Снимка: Thinkstock
Умората по време на интензивен джогинг се проявява чрез болка в мускулите. Тази умора може лесно да бъде преодоляна. По-трудното е да надхитрите мозъка си. Той е главният виновник за неистовото ви желание да спрете тренировката и да си починете.
Науката е установила, че мозъкът програмира забавянето на темпото и се стреми да запази енергията ви в резерв, за да я използва по-нататък. Това пречи на темпото на тичане.
Затова вижте 3 прости трика, с които да надхитрите мозъка си, за да имате по-качествена тренировка!
Правете интервали
Разделянето на джогинг-тренировката на интервали ще ви накара да се чувствате по-малко тромави, отколкото непрекъснатата, но крайно изтощителна сесия. Тичането на определени интервали помага да пробягате по-голямо разстояние, съответно да изгорите повече калории.
По-кратките интервали дават възможност на мускулите да си починат, а мозъкът не изпраща отчаяни сигнали, че е време да спрете. Правете кратки почивки на всеки 10 минути. По този начин пулсът има достатъчно време да се възстанови, а психическата подготовка за следващия интервал е по-лесна за възприемане.
Увеличете интензитета
Спринтът е много труден, това е факт. Но за да понасяте по-добре продължителността на джогинга, правете от време на време спринтово тичане.
Така ще надхитрите мозъка си, че следва по-бавна и лежерна част, след като го поизморите малко повече. Не прекалявайте – 100-200 метра са достатъчни. Можете да правите също по 30 клякания в паузите, вместо просто да ходите.
Ускорете тренировките си
Освен спринтовете, можете да излъжете мозъка си с темпото на бягане. По-лесно се понася трудността на джогинга, когато той е с редуване на определено темпо. Ако засилването на ниво спринт ви е прекалено трудно, просто забързвайте и забавяйте ход по време на тичане.
Техниката се нарича фартлек. Наименованието произлиза от шведски и означава „скорост на играта“. Увеличаването на скоростта и интензивността за кратки интервали прави преодоляването на дълготрайната тренировка по-лесно. Ще се убедите сами.