Зрението ни – все по-заплашено от слънцето

През последните дни се наблюдава увеличаване честотата на слънчевите алергични конюнктивити. Поради силното слънце и по-голямото отразяване на слънчевите лъчи от пясъка, се наблюдава по-голяма честота на слънчевите алергични конюнктивити на морския бряг.

Напоследък, силните слънчеви лъчи са опасни поради изтънения озонов слой, а това води все по-голямото проникване на лъчите върху земната повърхност.

Лятото може да се окаже натоварващ период за очите ни и причината за това е не само силната слънчева светлина, но и прахта, която по-лесно се разнася навън, вещества в морската вода или басейна, потенето и по-високата чувствителност на кожата...

Ултравиолетовите лъчи са от късовълновия спектър и достигат само повърхностния слой на кожата. Но прониквайки в нас, те причиняват увреждане на целия организъм. Когато са във високи дози именно те предизвикват слънчевите изгаряния. След години могат да причинят развитие на доброкачествени или злокачествени ракови образования на кожата на клепачите.

Ултравиолетовите (UV) лъчи представляват електромагнитно излъчване с дължина на вълната между 100-400nm. Разделени са в три диапазона:
UVA (315-400 nm) – Няма установена пряка връзка между UVA лъчите и проблеми с очите, въпреки че се водят дебати по въпроса;
UVB (280-315 nm) – Най-опасният вид: високи дози могат да нанесат поражения на роговицата, лещата и ретината на окото. Причиняват конюнктивит, кератит и снежна слепота;
UVC (100-280 nm) – Блокират се от йоносферата и много малка част достигат земната повърхност. Не представляват голяма опасност;

Озоновият слой блокира част от UV лъчите, които достигат до земната повърхност

Ултравиолетовите лъчи са видими само за някои насекоми и птици, но невидими за човек. Това не ги прави по-малко опасни.

Човешкото око вижда в спектъра от 390nm (виолетов цвят) – 750nm (червен цвят):

Ето някои данни за разпространението и отразяването на UV лъчите:
90% от UVB лъчите могат да преминат през тънката облачна покривка;
60% от дневната UV радиация достига земната повърхност в периода от 11ч до 16ч;
Въпреки че водата отразява UV лъчите, 40% от лъчението достига на 50см под водната повърхност;
Чадърът на плажа пропуска над 50% от ултравиолетовите лъчи, които достигат до земната повърхност;
Пясъкът отразява до 25% от UV радиацията;

Малки количества от UV лъчите са полезни за хората и са от особена важност за синтезирането на витамин D.

Прекомерното излагане на детските очи на пряка слънчева светлина, може да доведе до трайни последици, които да се проявят години по-късно в повишена чувствителност и алергии.

Продължителното излагане на високи дози от ултравиолетови лъчи крие рискове и има хронични ефекти за очите.

Предполага се, че слънчевите очни алергии се дължат на генетично предразположение, тъй като симптомите често се проявяват и при други членове на семейството. Най-често биват засегнати хората със светла кожа. Хората с тъмна кожа могат да пострадат от слънчева алергия обикновено при по-дълъг престой под слънчевите лъчи. Наблюденията показват, че обривите са по-чести при жени.

Според цвета на кожата и реакцията на организма към ултравиолетови лъчи, съществуват 6 фототипа кожа, определени от американския дерматолог Томас Фицпатрик. Те са следните:
Първи тип – много бяла кожа, която изгаря на слънце (албиноси);
Втори тип – руса или червена коса, бледа кожа, която лесно изгаря и трудно пигментира;
Трети тип – кавказка раса (европейци) – сравнително лесно получават тен;
Четвърти тип (средиземноморски) – матова кожа, тъмна коса и очи, почти не изгарят на слънце;
Пети тип – индивиди с кафява кожа (индийци), която рядко изгаря на слънце, лесно пигментира;
Шести тип – тъмна кожа (африканци), която никога не изгаря.

В Централна Европа са разпространени първите четири фототипа.

В 70-75% от случаите на засегнатите алергията е предизвикана от UVA радиацията. В много малък процент, около 5%, алергията е предизвикана от двойното действие и на двата вида. Според изследователи и дерматолози причина за появата на непоносимост към слънцето са свободните радикали (ROS), а също и действието на UV- радиацията. Те могат да нарушат ритъма на имунната система, като в резултат възникват симптоми на слънчева алергия.

Жените са по-често атакувани от слънчевата алергия.

Острите реакции на неконтролирано излагане на пряка слънчева светлина са алергичен конюнктивит и точков кератит. Ултравиолетовите лъчи могат да предизвикат фоликуларен алергичен конюнктивит. Получава се и характерен алергичен обрив по лицето и врата. Тези възпалителни процеси са подобни на изгарянето на кожата, с тази разлика, че са засегнати деликатни тъкани в окото. Обикновено ефектите се проявяват с няколко часа закъснение. Често са съпроводени от болка, сълзене и чувствителност към всякаква светлина и сериозен дискомфорт.

