Шизофреничката

За книгата

Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства.

Емил Андреев

Откъс

Патрул! Проверка!
Далече някъде се чуваха викове и смях. След затварянето на близкия ресторант група от хора се беше преместила тук. Той крачеше по централната алея, пресичайки сенките на дърветата, създадени от високата, ярка луна и бе доволен, че не среща никой. В дясната му ръка, хваната за гърлото между показалеца и средния пръст, се поклащаше еднолитрова пластмасова бутилка с бира.

Крайречният парк беше изпълнен със спомени. Тук много пъти се беше разхождал с Петя, някогашната му приятелка от гимназията, за която преди три дни беше чул, че ще се жени. За кого, не знаеше.

В алкохолната мараня на вече изпитите няколко бири той бавно си припомняше обстоятелствата около раздялата им.

Нямаше някакъв драматизъм. Тя замина да учи в столицата и изведнъж настъпиха промени, които не му харесваха.

Някогашното чернокосо момиче с къса права черна коса, разделена покрай деликатно оформените уши, със замислен и мечтателен израз, с дълбоки, тъмни очи, с чистотата на звездите, които сега бяха над главата му, изведнъж се превърна в пищна жена. Косата ѝ стана дълга и къдрава, горната част на гърдите ѝ се подаваше над дрехите, веждите ѝ бяха изписани, слагаше си грим, от който бузите ѝ розовееха, миришеше на някакви парфюми. Явно ходеше по срещи и с други мъже.

Нейният нов облик му простееше.

Наближавайки кръгъл цветарник насред разширение на алеята и осветената от лампа на стълб пейка под голям чинар, където с нея често бяха присядали, сега той се концентрираше върху онзи момичешки образ, защото тя наистина беше голямата му любов.

Някакви хора се виждаха отпред.

Изведнъж откъм пейката се чу вик:
– Патрул! Проверка!
Те бяха трима – нисичък, набит пияница с малки очички и червендалесто, грозновато лице с топчест нос, остриган и леко плешив младеж на колело, на което само седеше, без да го кара, подпирайки се с крак на земята и седнал на пейката млад мъж с къдрава дълга коса, с правилни черти на лицето, бели зъби и очебийното излъчване на красавец.

Викът беше надал пияницата, който ловко се извъртя зад гърба на Павел, отне му бутилката с бира и докато той протестираше, вече беше успял да я отвори и да отпие глътка от нея. Наглецът дори изохка от удоволствие и с глас, който изключваше възможността да не бъде разбран, каза:
– Зажаднял съм бе, братче! Трябваше да пийна нещо... Да ме прощаваш, но ще ти конфискувам бутилката, в тази жега биричката ти ще ми дойде добре.

– Черпим се от няколко часа – обясни симпатягата от пейката. – Имаме си повод... Ако искате, да ви платя бирата.

Намръщен, Павел махна с ръка. Свърши се с бирата!
– Вие закъде сте тръгнали в този късен час и с този бутилка? – любезно попита човекът.

– Бях при един приятел, гледахме мач, пийнахме бира... Взех си това шише от него за вкъщи.

– Правихте ли секс? – запита делово пияницата.

– При приятел, а не при приятелка!
– Че какво? Мъж, жена, все тая!
Павел изумено погледна в очите пияницата. Бяха мътни, без никакъв смислен израз, но излъчваха непоколебима увереност в себе си. После срещна погледа на къдроглавия.

– Ходи на курсове по психоанализа – рече онзи.

– Като пациент?
– Не. Като курсист. Дават им сертификат, после могат да практикуват.

– Разбирам.

– Малко е откачен! Но ако щеш вярвай, в студентската ни група е пръв по успех!
– Вие какъв празник имате?
– Годеж! – рече колоездачът. – Една наша състудентка се жени, тук ѝ правим нещо като годеж.

Предчувствие жегна Павел в корема.

– Как се казва?
– Петя.

