21 правила за постигане на успех във всекидневното общуване

21 прости правила за постигане на успех във всекидневното общуване
Открийте тайните на печелившия разговор!

Общуването е едно от най-основните умения в живота и все пак огромното мнозинство от хората никога не са били научени на прост начин да го усъвършенстват... досега! В тази лесна за разбиране книга ще узнаете как да се справяте с 21-те най-критични стъпки за ускоряване на успеха ви в общуването. Използването на тези идеи във всекидневието ще ви позволи да поемете контрола над живота си, като се научите:

• да бъдете самоуверени
• да установявате контакт лесно и бързо
• да поддържате живи романтичните си връзки
• да предразполагате другите хора да ви харесват и уважават
• да избягвате скъпоструващи ви и ненужни спорове
• да изграждате силни и здрави взаимоотношения, които ще траят цял живот
• да се наслаждавате на свободата да се изразявате по всяко време и навсякъде

Стив Накамото е инструктор по човешки взаимоотношения за Dale Carnegie & Associates и треньор по невролингвистично програмиране за личностно развитие в организацията на световно известния експерт по мотивация и върхови постижения Антъни Робинс.
Първата му книга „Мъжете са като риби: какво трябва да знае всяка жена, за да си хване мъж“ е отличена с Writers` Digest 2000 Non-Fiction Book Awards, а втората – „Срещите са върхът!: 21 най-хитри хода, които правят жените за любов“ е финалист в Best Books Awards.

Въведение

Това е книга за „личното говорене“ като противоположно на „общественото говорене“. Под лично говорене имам предвид ефективната употреба на уменията за разговор във всекидневието. За повечето хора личното говорене не звучи като много важна тема. В края на краищата нали всеки знае как да говори ефективно в личния си живот – с приятели, членове на семейството, колеги или бизнес партньори? От друга страна, човек, справящ се отлично с общественото говорене, очевидно притежава естествен талант, който може да бъде огромно предимство за постигането на личен и професионален успех.
Но от собствен опит установих, че личното говорене, а не общественото, е истинската тайна за достигането на вашия потенциал за успех и щастие. Способността да общувате на индивидуално ниво чрез ефективно лично говорене е тази, която освобождава силата и красотата във всеки един от нас, за да могат всички да им се насладят, оценят и уважат.
И по някакъв странен обрат на съдбата изглежда, че колкото по-добри ставате в личното говорене, толкова ви е по-лесно да усъвършенствате общественото, както и самочувствието си. В това въведение ще откриете как разбрах, че това твърдение е вярно.

Голямата тайна, която заключих дълбоко в себе си
През по-голямата част от живота си имах ужасен страх от говорене пред публика. Спомням си един унизителен момент, в който трябваше да изнасям устен доклад в седми клас, в час по английски, и започнах да се треса и да се боря за въздух. Неспособен да завърша доклада си, спрях и се обърнах към класа, докато господин Хайлман, коравосърдечният ми учител по английски, дълго и обстоятелствено ме критикуваше за поставилото ме в толкова неудобно положение жалко изпълнение.
Скоро развих дълбока фобия към ситуации, където трябваше да говоря пред други хора. Някак си успях да се промъкна през гимназията и колежа с измисляне на извинения, отсъствия от часове и отказване от предмети, при които се изискваше да изнасям речи, да давам устни доклади или да чета на глас пред класа.
Един от малкото пъти, в които наистина ми се наложи да се изправя срещу този страх в живота си като възрастен, беше, когато вдигнах най-краткия сватбен тост в света като кум на най-добрия си приятел. Тостът, който произнесох, звучеше горе-долу така: „Поздравления за прекрасната двойка Кърт и Линда. Какво повече мога да кажа?“
По времето, когато навлизах в трийсетте си години, вече се бях примирил, че цял живот ще се налага да крия тази фобия от говорене пред публика.

