Билбергия – как се отглежда огнената красавица

Цветята от семейство Бромелиеви са едни от най-атрактивните. Произходът им води началото си от Централна и Южна Америка. Характерно за тях е образуването на розетка, в чийто център расте цветът. Най-често цветовете на Бромелиеви са ярки, оранжеви, жълти червени.

Подобна е и билбергията. Тя е невероятно красива. Цъфти в ярки тонове. Листата ѝ са дълги, кожести, заострени и ярко тъмнозелени. Цветът е изправен нагоре като пламъче, здрав, покрит с бял мъх. Самото съцветие е изправено и има форма на пирамида.

Билбергията цъфти през пролетта от март до август през лятото.

Местоположение и светлина

Билбергията се нуждае от ярка светлина, която обаче не е добре да е пряка. Разсеяната светлина е най-подходяща. Препоръчително е източно или северно изложение, което да предполага осветяване през определена част от деня.

Поливане

Както при всички от семейство Бромелиеви, поливането става в розетката. Ако обаче розетката не е достатъчно добре изразена, поливайте в почвата. Водата трябва да е престояла със стайна температура. През лятото се полива обилно, през зимата по-оскъдно.

Температура

Подходящата за билбергията температура е умерената – между 20 и 25 градуса. През зимата не се допускат застудявания под 13 градуса.

Влажност на въздуха

Билбергията предпочита влажен въздух, заради което има нужда от оросяване от време на време. Може да се поставя и върху чинийка с вода, особено в близост до парно през зимата.

Свързани статии

Вризея – тропически огън

Прелестната тиландсия - как да я отглеждаме?

Гузмания – огнената фея

Почва

Подходяща за билбергията почва е съдържащата хумус, листовка, горски мъх и градинска пръст смес. Добре е да се добави малко торф и пясък за повече водна пропускливост.

Размножаване

Най-лесно билбергията се размножава чрез разделяне на коренищата. Когато напролет се образува нова розетка я отделете и засадете в отделна саксия. Размножаване чрез семена е другият вариант. Засяват се през пролетта при температура около 20 градуса.

Снимки: wikimedia commons