Да обичаш дълбоко? Що за определение?

Често се смеех на  най-добрата ми приятелка, която вечно беше влюбена, страдаше, плачеше, изпадаше в депресии, когато поредният я зареже . Е,  докато не се влюби и отново политаше в нейния свят... Разказваше, че да е влюбена е нещото, което я поддържа жива. Не я разбирах. Бях свикнала да въртя мъжете на малкия си пръст. Успяла, чаровна, секси. Един поглед беше достатъчен, за да имам когото поискам. Не, не се влюбвах. Не си позволявах да преминавам тази тънка граница между харесване и любов. А те, горките, всичките до един, ме обичаха. Усетех ли обаче, че играта загрубява, просто бягах. Непрекъснато бягах. 

Най-дългата ми връзка продължи две години. Мъжът беше изключително готин тип. Прекарвахме страхотно и сексът си го биваше, само да не беше споменавал, че ме обича...

Хмм... Къде са ми обувките или да  се изнижа по пантофи?...

Толкова бях привикнала към този тип връзки, че любов, отдаване, болка, мечти. Тези чувства бяха препарирани в секси мозъчето ми. Нямаше тръпка. Да, може би наранявах, но аз самата се чувствах комфортно в собствената си кожа... Често бях наричана  кучка. Какво пък, отиваше ми прозвището. Дори понякога се гордеех с това...

Но.

Свързани статии

Когато видим себе си в очите на другия...

Истинска любов е когато правиш другия щастлив

Дълбоко да обичаш и въпреки всичко да запазиш себе си

Но се събудих. Ококорих очи. Опитах се да стана от леглото, не ми се получи. Всичко ме болеше. Сладка болка. Стаята беше като след бомбардировка. Май бях забравила къде съм?  Да! Бях в хубав хотел, далече от столицата. Цяла нощ съм правила любов. Любов ли казах? Исках както винаги  да кажа секс, ама защо така се обърках. Господи, май се случи нещо много различно тук. Дори ми  хареса. Не, не ми хареса, прекрасно беше. Този мъж спеше до мен, а аз за първи път исках да го почувствам още веднъж и още веднъж, да се сгуша до него и да усетя онази близост, която продължи с часове. Да, той се постара. Месеци наред ме уговаряше да се видим. Намирах поводи да откажа и не защото не го харесвах. Напротив, пасваше ми идеално за поредна любовна авантюра, но нещо отвътре ме глождеше... Ами ако???... Ами, да!!!... Влюбих се.

Ставах рано и си мислех за него. Бързах да приключа работа, за да го видя. Очаквах съобщенията му, исках да го чувам непрекъснато. Ревнувах. О, господи как го ревнувах. Тропах с крака, капризничех, но бях готова на всичко. Тази, която се присмиваше на останалите жени, че ревността  е слабост. Смятах, че го губя, въпреки че той все повтаряше, че ме обича. Бяхме като огън и жупел. Страст, огромна страст. Понякога болеше от любов. В най-трудните ми моменти този мъж беше до мен, с мен, рамо. Мина месец, година, две... Всичко беше като в приказка. Аз не стъпвах на земята.

Един ден ме извика и със съвсем сериозен тон  попита: „Искаш ли да живеем заедно?“

Пак обух пантофките и... и си тръгнах. Уплаших се. Избягах от отговорността да обичам и да бъда обичана. Глупав, жалък страх.

Повече не го видях. След години разбрах, че е щастлив с друга жена, в общия им дом. Съжалявах, исках отново да ми зададе същия въпрос, но беше късно, много късно. Когато обичаш истински, трябва да си готов на саможертва, да забравиш понякога за себе си и ако ти дават, да даваш двойно Любов, просто любов, която ако не ценим, губим, защото тя не се продава на килограм. В магазините я нямаше, дори и срещу заплащане.

Есето е от Наталия Божилова, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“