Жени и вино

За онагледяване избираме примерна конфигурация състояща се от вас, Него и виното. Възможни са и подварианти в зависимост от степента на познанство – с мъжа, не с виното – но ние ще се спрем на този, в който се познавате сравнително добре. Нито малко, нито много – може би най-подходящият момент, в който да прецените дали цялата работа си струва.

Въпросната ситуация не е точно от тези, в които след умопомрачаващ секс във всякакви пози и на всякакви места из апартамента (никога не сте предполагали, например, че сексът под високото ви легло, също си има своето очарование) ви се иска той да пие вино от пъпа ви, а по-скоро от онези, в които ви се иска, представяйки му се в една нова светлина по отношение на виното, да го накарате да си направи изводи и за вас самата и за някои "незначителни" компоненти на евентуалния бъдещ съвместен живот – отношението му към вас, уважение и зачитане на мнението, желанията, чувствата ви и т. н. (драматичен вариант) или просто ви е писнало да пиете киселяците, които той избира, защото много разбирал от вино, а вие досега сте си мълчали, неизвестно защо (прозаичен вариант). Но така или иначе сте твърдо убедена да потропате с юмрук по масата тази вечер.

Приемаме, че няма да пиете виното вкъщи. Един малко по-общ съвет преди да започнем с конкретното – носете си пари – достатъчно, в случай на нужда, да поемете поне своя дял от вечерята (ако ги имате, разбира се) – така няма да му се оставите да ви натрапи за пореден път своя, не особено изискан избор ("маврудът е тежко вино и се пие през януари") само защото той е решил, че днес ще изхарчи толкова пари за вас или пък, още по-лошо, няма пари, но иска да бъде видян с вас в дадено заведение.

1. и много важно – изречения от рода на "Амиии, не знам миличко, каквото ти решиш, на мен ми е все едно" или "Избери ти, аз и без това нищо не разбирам от вино" си ги отстранете оперативно от речниковото богатство. Имайте мнение по въпроса какво ви се пие и го изразете. Ако решите да го атакувате директно, му предложете да си изберете ястията чак до десерта, за да можете да се спрете и на подходящото вино за всяко едно от тях. Покажете му, че номерът "ракия със салата и после червено вино" днес няма да мине.

В зависимост от финансовото му състояние или пък от настроението ви точно в този момент да се съобразявате с това, бихте могли да се спрете на различно вино за всяко ястие, започвайки от шампанско и приключвайки с десертно вино. Не е за пренебрегване вероятността обаче, в края на подобна вечеря вие да сте пияна като задник и да не сте в състояние да пресушите до дъно и чашата на винената си победа над него. Така че, ако не сте убедена в точно тези си възможности е по-добре да се спрете на вариантите с две вина (били те бяло и червено, розе и червено, бяло и десертно, варианти има много) или едно, но запомнящо се.

2. Изборът на вино – една малка симфония! Ако сте тръгнали на война, тогава – като на война – най-добре ще е предварително да се поподготвите по въпроса кои вина точно бихте желали да поръчате, кое вино с кое ястие и т. н. Заявете по съответния начин и желанието си да участвате в избора на виното. Въпросният съответен начин зависи от това кого имате насреща си и варира от "Онзи ден четох в "Бакхус" за еди- кое си вино, дали са му над 90 точки, представяш ли си!!!" (какво изобщо правите с тоя сноб, който се доверява сляпо на въпросното издание, именно защото и идея си няма какво точно да пие. Но иначе е мнооого важен.) през " О-о-о виж, има вино от ...... Еди-кой си винаги толкова ги хвали и казва, че правят страхотни вина" (еди-кой си обикновено е шефът му, който надали е казал точно това, но пък той много слуша какво казва шефът) до думи, с които да му дадете да разбере, че ще сте му много признателна, ако си затвори устичката поне за две минути, за да прегледате на спокойствие винената листа и после цяла вечер сте на негово разположение – да слушате за неговите малки победи през изминалите дни, да му казвате и показвате с точно преценени поглед, наклон на главата и блясък в очите колко умен и велик е той и да го галите успокоително по главата, тъй като околните упорито отказват да проумеят това ............. отклонихме се. Говорехме за вино.

За избора на вино към храна, или обратното, са изписани хиляди книги. Има и доста теории по въпроса кое с кое може и не може, и кога да се пие, но със сигурност изказването на средностатистическия български мъж за мавруда (виж по-горе) все още не си е спечелило статута на такава. Има няколко основни правила за избор на вино към храна, приети за общовалидни от мнозинството експерти в тази област, но не и от най-великия измежду тях (за съжаление непризнат), а именно българският мъж. Да не почваме пак с мавруда.... Та в общи линии тези правила са, че:

* започвате от леките и преминавате към тежките вина, т. е. движите се от бели към червени, а не обратното;

* леките вина са най-добрите придружители на леки ястия, а по-тежките съответно на по-сериозни и не е задължително бялото да е леко, а червеното – тежко.

