Пълнено агнешко джобче с дроболинка по северняшки

Всички знаем, че единият от символите на пролетните празници е агнешкото месо. Хубаво би било да отглеждаме агънца в домовете си, но не всеки има такава възможност. Родителите ми отглеждаха допреди няколко години, а сега смениха агнетата с яренца, които също са вкусни и крехки. Задължително е в нашата фамилия да има пълнена гадинка от този род на Гергьовден и не само, защото сестра ми има имен ден, а защото българинът трябва да спазва и продължава традициите си. На село агънцето или яренцето задължително се пълнят и пекат цели и то не къде да е, а в кирпичена фурна или в трап на селския мегдан. Тате казва и държи на думата си, че този ритуал ще се спазва със сигурност докато е жив, но се случи веднъж да не се пръкне на бял свят гадинка за празника и той буквално се разболя. Тогава реших, че аз ще приготвя агнешко, та дори и да не е цяло. Отивайки на магазина, аз се спрях и разгледах парчетата месо като правех преценка кое мога да взема, но да е такова, че да може да побере в себе си плънка. Е та как агнешко без плънка, която е такава прекрасна добавка към него?!

И ето го и моето " джобче“, което напълних и изпекох, а то за приятна изненада по време на самото печене си изтъни ципата и се спука, а от него се показа и лекичко (като в загадка) изтече плънчицата. :) Ако исках то да изглежда така, едва ли щеше да се случи, но ето- явно няма случайни неща. :)

Предната вечер преди същинското приготвяне сварих дреболиите в леко солена вода, след което ги нарязах на парченца.

Сварих ориза, промих го в гевгир под течаща студена вода и го прибрах в хладилника.

В деня на приготвянето почистих месото, сгънах го, осолих го и го приших така, че да образува джоб, в който да може да се пъхне плънката.

Изсипах олиото в дълбока тенджера и в него запържих нарязания лук, а минутки след него и начупените сухи чушки и парченца от лютото чушленце. Сложих дреболиите, почистените и нарязани гъби и червения пипер.

Посолих на вкус и продължих запържването още 5 минути като не спирах да разбърквам.

Добавих ориза, орехите и стафидите, налях водата, овкусих с подправките и лимоновия сок, разбърках добре и отстраних сместа от котлона.

Оставих я да се поохлади и с нея напълних джобчето.

Поставих го в намазана с олио тава върху лозови пръчки, за да не залепне. Полях го добре с олио, а в самата тава налях посоченото количество вода и бира.

Завих месото с фолио и го сложих в предварително загрята на максимум фурна.

Печенето продължи 1 час на максимална температура, а след това още 1 час и 30 минути на 160 градуса, като два- три пъти отварях и проверявах дали не се е изпарила течността.

Отвих фолиото и полях печивото с получения сос.

Ако искате да имате повечко сос, долейте още вода.

Печенето продължи на същата температура, но с включен вентилатор до получаване на приятна златиста коричка.

До неговата готовност го отворих и го полях със сос още два пъти.

Извадих го, оставих го да „си почине“, разчупих го и го сервирах със зелена салата, студена бира и топла, домашно омесена погача.

Наздраве и да ви е здраве!

И когато сме най- зле, все така да сме! :)

Рецептата е на Маргарита Димитрова, участва в конкурса „Най-вкусните великденски рецепти“