Анемония – нежната принцеса сред цветята

Анемонията произхожда от Югоизточна Европа и Мала Азия. Може да се срещне в най-различни цветови разновидности. Варира от едри групи от цъфнали сини цветове до големи туфи от бели цветове по поляните.

Не съществува понятие за типична анемония, защото разновидностите са прекалено разнородни. Цветовете могат да са звездовидни или куповидни, листата – неравномерно насечени, а цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, в зависимост от разновидността на конкретното растение.

За градината са подходящи маргаритоцветните, макоцветните и японските анемонии.

Свързани статии

Тамарикс – красота, извадена сякаш от морското дъно

Чудната благоуханна магнолия – как да я отглеждаме?

Арника – благотворното растение с екзотично име

Начин на отглеждане

Анемонията обича съвсем лека влага, затова не бива да се преполива. По време на израстването е необходимо да се наторява периодично. През зимата е добре да бъде прибрана в закрито помещение, което не е нужно да е топло, напротив – хладно и тъмно място е най-подходящо за зимуването на анемонията.

През топлите месеци анемонията обича светлината, но не постоянно пряката. Добре е да бъде поставена на светло до полусенчесто място.

Поливане

Не допускайте почвата да изсъхва прекалено. Анемонията обича леко влажната подхранена почва. Луковиците започват да растат веднага след засаждането, затова цветето има нужда от регулярно поливане. По време на зимуването е необходимо да се поддържа слаба влажност на почвата.

Пресаждане

Пресаждането става чрез семена или чрез грудки. Внимателно се разделят коренищата, разплитат се и се поставят в новото място, предварително обогатено с тор и овлажнено. При разделяне на грудките се внимава да има вегетативни пъпки на всяка грудка. Така е сигурно, че цветето ще покълне на новото място.

Семената поникват след около 3 до 6 седмици. Цветовете могат да са бели, розови, червени, сини, бледолилави с кичести и полукичести цветове.

Снимки: Wikimedia Commons