– А... да. Чух онзи ден, че ще се жени, но не знаех, че е дошла тук с приятели. Ние всъщност сме съученици.

Тримата нададоха одобрителни възгласи при това съобщение. Пияницата дори се опита лицемерно да му върне шишето.

– Извинявай, братче – рече той. – Кой да знае? На, вземи си го!
– Не искам! За кого ще се жени тя?
– За него! – посочи пияницата красавеца. – За кого друг? Няма за мене или тебе, я.

Той извика театрално към небето:
– Това е несправедливо!
Понеже Павел го гледаше с неразбиране, поясни:
– Аз бях с нея! На мен се полагаше да я взема. Разбираш ли, той почти ми я отне от ръцете – той протегна напред ръце, за да покаже откъде е била отнета жената. – Направих грешка, че ги запознах, ако знаех, че така ще стане, никога не бих ги запознал! Те се харесаха, той ми я отне и аз загубих. Ти би ли постъпил така с приятеля си?
– Е, щом са се харесали – рече Павел и се дръпна встрани от пияницата психоаналитик, защото усети, че този лигав човек се опитва да го манипулира.

– Трябваше аз да съм с Петя! – настоя пияницата. – Тя би могла да ме спаси от пиенето!
– Тебе нищо не може да те спаси от пиенето! – рече колоездачът.

Пияницата го изгледа накриво и рече:
– Яд те е на мен, нали! Добре знам, че и ти обичаш тайно Петя! Добре знам, че ти и него обичаш тайно – и посочи младоженеца.

– Ти май го обичаш тайно! – рече ядосан колоездачът.

– Абе вие да не сте гейове! – възкликна Павел.

Тримата се изхилиха.

– Всички носим гея в себе си! – рече пияницата.

Внезапно къдроглавият с един нов интерес се загледа към Павел и попита:
– Вие как се казвате?
– Павел!
– Онзи Павел?
– Не знам дали съм онзи Павел, но съм Павел!
– Момчета! – възкликна къдроглавият. – Това е бившият приятел на Петя! Ученическата ѝ любов! Е, тя казва, че чак не го е обичала, само са ходели на кино, но има негова снимка! Познах го по снимката.

Другите двама заразглеждаха Павел с нов интерес.

– Любов ли е било или само са ходели на кино? – поиска уточнение пияницата.

– В малкия град за учениците това е било любов – да ходят на кино – рече къдроглавият.

– Правехте ли секс? – попита той Павел.

– Не е твоя работа!
– Какви глупости питам! – плесна се по челото пияницата. – Та Петя беше девствена, когато за пръв път спах с нея!
Павел погледна недоумяващо към колоездача. Онзи сви рамене:
– Все това разправя. Уж спал с нея. Петя казва, че не е вярно. И аз не вярвам – той е нисък, грозен и с отвратителен характер. Защо да си ляга с него?
– Ако беше идвал с мене на курсовете по психоанализа, щеше да разбереш защо! – рече пияницата.

– Не го вярвам!
– Не го вярваш? Я го питай него: като легна с Петя за пръв път, тя девствена ли беше?
– Хайде, спри се с простотиите! – рече отегчено къдроглавият.

– Но той ме обвинява в лъжа!
– Чакайте, чакайте – прекъсна разправията Павел. – Ако във всичко това има някаква истина, как тъй вие тримата сте приятели?
Пияницата се зарадва на този въпрос:
– Ами ние сме неделима фройдистка тройка! – рече той. – Този е Свръхаз – той кимна към колоездача, – бъдещият младоженец е Аз, а аз съм То.

– Какви са тези глупости?
– Терминология в книгите на Фройд.

– Не съм чел такива книги.

– Не съм го и очаквал от теб.

