Снимка: Sxc.hu
Да забравиш кой си, търсейки да преоткриеш себе си в нова светлина и всичко благодарение на Обичта.
Тази чиста изворна обич, ромоляща като поточе, което нашепва красива река от любящи сърца.
Истинска сила и радост даряваща вдъхновение в природния ритъм на танца на душите.
Всяка малка тревичка е живот, даряващ диханието на любящия, обичащия съзнателно човек.
Забравил себе си откриваш, че това е пътят към щастието, преоткривайки себе си като войн сред дъга от любов.
Парадоксално, но истина, защото даваш всичко, за да получиш нищо и от това се чувстваш обичащ и щастлив.
Дълбоко да обичаш и въпреки всичко да запазиш себе си, за да не преставаш да обичаш е един от начините да помислиш за себе си .
Да забравиш себе си е един от начините да обичаш безусловно и да накараш другите да последват примера ти с много обич, привързаност, съзнателност и приятелска любов.
Есето е от Ренета Манолова, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“