При рака на гърдата най-важно е диагностицирането

Националната здравна система е подложена на сериозно изпитание в следствие наблюдаващата се тенденция за повишаване броя на пациентите със злокачествени заболявания, призна председателят на Комисията по здравеопазването към 42-то Народно събрание д-р Нигяр Джафер на състоялата се вчера кръгла маса на тема: „Съвременен поглед върху профилактиката, скрининга и лечението на рака на гърдата“.

Събитието се организира от Първа САГБАЛ „Св. София“, ВМА и УМБАЛ „Св. Марина“- Варна и е част от инициативите по отбелязването на Световния месец за борба с рака на гърдата.

Директорът на Първа САГБАЛ „Св. София“ д-р Иван Костов съобщи, че по данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 1,38 млн. нови случая на рак на гърдата, а 458 000 умират от болестта.

„Ракът на млечната жлеза се е превърнал в социално значимо заболяване и в България. Това е причината трите болници ВМА, УМБАЛ „Св. Марина“- Варна и Първа САГБАЛ „Св. София“ да обединят усилията си в борбата с рака на гърдата в рамките на едномесечна кампания с безплатни прегледи при мамолог, психологически консултации и училище за бъдещи и настоящи майки“, каза д-р Костов. Ракът на гърдата заема 25,8% от всички онкологични заболявания в женския организъм, съобщи д-р Евгений Василев от Втора гинекология за онкохирургия на млечната жлеза на Първа САГБАЛ „Св. София“. В България всяка година диагнозата се поставя на около 3800 жени, а около 1200 умират от болестта.

Свързани статии

За пръв път у нас телемост свърза 3 болници по време на операция

„Умен“ сутиен открива рак на гърдата

Д-р Елиза Георгиева: Затлъстяването и липсата на движение носят риск от рак

В световен мащаб, а България не прави изключение, се наблюдава тенденцията честотата на рака на гърдата да се покачва най-рязко при жените след 40-годишна възраст. Данните сочат, че заболяването се проявява средногодишно при 136 българки във възрастта 35-39 години. След 40-годишна възраст до 80 години се наблюдава рязък скок на заболеваемостта.

„За прогнозата на рак на млечната жлеза най–важен е моментът на поставяне на диагнозата“, каза доц. Георги Байчев от Клиниката по гръдна хирургия към ВМА. Той даде пример със САЩ, където 26,6% от новодиагностицираните са в III и IV стадий и само 0,7% са в 0 стадий. „Това се дължи на ниска здравна култура и стил на живот, генериращ онкологичен риск“, каза доц. Байчев. Ракът на млечната жлеза е най-честото и най-скъпо онкологично заболяване в САЩ, което генерира годишно разходи за около 31 млрд. долара, включващи: 16,5 млрд. за диагностика и лечение, 12,1 млрд. загуби от нетрудоспособност и смъртност и 2,5 млрд. за научни проучвания.

Проф. Генка Петрова – президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), изтъкна, че за да имат достъп пациентите до повече нови и ефективни терапии, е необходимо да се въведат иновативни модели на ценово договаряне.

Доц. Димитър Калев от Клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ „Св. Марина“- Варна отбеляза, че създаването на Национален електронен регистър, специализиран за пациенти с карцином на гърдата, може да оптимизира проектирането на бюджета и контрола на разходите за лекарствено лечение. Освен това регламентирането на предоперативния анализ може да спести следоперативни лекарствени процедури и разходи.

По време на форума бе излъчена кратка версия на документалния филм „Тя, Невидимата...“, който разказва личната история на онкоболна жена. В рамките на форума представители на държавни институции, съсловни организации в сферата на здравеопазването, на професионални и пациентски организации и директори на лечебни заведения обсъдиха възможностите за профилактика, скрининг и лечение на рак на гърдата, както и алтернативите за подобряване на достъпа на българските пациенти до съвременна терапия.