Катрин Панкол: Успехът главозамайва

Катрин Панкол е известна френска писателка, авторка на бестселърите “Първо аз” и “Жълтите очи на крокодилите”. Тя е родена в Казабланка, Мароко, но се завръща във Франция с родителите си на 5-годишна възраст. Завършва френска литература, преподава френски и латински, работи като журналистка, докато един прозорлив издател не й предлага да напише книга.

Автор е на над 10 романа, като "Жълтите очи на крокодилите" става най-четеният във Франция. За романа си Катрин получава международно признание, от книгата й са продадени повече от 1 000 000 екземпляра, а правата са откупени в над десет страни. 

Неотдавна Катрин Панкол гостува в България, по покана издателска къща "Колибри". Наш екип успя да се срещне с популярната авторка и да получи отговори на своите въпроси, специално за вас, читателките на Az-jenata.bg.

Как си обяснявате феноменалния успех на книгата ви „Жълтите очи на крокодилите“?
Успехът на дадена книга в даден момент говори за епохата, в която е писана, какви са проблемите на тази епоха. И моята героиня, която в книгата е изоставена, сама, без пари, случват й се всякакви неприятни неща, стои на ръба на пропастта, това всъщност е образът, в който публиката се разпознава. Това е и проблем на нашето общество в момента.

Основна тема във вашата книга са човешките взаимоотношения, техния възход и разпад в даден момент. Мислите ли, че успехът на книгата ви в нашето време на технологиите, показва едно своеобразно завръщане на публиката към човека, към обикновените човешки отношения?
Да, има завръщане към хората, но при всички обстоятелства това общество, в нашето съвремие не може да продължава по този начин, има нужда от някаква промяна. Вижте например какво се случва със скандалния сайт Уикилийкс, където на практика е един-единствен човек, който решава да обърне цялата система. Не е възможно да има шепа хора, които са облагодетелствани, а останалите хора да страдат, да живеят в бедност и безпаричие. Въобще има нужда от промяна на цялата тази манипулация, която се осъществява днес. Има един филм, който показва всичко това, за което говоря, казва се Inside Job и го гледах наскоро.

Във Франция вие сте изключително популярен и успял автор, носител сте на множество литературни награди. Главозамайват ли ви те, как ви действа подобно призвание – стимулира ви да пишете или пък ви отпуска?
Аз имах страхотния шанс още с първата ми книга, която се казва „Млада Бор“, тя имаше феноменален успех. Аз бях само на 25 години и да постигна такъв успех , 300 000 екземпляра за дебютен роман, това беше невероятно. Тогава наистина се главозамаях. Но бях на 25 и беше нормално. След 2 месеца пълно главозамайване, си казах: „Хайде, стига толкова вече“. И затова прекъснах този процес, заминавайки за Ню Йорк, където никой не ме познаваше. Бях напълно спокойна. Имах късмета да позная успеха много млада и след това вече започнах да изграждам живота си въз основа на този успех. Създадох семейство, родих децата си, живях в Ню Йорк, върнах се във Франция, изградих се като характер. Първият път реално е главозамайващият успех, когато не знаеш как да реагираш, но след това вече започваш да гледаш нормално на нещата.

Вие сте родена в една много екзотична и интригуваща страна – Мароко. Връщате ли се там от време на време?
Много често се връщам, да. Живяла съм там до 5-годишна възраст, върнах се за пръв път на 18 години. И постоянно срещах хора, които имаха някаква връзка с Мароко. Досега много често ходя там, познавам го изключително добре.

Вдъхновява ли ви Мароко?
Да, дори написах един роман, чието действие се развива в Мароко. Но повече ме вдъхновява съвременният живот, който виждаме в големите градове. Моите два града, където е домът ми, това са Париж и Ню Йорк. Харесвам и Лондон, тъй като децата ми живеят там. Обичам градовете. По-лесно ми е да опиша град, отколкото село. Трудно ми е да описвам пейзажи, докато пък градът, колите, тротоарите, задръстванията, това го мога.

Как почивате в свободното си време?
Имам къща в Нормандия, която обожавам. Имам и куче, на име Шосет, което означава чорап (смее се). Много ходя, обичам да се разхождам, чета, готвя. Имам и много приятели, които често ми идват на гости. А в Париж, когато съм, обичам  ходя на кино, на театър, на срещи. Това е, когато не работя. Защото, когато работя, се затварям в себе си и не виждам абсолютно никой. И съм абсолютно обсебена.

За какво мечтаете?
Много малко мечтая. Не знам защо. Бих искала да мечтая повече. Но докато пиша, аз всъщност мечтая... по цял ден.

Какво бихте пожелали на читателките на Az-jenata.bg?
Бих искала те да са толкова щастливи, докато четат книгите ми, колкото аз бях щастлива, когато ги пишех.