Да се замислим за стойностните неща, докато не е станало късно

За автора:

Ян-Филип Зендкер е роден в Хамбург през 1960 г. От 1990-а до 1995 г. работи като кореспондент на германското списание „Щерн“ в Америка, а след това и в Азия до 1999 г. Година по-късно написва първата си нехудожествена книга – „Пукнатините във Великата китайска стена“. Живее в Берлин със съпругата си и трите им деца.

Дебютният му роман „Да чуеш ритъма на сърцето“ се появява на пазара в Германия през 2002 година без медийна подкрепа и се радва на умерен успех. Близо две години по-късно чудото се случва – хората започват да купуват книгата, харесват я и я препоръчват на приятели. Важна роля изиграват и книжарите, които я предлагат на клиентите си като четиво, подходящо и за мъже, и за жени, за млади и стари. В рамките на година само в Германия от „Да чуеш ритъма на сърцето“ са продадени десетки хиляди екземпляри!

Романът се превръща в бестселър в Холандия, Япония, Испания, Сърбия, Хърватия и Израел, но не и в САЩ – двадесет американски издателства отхвърлят ръкописа с довода, че преводните издания от неизвестни автори не се продават добре. Въпреки че е роден в Германия, Зендкер прекарва осем години от живота си в Ню Йорк и мечтае да види романа си и на английски език. Многобройните откази обаче го карат да се замисли дали все пак, независимо от положените усилия, не всяка мечта се сбъдва. Зендкер вярва, че всяка книга има своя собствена съдба. Тази на „Да чуеш ритъма на сърцето“ е свързана с Бирма (сега Мианмар), в която прекарва три седмици като кореспондент на „Щерн“. Екзотичната страна го очарова, а местните хора променят живота му и го вдъхновяват за написването на дебютния му роман. Докато прави проучванията си, Зендкер, който се връща в Бирма още няколко пъти, посещава и астролог, който го уверява в огромния успех на книгата. Пет години след появата на романа на германския пазар, малко американско издателство харесва ръкописа и му дава шанс, а последвалият успех оправдава поетия риск.

За книгата:

Влиятелният адвокат Тин Уин изчезва безследно от Ню Йорк само ден след дипломирането на дъщеря си Джулия. Полицаите, водещи разследването, предполагат, че той е станал жертва на отвличане или убийство.

Причините за мистериозното изчезване на Тин Уин обаче се крият в първите двадесет години от живота му. Роден и израснал в Бирма, той пристига в Америка със студентска виза, но така и не успява да се приобщи към новата среда. След дълга връзка Тин Уин се жени за красивата Джудит, но й признава, че не би могъл да я обича истински заради миналото си.

Минават четири години от изчезването и близките му се примиряват с неизвестността. Джулия е погълната от адвокатската си кариера, която не й оставя време за личен живот. Но когато открива любовно писмо от баща си до загадъчната Ми Ми в Бирма, Джулия е заинтригувана. Пожълтелият плик съдържа ключа към миналото на Тин Уин и кара младата жена да замине за екзотичната страна.

Джулия пристига в родния град на баща си и е поразена от заобикалящата я бедност. За да се спаси от изпепеляващата жега, тя се отбива в прашна крайпътна чайна. Там възрастният бирманец Ю Ба й разказва приказна история. Имало някога едно момче, което загубило зрението си, но чувало ритъма на сърцата...

Отзиви:

„Да чуеш ритъма на сърцето“ е трогателна любовна история с екзотичен привкус. Феновете на Никълъс Спаркс и Елизабет Гилбърт ще бъдат очаровани.
Къркъс Ревю

„Вече голям хит в Европа, дебютният роман на Зендкер е вълшебна приказка за силата и красотата на истинската любов.“
Буклист

Интервю с автора:

Любовта има толкова много различни проявления, че въображението ни невинаги може да ги обхване

Двама от главните герои в „Да чуеш ритъма на сърцето“ – Тин Уин и Ми Ми, са с увреждания, които им позволяват да видят света от една различна гледна точка. Смятате ли, че това допринася за силата на връзката помежду им?