* пъстърва с червено вино и свинско печено с бяло са неща, които могат да ви имунизират срещу пиенето на вино за известно време, но от друга страна пък, риба-тон с леко червено вино може да открие пред вас съвсем нов свят на кулинарни преживявания, както между впрочем и шардоне с крехки телешки жулиени. Главната идея на това правило е, че се търси хармонията между вкуса на храната и на виното. Но ако решите, можете да тръгнете и по точно обратния път и да търсите пълния контраст между тези два вкуса; тук също ще останете изненадани колко вкусни могат да се окажат иначе доста еретично звучащи комбинации.

3. Виното е избрано. Следващият важен момент – дегустацията на вино. Можете да поискате да ви се налее и на вас, но честно казано не е необходимо – би било ненужна манифестация на еманципираност, пък и бихте пропуснали възможността да му гледате сеира как неориентирано, без изобщо да вниква в това, което прави, докарва някак си чашата до устните си, пийва една глътка, изобщо не знае какво да прави с това нещо, дето му е в устата, освен да го гълта ("ами вино като вино, мама му стара!!!") и адски непохватно кимва на келнера да налива.

Достойнството му отива на баня обаче, ако във вече налятото във вашата чаша вино вие откриете мирис на корк, пък и кофти ситуация, защото ще трябва да си платите бутилката – нали Мъжът на масата вече е казал, че виното е наред, но ......... няма какво да се прави, пък и имате по-важни задачи за тази вечер от скандал с управителя на ресторанта. Остава ви да се надявате, че това е дефект само на тази бутилка.

4. Самото пиене. Тъй като сте предоставили честта на дегустирането на Мъжа, самите вие ще имате първи контакт с виното когато ви налеят. Българските келнери много обичат да пълнят чашите догоре (да има!), но вие помолете да не правят това с вашата. Те така и така ще направят каквото си знаят, т. е. ще ви налеят много повече от това, което трябва, но защо да не опитате?

* недейте да хващате чашата в горната й част – така не можете да се наслаждавате на цвета на виното, пък и температурата на ръката ви ще повлияе тази на виното. Да не говорим, че мазните пръстчета по чашата не са кой знае каква радост за окото.

* разгледайте на спокойствие цвета на виното или поне се опитайте – нещо почти невъзможно на ресторантско осветление, за съжаление – чашата наклонена срещу бяла повърхност, салфетка например;

* помиришете виното – не само за да проверите дали джентълменът срещу вас случайно не е одобрил вино с корк, но и за да можете да се насладите на прекрасните аромати на виното. Евентуално. Съвсем възможно е и на нищо да не ви мирише. Освен на бъчва, спирт и на ........... вино. Но няма да му го показвате, естествено. Ако нямате никаква идея от винените аромати не е много препоръчително да го питате дали носа на виното, според него, е узряла череша или по-скоро костилката на наполовина узрялата череша или пък дали и той усеща този фин аромат на зелен грейпфрут, който вие долавяте.

* отпиването – честно казано, не е нужно да си жабуркате устата с виното (зъбите ще си ги миете по-късно) нито пък да мляскате с уста, показвайки о, колко много знаете за винената дегустация – най-много да се накапете. Поемете въздух (но не така сякаш ще се гмуркате), "разходете" виното из устата си преди да преглътнете и издишайте през носа – от това действие ще добиете достатъчно впечатление за вкуса и аромата на виното. И не забравяйте, че когато езикът ви се сгърчи до полуда от горчивината и сухотата на някое червено вино, е по-добре да се въздържите от въртене на очи, гримаси и "ега ти, мнооо горчиво бе!", замествайки ги с подобаващ коментар относно силно изразената танинова структура на виното.

Последните няколко съвета са повече от бегли – ако тези неща наистина ви интересуват има литература по въпроса, и курсове за придобиване на базисни знания. И рано или късно ще откриете зеления грейпфрут във виното, повярвайте ми.

5. Хапване и пийване. Опитайте така – още докато хапката храна е в устата ви, отпийте глътка от виното – малката тайна за откриване на божествени комбинации между храна и вино. Преглъщането на храната и последващо го отпиване оставете на тези дето пият тееежкия мавруд през януари. Това е от нас. Приятна вечер!