Човешките очи притежават природна защита от слънчево излъчване. Хората инстинктивно ги присвиват, а ирисите рефлективно се стесняват, като по този начин се намалява проникването на прекалено ярката светлина и вредното й влияние. Освен това здравата очна леща притежава естествен филтър, който не пропуска част от ултравиолетовите лъчи.

За съжаление в течение на времето се проявяват дългосрочните ефекти от ултравиолетовите лъчи, сред които най-опасният е катаракта, известна още като перде. Най-честите симптоми са замъглено и неясно зрение, намалено цветоусещане, повишена чувствителност към светлина. Въпреки че заболяването протича по различен начин при всички хора, сред рисковите фактори за развитието му много изследвания посочват именно излагането на слънце и по-специално на UVB лъчи. Нещо повече: по данни на Световната Здравна Организация над 16 милиона човека в света страдат от слепота поради катаракта. При 20% от случаите загубата на зрение се дължи на високи дози на UV радиация и е можело да бъде избегната.

Има три вида ултравиолетови лъчи – А, В и С. Последните се задържат в атмосферата и не проникват до земята. Проучвания са показали, че А-лъчите влияят по-слабо патогенно на очите, но В-лъчите са по-опасни и могат да причинят очни увреждания. Приема се, че тези лъчи са причина за появата на т. нар. катаракта – или „старческо“ перде на очите, а също и увреждане на ретината.

Вече е известно, че в Австралия и Нова Зеландия хората са най-застрашени от очни увреждания, тъй като там е най-силно В-лъчението.

Да се внимава с комбинацията „излагане на слънце“ и прием на медикаменти, които правят кожата по-чувствителна (това са т. нар. фотосенсибилизатори). Става дума например за определени хормонални препарати, противозачатъчните таблетки, антибиотици под формата на капки предимно от групата на тетрациклина, успокоителни и др.

Трябва да се използват слънчеви очила, които имат 100% защита от вредните UV лъчи в целия спектър от 100 до 400 nm. Ако използвате очила с негарантиран произход, със стъкла с висока степен на затъмнение, блокирате защитните механизми на очите си: премахвате дразнителя – ярката светлина и UV лъчите преминават безпрепятствено през широко отворените Ви зеници. Това може да се окаже по-вредно за Вас, от колкото да не носите никакви очила.

Те увреждат и очите, затова очилата са ефикасно средство за предотвратяване на увреждания на роговицата, лещата и ретината на окото, предпазват от действията на светлината и лъчите. Не се ли снабди с подходящи слънчеви очила, човек би понесъл съществени термични и фотохимически увреждания на очите. Според критериите на Европейския съюз слънчевите очила се делят на пет групи. Те са отбелязани с цифри от 0 до 4 на всички очила. За България според географските особености най-подходяща е група 3.

Източници:
Mario La Rosa, Elena Lionetti, Michele Reibaldi, Andrea Russo, Allergic conjunctivitis: a comprehensive review of the literature, Ital J Pediatr. 2013; 39: 18.
Kaijun Li, Xialin Liu, Ziyan Chen, Qiang Huang, Kaili Wu Quantification of tear proteins and sPLA2-IIa alteration in patients with allergic conjunctivitis, Mol Vis. 2010; 16: 2084-2091.
Navdeep Dehar, Anita Gupta, Gursatinder Singh, Comparative study of the ocular efficacy and safety of diclofenac sodium (0.1%) ophthalmic solution with that of ketorolac tromethamine (0.5%) ophthalmic solution in patients with acute seasonal allergic conjunctivitis, Int J Appl Basic Med Res. 2012 Jan-Jun; 2(1): 25-30. doi: 10.4103/2229-516X.96799
Leonard Bielory, C. H. Katelaris, Susan Lightman, Robert M Naclerio, Treating the Ocular Component of Allergic Rhinoconjunctivitis and Related Eye Disorders
MedGenMed. 2007; 9(3): 35. Published online 2007 August 15.
Mario La Rosa, Elena Lionetti, Michele Reibaldi, Andrea Russo, Antonio Longo, Salvatore Leonardi, Stefania Tomarchio, Teresio Avitabile, Alfredo Reibaldi, Allergic conjunctivitis: a comprehensive review of the literature, Ital J Pediatr. 2013; 39: 18. Published online 2013 March 14. doi: 10.1186/1824-7288-39-18
Доц. д-р Красимир Коев д. м. специалист очни болести от Медицински университет София. Завършил докторантура в Медицински университет „Рене Декарт“, Париж към Сорбоната и Националната очна болница на Франция „Кенз-Вент“. Автор на 115 публикации в областта на офталмологията. Водещ автор на патентован апарат за нискоинтензивна лазерна терапия в офталмологията, съвместно с проф. Лъчезар Аврамов д. м. н. За първи път прилага телемедицината в България и по-специално за туморни заболявания на окото.
Член е на: Асоциацията на докторите на науките на Франция, Световната асоциация по катаракта и рефрактивна хирургия, Активен член на Нюйоркската академия на науките, Европейското глаукомно сосиете, Дружеството по рефрактивна хирургия на Американската академия по офталмология, Евроретина, Френското сосиете по очни болести, Фондация „Съпричастен кръст“.