И да, и не. За да се подготвя за написването на романа, извърших проучвания за Бирма и за слепотата. Прочетох книги, написани от слепи хора, за начина, по който те възприемат света, какво чувстват и чуват. Научих, че когато загубиш едно от сетивата си, другите се изострят, за да го компенсират. Опитах се да се поставя на тяхно място. Наскоро получих трогателно писмо от млад мъж с физически недъг, който споделя, че е открил в книгата не само отражение на собствената си болка и страдание, но и начин за преодоляването им, което за мен е най-голямата награда. Но недъзите на Тин Уин и Ми Ми в никакъв случай не са предпоставка за любовта им. Двамата се влюбват един в друг подобно на милиони хора по целия свят и изпитват също толкова естествени, силни и дълбоки чувства.

Бащата на Джулия изоставя семейството си заради първата си и най-голяма любов. Смятате ли, че любовната връзка е по-силна от семейната? Или двете са несъпоставими?

Смятам, че двете не могат да се сравняват, но не се изключват една друга. Любовта има толкова много различни проявления, че въображението ни невинаги може да ги обхване. Мисля, че думите на един от главните ми герои – Ю Ба, са най-подходящи в случая: „Виждаме само това, което вече знаем. Проектираме нещата, на които сме способни самите ние, върху другия. После приемаме като любов главно онова, което съответства на образа, изграден от нас. Искаме да бъдем обичани така, както ние обичаме. Всичко друго ни смущава. Реагираме със съмнение и подозрителност. Погрешно тълкуваме знаците, не разбираме езика. Обвиняваме. Твърдим, че другият не ни обича. А може би той просто ни обича по уникален начин, непонятен за нас“.

Когато баща й я напуска, Джулия изпитва силна потребност да разбере какво се е случило с него и заминава за Бирма без предварителен план и подготовка. Защо според вас ни е толкова трудно да приемем, че родителите ни имат свой собствен живот?

Хубав въпрос. Научих много за родителите си чрез собствените си три деца. Предполагам, че всички ние имаме свои представи за родителите и децата си. Но децата ни порастват, променят се, стават все по-независими и в един момент ние трябва да им позволим да поемат по пътя си. Но сега осъзнавам, че всъщност нещата са двустранни. Децата ни също имат своя представа за нас и те трябва да разберат и приемат, че ние, родителите, сме имали собствен живот и преди те да се родят – и че има пластове от личността ни, за които дори не подозират. Процесът на осъзнаване, през който ние като читатели преминаваме заедно с Джулия, е дълъг, труден и понякога болезнен, но си заслужава усилията.

Защо решихте действието в романа да се развива точно в Бирма?

Посетих Бирма за първи път през май 1995 г. по работа, като кореспондент на списание „Щерн“. Никога няма да забравя първия си ден там – попаднах на място, коренно различно от всичко, което познавах до този момент. На летището в столицата всичко бе изпочупено: автобусът, който трябваше да ни закара до терминала, лентата за багаж и дори климатичната инсталация бе повредена. Почти нямаше коли по улиците – хората вървяха пеша, нямаше никакви реклами, а таксиджиите не бяха и чували за „Макдоналдс“. Малкото движещи се автобуси бяха претъпкани с пътници. Още от пръв поглед можех да видя колко труден бе животът там. Прекарах три седмици в Бирма, имах възможността да пътувам из страната и да се срещна с местните. Хората бяха толкова дружелюбни, търпеливи, открити, любознателни и добре възпитани! Разговарях с някои от тях и те споделиха, че страдат от жестокото и несправедливо управление на военната хунта, под чиято власт продължават да са и до днес. Много от тях се страхуваха, но продължаваха да се борят с живота с безкрайно търпение, чувство за хумор и дълбоко вкоренена увереност, че справедливостта ще възтържествува – ако не в този живот, то поне в следващия.