– И какво значат тези Азове и Свръхазове?
– Значи, че всичко, което уж става на живо тука отвън, всъщност става в главата ти! И всичко е свързано с либидото!
– Не го разбирам този фройдизъм!
– Това не е важно! Важното е фройдизмът да разбира от теб!
Понеже го изгледа недоумяващо, той поясни:
– От сеансите по психоанализа падат добри пари!
– Че кой идиот ще отиде на сеанс при теб? – попита колоездачът.

– Има всякакви идиоти... Но да се върнем на нашия случай. Да се върнем на Павел. Вие защо всъщност се разделихте с тази Петя?
– Ами тя в един град, аз в друг... Няма причина...

– Винаги има причина – твърдо рече пияницата.

– Аз поне не знам.

– Ти с колко момичета си спал досега?
– Не е твоя работа!
– Изобщо спал ли си с момиче досега?
– Казах – не е твоя работа!
– А с момчета?
– Абе ти нормален ли си?
– Не разбра ли вече, че не е нормален – рече остриганият колоездач. – През ваканциите и уикендите е отвратителен, тогава пие непрекъснато. А иска да се занимава с наука.

Пияницата кимна:
– Науката ми понася – рече той. – А любовта не ми понася!
Той тъжно поклати глава.

– Че как да ти понася? Груб си, лигав си, грозен си... – отново го охарактеризира в черни краски колоездачът.

– То и ти не си кой знае какъв красавец!
– Да, но си имам сериозна приятелка!
– Сериозна! Като е сериозна, защо не дойде с теб на този годеж!
– Утре е на изпит...

– Аз и с нея съм спал!
– Спал си. Трънки! Колкото си спал с Петя.

Пияницата рече с престорена доверителност към Павел:
– Преспивам с разни момичета, разбивам сърцата им, после ги раздавам на приятелите си.

– И да си преспал – какво значение има. Минало.

– Не е така – оживи се пияницата, – преспиването е като печат върху документ. Без печат няма документ! Невалиден! Без преспиване – няма любов. Невалидна!
Някъде в далечината дрънна китара и пресипнал мъжки глас запя песен – стара, сантиментална песен на един известен състав: "... не забравяй да си спомниш за мен и за любовта, която беше – аз все още те обичам."
Възвил глава към кейовата стена, откъдето долиташе песента, с гръб към тримата, Павел се заслуша в думите с разтуптяно сърце. Тази песен той свързваше с Петя. Беше ѝ го казвал.

– Тоя Миро не я пее много добре – чу зад гърба си гласа на пияницата. – Ти си по-добър с китарата от него.

– Така е – съгласи се къдроглавият.

– И често я пееш.

– Да. Петя я харесва. Отначало Миро не я харесваше, уж била лигава, а сега я пее много по-често от мен.

– Сигурен съм, че и Миро си пада по Петя! Всички си падат по тази Петя!
Песента свърши. Зад гърба на Павел настъпи мълчание. Обърна се, колоездачът и пияницата го гледаха мълчаливо и в очакване и той разбра защо; в гръб към него и с лице към къдроглавия се беше появил още един човек – с права черна коса, стройно момичешко тяло, облечено в светлокафяв панталон и синя блуза, с нежна извивка на врата... Сърцето му пак се разтуптя.

Това беше Петя! Върнала се към някогашния си момичешки облик! Беше прекрасна!
Очакваше да чуе гласа ѝ, плътен, малко нисък глас, който да рече: „Здрасти! Как си? Не сме се виждали отдавна."
Бе готов и той с усмивка да ѝ каже „Здрасти“, пренебрегвайки простотиите с тези тримата от последния час.

Изглежда, мълчанието зад гърба на Петя ѝ се стори особено, защото тя се обърна. И го погледна с тъмните си очи...

И изведнъж на Павел му се доповръща.

Това не беше Петя! Това беше някакво момче, което страшно приличаше на нея.