Намирането на смелост да се променя
Доста неща се случиха в началото на трийсетте ми години, включително местене в нов район, приключване на дълга любовна връзка и участие в почти фатална автомобилна катастрофа. Малко след инцидента един приятел ми каза, че трябва да отида и да чуя човек на име Тони Робинс. Този приятел описа господин Робинс като млад, многообещаващ гуру по самопомощ, който може един ден да стане президент на Съединените щати. (Бележка: До този момент Антъни Робинс все още не е изпълнил очакванията на моя приятел да стане президент. Но си е извоювал име на експерт номер едно за постигане на най-добри резултати и на най-високоплатения мотивационен говорител в света. А това все пак е наистина впечатляващо!)
И така, накратко, реших да чуя как говори Тони Робинс и се записах за семинара му в края на седмицата. Там научих, сред другите неща, че има и терапевтични техники за преодоляване на страхове. Постепенно взех да се включвам по-активно в цялата му поредица от програми за личностно развитие и на една от срещите му се изправих пред стотина души и признах за страха си от говорене. Както и очаквах, започнах да треперя, усетих как гласът ми пресекна и ми беше трудно да дишам.
Но въпреки това изпадане в неудобно положение пред публика, очевидно бях постигнал преломен момент в живота си! За първи път смелостта и решимостта ми да успея наистина победиха страха ми от унижението. И въпреки че терапевтичните техники от семинарите на Тони Робинс не прекратиха моментално страха ми от говорене, чувствах, че моите кураж и отдаденост в крайна сметка някак ще ми помогнат да открия начин за разрешаване на тези си затруднения.

Задънена улица по пътя към възстановяването
През следващите няколко години посещавах най-различни курсове и семинари в областта на общуването, личностното развитие и лидерството. Някои от тях бяха съвсем елементарни за мен – например онези, които учат хората как да говорят с всички или как да накарат другите да ги харесват. От друга страна, част от курсовете за напреднали в комуникациите – като тези в областта на хипнозата или подсъзнателното убеждаване – ми се сториха манипулативни и твърде неестествени за изпълнение. Въпреки твърденията на хората, които ги водеха, намирах, че този вид тренировки е по-вероятно да направят човек да изглежда като някаква откачалка, отколкото като уверен в себе си и приятен индивид, на когото хора извън семинара ще могат да имат доверие.
В този момент по пътя ми към възстановяването не бяха останали курсове за самоусъвършенстване, които да посещавам с цел да превъзмогна проблемите си. Въпреки големите си инвестиции във време, пари и усилия, все още дълбоко в себе си чувствах, че имам много малък напредък в цялостната си комуникационна ефективност и самоувереност.

Какво ми каза моят френски ски учител
Един спорт, който обичам, но никога не ми се е удавал особено, е карането на ски. В младостта си бях доста способен сърфист, но карането на ски по големи, страшни планини представляваше за мен нов вид спортно предизвикателство. Така че се заех със ските, когато бях вече зрял човек, с ясното намерение да стана опитен скиор чрез вземането на много скъпи групови уроци.
След няколко години такива уроци се намерих в „Copper Mountain Club Med Resort“ в Колорадо на едноседмично интензивно ски обучение. През тези седем дни моят френски ски учител отдели много време да ми показва различни техники и да споделя своята философия за овладяването на ските. А накрая ми каза нещо, което щеше да промени живота ми завинаги, и то не се отнасяше само за карането на ски. Думите му бяха:
„Стив, не мога да ти покажа повече техники. Ако искаш да станеш по-добър, просто ще трябва да караш повече километри.“
За мен това означаваше, че трябва усилено да се упражнявам в най-различни елементарни техники, за да придобия солидна основа в карането на ски, от която да се усъвършенствам по-нататък. И по отношение на проблема ми с говоренето също нямах нужда от много скъпи семинари или техники за напреднали в общуването, за да стана по-уверен в себе си и по-ефективен. Това, от което имах нужда, бе много практика в правенето на основните неща добре.