Вярно ли е, че книгата е отчасти вдъхновена от една случка със сина ви?

Да, вярно е. По това време живеехме в Ню Йорк, синът ми беше на две години и си играехме на моравата. В един момент положи глава на гърдите ми и каза, че чува необикновен шум. Обясних му, че долавя ритъма на сърцето ми, който е ускорен, защото допреди минута тичахме на воля. Оттогава това се превърна в любимата му игра: да чуе ритъма на сърцето на татко. Писателят в мен се замисли... какво би се случило, ако някой можеше да чува ритъма на човешките сърца от разстояние? Ами ако сърцата на различните хора звучаха по различен начин? Или ако сърцата ни звучаха различно в зависимост от настроението, в което бяхме, подобно на гласовете? Тази идея не ми даде мира и залегна в основата на романа.

„Да чуеш ритъма на сърцето“ се превърна в международен бестселър. Какво според вас привлича читателите към романа? Защо толкова много хора съпреживяват историята на Тин Уин и Ми Ми?

Самият аз често си задавам този въпрос. Благодарение на професията си имах привилегията да обиколя света. Посетих много различни страни и се запознах с културата и традициите им. Като репортер бях на коренно различни места: беден квартал в Хаити, вила на милиардер в Лас Вегас, колибата на беден селянин в отдалечена китайска провинция, бардак в Япония и дори в дома на племенен вожд в Бирма. Срещнах се с много хора, с които на пръв поглед нямах нищо общо – различавахме се по език, история, култура, жизнен стандарт и дори цвят на кожата. Но въпреки това усещах дълбока емоционална връзка между нас. Ако искаме животът ни на земята да има смисъл, то ние трябва да обичаме и да бъдем обичани, независимо от това какви сме и къде живеем. Това е посланието и на моята книга. Защо толкова много читатели, принадлежащи към различни култури, се трогват от любовта на двама млади в далечно селце в Бирма ли? Ами защото това е универсална история за безграничната любов между хората.

„Да чуеш ритъма на сърцето“ засяга теми, свързани с мистицизъм и духовност, подобно на книгите на Паулу Коелю и Ян Мартел. Те оказаха ли влияние върху стила ви на писане?

Не, честно казано, не се повлиях от нито един от двамата. Обожавам Арундати Рой и романа й „Богът на дребните неща“ и Харуки Мураками. Като по-млад харесвах много южноамериканската литература и автори като Исабел Алиенде и Габриел Гарсия Маркес. Що се отнася до мистицизма и духовността, то те са типични за Бирма. Бирманците са будисти, но са и много суеверни. Астрологията е изключително важна за живота им и те често не могат да приемат нашия рационален западен модел на мислене. Отново ще цитирам един от главните си герои: „Не всяка истина може да бъде обяснена. И не всички обясними неща са истини“. Животът и мисленето им са неразривно свързани с духовността по начин, който не съм виждал в друга страна, с изключение може би на Индия. Тя е била част от тяхната история и култура в продължение на хилядолетия и продължава да бъде. Научих много неща от тях, за което съм им благодарен и задължен.

По какви проекти работите в момента?

Почти десет години след появата на пазара на „Да чуеш ритъма на сърцето“ съм готов и с неговото продължение – „Гласовете на сърцето“. Написах го, защото осъзнах, че историята на Джулия и Ю Ба не е завършена. През последните шест години работя и върху една трилогия за Китай и вече завърших първите две книги: „Шепот в сенките“ и „Игри на дракони“. Надявам се читателите да ги харесат и най-важното – да ги накарат да се замислят за наистина стойностните неща в живота, преди да е станало прекалено късно!

На книжния пазар от 16 ноември 2012 г.
Обем: 256 стр.
ISBN 978-954-26-1160-8
Издателство: „Хермес“
Корична цена: 11,95 лв.

Прочетете още:

• Любовна история, от която ще ви прималее
• Езикът на цветята, любовта, децата
• Необичайна любовна история, която не подлежи на забрава