Той чу отстрани гласа на колоездача:
– Първокурсник... Брат на Миро, дойде с него за годежа... Удивителна прилика, нали?
Той не отговори. Нарочен номер ли беше това? Какво искаха да му докажат? Идиоти!
– Все такива момичета си обичал досега, нали? – рече ехидно пияницата. – Стройни и слабички, с някакво особено излъчване?
Колоездачът махна с ръка по посока към пияницата – няма ли най-после да спре с глупостите си!
– Искате ли да ви заведем при Петя? – предложи миролюбиво той на Павел. – При истинската Петя.

– Не искам.

– Защо? Нали сте били близки?
– Било е преди време.

И внезапно рече на пияницата:
– Виж какво, ако мислиш, че причината да се разделим е, че аз съм някакъв латентен гей, забрави! Не е това!
– А какво?
– Не знам точно...

– Ха-ха! – позасмя се пияницата.

– Но ще разбера!
– Като разбереш, обади ми се!
– Остави си адреса, ще ти пиша! – рече иронично Павел.

– И кой според теб е виновен, за да се разделите?
– Никой! Вина няма!
– Вина винаги има! И според мен виновният си ти!
– Защо?
Безсмисленият спор бе прекратен от отново долетелите откъм кея смехове и викове. Викаха и някакви имена. Пияницата се заслуша и рече:
– Викат ни!
Той надигна бутилката, но в нея не беше останала и капка бира, затова ядно я захвърли на тревата. С мътен поглед огледа всички наред.

– Патрул! – викна той. – Проверката е завършена! Да вървим! Да се махаме от този човек!
И като се заклати, приведен напред, в някаква пародийно мечешка походка, махайки ръце встрани от тялото си, той се отдалечи по алеята.

Къдроглавият се изправи от пейката под дървото, усмихна се учтиво и се видя, че е висок, съразмерен и наистина красив мъж. Кимна на Павел за сбогом и тръгна по алеята, а от дясната му страна вървеше момчето, което приличаше на Петя.

Колоездачът направи едно кръгче около кръглия цветарник по средата на алеята и подкара колелото след тях.

– Хей! Приятно ми беше да ви срещна! – подигравателно извика след тях Павел.

Но те не му обърнаха внимание.

– Глупаци! – измърмори той.

Тръгна в противоположната посока.

Размишляваше над думите на пияницата – може би онзи беше прав.

Може би сам си бе виновен за провала на връзката им с Петя. Не я търсеше. Не пътуваше до София да я види. Летните ваканции чакаше тя да се обади, когато си идваше в града. Излизаше с други момичета и мислеше, че така е редно...

Осъзна, че и в друго пияницата бе прав. Не обичаше едричките жени с големи бюстове. Не обичаше разголени и цинични жени... Тогава, в онова време... Е, сега вече ги заглеждаше. Както всички други мъже.

Тогавашната Петя той обичаше. Сегашната му беше безразлична.

Той спря насред алеята. Внезапно осъзна какво бе станало.

Стройното, слабичко и свежо момиче, което бе обичал, бе наедряло, бе оголило бюста си, бе си пуснало дълга, къдрава коса... бе се превърнало в една пищна жена, а такава той не искаше да я приеме. Можеше да я пожелае, можеше дори да прави секс с нея, но вече не можеше да я обича. Любовта си беше отишла.

Той крачеше доволен към дома си. Загадката беше разрешена! Тогавашното момиче и тогавашната романтика... Сегашната жена и липсата на романтика... Голямата луна и звездите, които греят, само докато си на шестнайсет... Имаше за какво да разсъждава тази нощ. Но му липсваше бирата, открадната одеве от пияницата. Понякога след полунощ една бира можеше да направи чудеса.

На книжния пазар от 15 септември 2016 г.

Обем: 160 стр.

Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1623-8
Корична цена: 11,95 лв.

Прочетете още:

• „Квантова градина“ – разкази от Александър Чобанов
• „#НаЖивоОтСофия“ – Александър Шпатов
• Захари Карабашлиев – „Симетрия“ – сборник с разкази