Моята област за практически упражнения: екскурзовод
През първата седмица на януари 1992-ра в неделната рубрика за пътувания на Los Angeles Times видях реклама, която гласеше: Получавайте пари, за да пътувате. Рекламата ме заинтригува. Скоро отидох на встъпителна среща, където научих как се става правоспособен, професионален екскурзовод. Разбрах, че след като получа удостоверението, ще мога да развеждам групи, да обикалям по света и да получавам пари за това.
Въпреки многото интересни възможности за кариера по онова време, избрах да бъда екскурзовод, тъй като за мен тази работа бе удобен случай да упражнявам и развивам комуникационните си умения без голямо напрежение. Основното ми занимание щеше да е до осем часа на ден да трупам опит, като говоря пред хора на най-разнообразни теми, в различни ситуации и при постоянно меняща се публика.
Първата ми задача в тази област беше 14-дневна обиколка с трийсет и пет или повече англичани и австралийци за разглеждане на забележителностите из западните Съединени щати и Канада. В ролята си на екскурзовод трябваше увлекателно да разказвам на голям брой хора от различни култури по теми, за които не знаех кой знае колко, като история, правителство, геология и градинарство. От мен също така се очакваше да се държа приятелски и професионално, докато водя обиколката. Иначе щях да получа лоши оценки от пътниците, което можеше да доведе до уволнението ми от работата.
Честно казано, в началото не се справях особено добре. Но към третата година на кариерата си като екскурзовод започнах да се чувствам съвсем удобно и напълно ефективен като общуващ с всички човек и водач на туристическа група.

Опитното ми поле: над 220 радиоинтервюта
През 2000 г. написах книга, озаглавена: „Мъжете са като риби: какво трябва да знае всяка жена, за да си хване мъж“. Идеята за нея ми дойде от съчетаването на моя опит в света на срещите, разбирането, че метафорите могат да се използват като инструмент за учене, и вечната ми любов към спортния риболов.
В тази книга направих детайлна аналогия как от женска гледна точка хващането на мъж доста наподобява начина, по който рибарят лови риба. Основното в риболова е, че въдичарят трябва да знае каква риба желае да хване, да използва правилната примамка, за да я привлече, да завърже здраво правилната кукичка и ловко да навие макарата, докато уловът му не стигне на сигурно място в кепчето. По подобен начин жена, която търси да „улови“ любовта на мъж, трябва да знае какъв мъж иска да си хване, да успее да привлече цялото му внимание, да създаде силна емоционална връзка и ловко да си осигури неговото обвързване.
С интригуващото заглавие „Мъжете са като риби“ ми беше лесно да открия радиостанции, които да ме пожелаят за гост в сутрешните си или следобедните токшоута. Обикновено ме канеха за 10-15 минути, в които да занимавам слушателите им с разкази за забавни начини, по които мъжете могат да бъдат „уловени“ в романтичен смисъл от жени „рибарки“.
Представянето на книгата ми с говорене по радиата беше тест в реално време на новоразвитите ми умения за общуване. Докато работата като екскурзовод ми бе дала свободата и практическите упражнения да се изразявам в рамките на осемчасов период от време, да бъда гост на токшоу под напрежението, че говоря на живо пред хиляди слушатели, изискваше от мен да бъда приятен, интересен и кратък.
При високата цена на времето в ефир гостът веднага трябва да бъде ефективен, иначе водещият бързо го отрязва. Например Джей Томас, известен водещ на токшоу, който по онова време излъчваше от Ню Йорк, ми дръпна шалтера след едва две минути ефирно време! Очевидно никак не му допаднаха отговорите ми на въпросите за запознанства и реши, че съм лекомислен заради привидно безкрайния ми асортимент от риболовни аналогии.
Но аз се поучих и от успехите, и от провалите си, като онзи, който преживях в това шоу. Може би най-големият урок, който научих, беше, че в общуването от всякакъв вид не е важно колко много знаеш. Важно е колко добра връзка правиш със своите слушатели. Независимо дали говориш пред голяма аудитория в радиошоу в Ню Йорк или разговаряш с колега в работата, създаването на емоционална връзка със събеседника води до успешен разговор.

