Какви любовни послания изпращате?

Отново наближава 14-ти февруари, денят на влюбените. Един ден – хем съвсем обикновен, хем не точно. Много провокативен по нашите земи – хем ден на виното, хем ден на любовта. Но Докато в католическия свят е съвсем нормално дете да подари валентинка на майка си, или съпруг на съпругата си, у нас този жест се възприема като едва ли не грях към светата православна църква, сериозността на живота и вездесъщото българско криене на чувствата под юргана.
А да се нарежеш като свиня по случай Трифон Зарезан га че ли не е?

Зададе ли се февруари и става интересно да наблюдаваш хората – как някой младеж е сложил червена роза в непрозрачен найлонов плик, как друг пък гордо е понесъл две огромни прегърнати мишки с панделки, а трети е с издут от презервативи джоб.

А всички останали пък твърдят, че са над тези сладникаво розово плюшено захаросано лигави прояви на лИбоФ.

И все пак всеки обича да чуе, че е специален, обичан, неповторим, незаменим, единствен и всякакви други клишета – дори да са казани по изтъркано лексиконен начин, като тези, които са се изтъркали от копиране и копиране по скайпа:

Слънчице прекрасно,
искам те ужасно.
Как до тебе да се гушна,
нежни думи да ти шушна?
Аз за тебе си мечтая,
с устни да те подлудя желая!

Дали тези светивалентински розови и червени сърчица са начин на светоусещане, тийнейджърски страсти или отживелица?
Какви любовни послания изпращате и какви бихте искали да получите на “Св. Валентин” и не само на “Св. Валентин”.

* * *

Вярвате ли на клишета в любовта
Нова година - нова любов