще стигне до извода, че това, което се представя в много от тези филми е пълна боза и няма нищо общо с реалния живот.
Не всичко се върти около твърдия член и сношението. Има много аспекти и детайли, които са далеч по-важни и съществени и за мъжете, и за жените. Това са деликатни неща, до които не е лесно да се достигне – те изискват професионална компетентност и определено ниво на личностна диференцираност. Затова много лесно се тиражират примитивните порноиздания.
Няма никаква логика в това някой да пледира тези филми да се спрат и да се забранят, защото с това те ще започнат да стават още по-интересни. Най-ефективното противопоставяне на пошлостта е с нещо, което наистина има естетическа, културна и психологична стойност – например с филм, роман, разказ или текст, който е достатъчно разбираем и ясен и в същото време е смислен. По-добро средство от изкуството в тази област не знам.
Всяка категория такива издания има своята публика. Въпросът е хората, които се стремят към по-високо ниво на възприемане на интимните отношения и на собствената си еротична същност да имат възможност да намерят това, което на тях им трябва – текстове и визуални материали, които да удовлетворят една по-изискана чувствителност.