Уникалната ми перспектива: превръщането ми в господин Отговор
За период от три години успешно участвах в над 220 радио- и телевизионни предавания, представяйки своята тема „Мъжете са като риби“. В крайна сметка привлякох вниманието на iVillage.com, най-голямото онлайн женско общество в света, и те ме наеха да изпълнявам ролята на „господин Отговор“ – съветник по любовните връзки. Работата ми е да отговарям на въпроси от жени по целия свят (около 75 на ден) и да се опитвам да им помогна да разберат своите партньори от честна мъжка гледна точка.
С годините съм се превърнал в нещо като мъжки вариант на „Скъпа Аби“. При даването на съвети се съсредоточавам да бъда постоянно разбиращ, мил и от помощ. В резултат на превъплъщаването ми в „господин Отговор“ за над четири години най-вероятно съм чул повече проблеми от реалния живот за любовните взаимоотношения от всеки друг мъж в Америка.
През януари 2007-а, след прочитането и отговарянето на дълга серия от въпроси за връзките за iVillage.com, ме осени една идея. Изведнъж успях ясно да видя, че огромен брой от проблемите, които имат хората помежду си, се свеждат до предизвикателства в областта на основните комуникации. Тогава реших да започна работа по ръкопис, засягащ многото страни на всекидневното общуване. В края на краищата той еволюира до тази книга – „Говорете като победител!“.

Какво липсваше на книжната лавица?
Усетих, че по темата общуване има достатъчно книги за начинаещи, предназначени за хора с голям страх или сковано социално поведение. Също така си помислих, че има и достатъчно книги за напреднали, които се занимаваха с умението за убеждаване и подсъзнателно внушаване, за професионални дистрибутори или хора с ръководни позиции. Но това, което вярвам, че липсваше болезнено, бе курс за общуване на средно ниво – мост над огромната празнина между новака и експерта.
Както при карането на ски, голяма част от хората е спряла на средно ниво умения. Това са личности, които са достатъчно добри, за да се оправят в живота, но не са достатъчно зле, за да си мислят, че имат нужда от помощ. Всъщност повечето хора смятат, че другите се нуждаят от помощ в областта на общуването и рядко поемат върху себе си отговорността за проблемите в отношенията.
Тази книга е написана за онези, които се стремят към върхове в общуването си, личните си връзки и постиженията си в живота. Тя е за хора, които осъзнават, че средните умения се равняват на средни резултати в най-добрия случай, но високите са запазени за тези, които работят усилено и овладяват критичните моменти в живота.

Как точно да подобрите общуването си?
След повече от осемнайсет години учене, практика и проби, стигнах до следното заключение – повечето хора вярват, че основната им отговорност в личното общуване е говоренето. Изключително пренебрегвани и недооценени страни на всекидневните комуникации са неща като: (1) изслушване на другите, когато говорят, (2) оценяване на смисъла на казаното и (3) отговор по подобаващ начин – изброявам само няколко.
При по-задълбочено изследване различих 21 основни съставки за ефективно лично общуване, които наричам „прости правила“. Прости са, защото съм ограничил съставката до една-единствена позната дума за действие, като например „избирайте“, „попитайте“, „слушайте“. Макар тези правила да изглеждат прости, те са и могъщи, защото могат драстично да подобрят вашите умения за общуване. И наричам отделните съставки „правила“, защото ако нарушите принципа, който описват, е вероятно да бъдете наказани в живота с постоянни лоши резултати.
В същото време вярвам, че има една основна причина повечето хора да не постигат по-постоянен успех в ежедневното си общуване. В действителност те не знаят точно какво да направят или на какъв етап в разговора да изпълнят тези действия. Освен това хората рядко практикуват и изпробват всеки ден онова, което трябва да правят. Резултатът е, че изобщо не развиват по-добри умения в ефективната комуникация.

И какво толкова, ако не общувам добре?
Веднъж един мъдър учител сподели с мен следното важно прозрение. Каза ми, че човешкото нещастие извира от обезпокоителното съзнаване, че сме по-малко от онова, което искаме да бъдем. Все едно се отправяме към вечния покой, а подаръците ни от живота са още неразопаковани, неизползвани и неоценени от нас самите.
Повярвайте ми, знам какво е усещането. Страховете ми да водя разговор ме направиха по-циничен и необщителен, отколкото дълбоко в себе си знаех, че съм. Вътрешното ми нещастие бе затрупано с години криене от страховете ми. Но по-лошото беше, че се бях примирил да прекарам остатъка от живота си с чувството, че съм по-малко от това, което мога да бъда.
Искрено се надявам, че виждате силната връзка между овладяването на всекидневното умение да общувате и превръщането ви в един по-щастлив и по-печеливш човек. Не ограбвайте себе си, като просто оставяте нещата да ви се изплъзват и не се задоволявайте с живот, който в най-добрия случай е посредствен!
След като сте взели тази книга, подозирам, че във вас се таи по-силна личност, отколкото светът понастоящем вижда. Но какво мисля аз е без особено значение. Важното е, че дълбоко в себе си знаете – вие представлявате много повече от онова, което в момента показвате в живота си, и вие сте единственият, който може да направи нещо по този въпрос.

Главното правило: трябва сами да определяте бъдещето си!
В живота има два вида хора – победители и губещи. Губещите винаги поемат по лесния път и неизменно оставят мечтите и копнежите си да избледнеят с времето. Почти винаги извинението на губещите за лошите резултати в живота им е, че успехът и щастието просто не са им били писани.
Победителите, от друга страна, поемат контрол над живота си. Те са готови да понесат болката от кратковременни неуспехи с цел да постигнат, получат или привлекат онова, което истински желаят в живота си. Но най-вече осъзнават, че погледнато в общ план, трябва да приемат и похвалите, и упреците към човека, в който постепенно се превръщат.
Да станете победители в живота изисква ясно решение от вас самите. Твърдо ли сте готови да решите как да постигнете желаното си бъдеще чрез усъвършенстване на уменията си за общуване? От опит мога да кажа, че усилията ви за израстване в тази област ще бъдат щедро възнаградени в бъдеще, а ще имате полза и докато ги полагате.
Ако отговорът ви на всичко това е: „Нямам намерение да се занимавам, изглежда ми като прекалено много работа“, тогава ви пожелавам късмет. Да, точно на късмет ще трябва да разчитате, ако такъв е вашият отговор. Но ако сте решили, че сега е подходящото време и място за действия по подобряване на комуникационните ви способности, тогава ви казвам: „Поздравления!“
Освен това искам да ви оставя с тези си мисли...
Дълбоко съм поласкан от вашето решение да прочетете тази книга. Обещавам да ви дам най-доброто от всичко, което съм научил, така че да си заслужава инвестицията ви от време и пари. И ви благодаря, че ме допускате до привилегията да споделя своя опит с вас и до шанса да променя нещо в живота ви.
Нека преминем през този процес заедно и да ви сътворим един наистина вълшебен живот! Ако се впуснете сега в работата по стъпките в тази книга с настроение за игриво приключение, вие скоро също ще говорите като победител!
Ето го и нашето съвместно чудесно приключение!
Стив Накамото
Хънтингтън Бийч, Калифорния
февруари 2008 г.

Корична цена: 12 лв.
Меки корици, 236 стр.
ISBN 978-954-28-1070-4

Прочетете още:

• Самоусъвършенстване с "Мъдро сърце" на Джак Корнфийлд
• „Овладей силата на ТЕС“ – Уникален метод за самолечение и самоусъвършенстване
• „Трите пътеки към щастието“ – Рут Клайдсдейл
• „Да прецакаш дявола“ – Наполеон Хил