4 жени се правят на актриси и влизат в столично училище

Весислава Савова написва детската книжка „Щур и Враби", години след това идва идеята да я постави като пиеса. Така тя става режисьор и актьор и кани още 3 млади жени за актьорския състав – Поликсения Ангелова, Илиана Делева и Десислава Латковска. Проектът не е направен по европейска поръчка, нито с някакъв друг конкурс, а на доброволни начала. Ето какво разказаха още четирите актриси без дипломи, но с вълшебни пръчици.

Свързани статии

Да направиш добро без отплата – в столично училище и в дом за стари хора

Духове прекрачват границите

Как се зароди идеята за пиесата?

Весислава: Това е първата крачка към сбъдването на моята едноименна книга, която за добро или лошо все беше отлагана от 2008 г. насам. За първи път изиграх първата глава от нея със саморъчно направени кукли през 2010 г. в Центъра за деца с проблеми в развитието. От тогава започнах да разработвам сценарий и за останалите глави.

Поликсения: Когато Весислава сподели, че иска да представи пиесата в училище, много се зарадвах, тъй като детските приказки, разкази, а защо не стихотворения, най-добре се възприемат от публиката в жив вариант. Тогава децата, а и възрастните, не само си представят, но и могат да намерят реален аналог на героя в лицето на актьорите, което е по-добрият вариант. Така героите и посланието на пиесата остават още по-дълго в съзнанието им. В онзи момент, когато ми каза, нямах представа, че един ден ще ми предложи да играя в нея – приемах го като нейна съкровена мечта, знаейки, че и тя като мен обича театралното изкуство и бях готова да помогна с каквото мога за нейното сбъдване – без значение какво ще е. Знаех, също, че трябва да мине време, за да узрее като точен проект, а времето да я (ни) свърже с правилните хора. И ето че времето дойде.

Илияна: Идеята за пиесата се зароди на няколко етапа. Веси вече беше написала текста – приказката, а знаех, че е играла откъс от него с кукли пред детска аудитория. Коста Костов ме покани в училището – там направих „Театрална работилница“ с децата и започнах да мисля за други интересни неща – например пиеска, която децата да гледат.

Десислава: Аз се включих на етап, когато идеята вече беше факт.

Как разпределихте ролите, колко време отне репетицията?

Весислава: Разпределих ролите спонтанно, когато Илияна сподели, че можем да работим заедно като зарадваме децата от Трето помощно училище. Попитах я дали иска да изиграе ролята на момичето-птиче Враби. Поликсения отдавна си беше „заплюла“ ролята на таласъмчето Щур – още при публикуването онлайн на първата глава на книгата. На първия прочит на пиесата към нас се присъедини дъщерята на Илияна – Десислава. Предложих й ролята на мъдрата совичка и тя прие без дори да се замисли.

Поликсения: По правило зная, че актьорът никога не избира своите роли. Режисьорът прави това. Той най-добре може да прецени кой какво ще играе. Един ден Веси ми съобщи, че иска да направим пиеса за „Щур и Враби“ и ми предложи да се въплътя в Щур. Тогава не реагирах много буйно, но бях повече от щастлива. Като че ли беше дошъл редът и на една от моите мечти. Тя знаеше това и сега на свой ред съм й много благодарна, че ми повери този интересен герой. Репетициите са нещо много важно. Там се прави спойката в играта, авторът излага своите виждания и е много важно, че между нас нямаше никакви несъгласия или разногласия. И не би трябвало. На репетициите имахме достатъчно време да се видим, да поговорим и за други неща и да отработим всички елементи. Това бе специфично време, но не може да се измери в минути и часове, поне за мен.

Илияна: Поли искаше да бъде Щур още преди да има идея да играем заедно.

Десислава: Когато гледах първата репетиция Веси ми предложи да взема ролята на Мъдрата сова и аз се съгласих.

Къде мислите да я играете още?

Весислава: На 29.01.2013 г. ще играем в 70 ОУ „Св. Климент Охридски“. На 16.02. – в галерия „Класика“. На 9 или 2.02.2013 г. (датата ще бъде уточнена допълнително) – в Центъра за работа с деца с проблеми в развитието. На 01.03.2013 г. ще се върнем в Трето помощно училище, за да изиграем нова сценка, посветена на мартеничките. Имаме покана и за една детска градина в Пловдив.

Поликсения: Съвсем наскоро предстои още едно училищно представление. Тази пиеса е за деца и бих се радвала да достигне до повече от тях. Лично аз бих играла навсякъде, където има желание да се види.

Илияна: За сега в 70 ОУ, галерия „Класика“, може би и на други места, където ни поканят.

Десислава: А защо не и в Холивуд?

Каква е целта на гостуването ви?

Весислава: Споделяне с най-искрената публика – децата.

Поликсения: Цел? Ако има цел – то това е целта и идеята на пиесата. В нея изобилства от потвърждения за обич и приятелство. Мисля си, че да се говори, пише и играе повече за тези, нерядко забравяни от обществото ни ценности е достойна, добра цел. Всяко дете, до което достигне тази пиеса ще запомни Щур и Враби като приятели, въпреки техните странности и различия. Но тук искам да отбележа, че тази пиеса е добра и за големите. Ние също имаме нужда някой по-често да ни припомня тези неща.

Илияна и Десислава: Да покажем на децата, че „приятелство“ и „заедно“ са вълшебни думи.

Чувствате ли се актьори или нещо повече?

Весислава: Актьори? Не мисля, че имаме нивото на професионалните актьори, но със сигурност играем като даваме най-доброто от себе си, а децата ни показват, че искреността ни е разбрана.

Поликсения: Това е нещо, което човек усеща сам, в себе си – със или без да играе в конкретна постановка. Лично аз винаги съм усещала потенциала и заряда на актьор, но никога не успях да кандидатствам и уча по ред причини. Още от малка заставах на масата и изпълнявах песните на нашите известни певци. По-късно в града на баба и дядо, през лятото играехме на улицата с другите деца. Беше голямо предизвикателство и забавление, защото се събираха много хора. Иначе, за протокола, както казах никога не съм учила това и не съм професионален актьор. А това да си актьор не е повече от това да си акушер или учител, не е повече, нито по-малко от всяка друга професия и поприще. Фактът, че актьорите стават по-популярни не ги прави повече или по-малко. Това се случва поради личността. А личността е толкова голяма, колкото са големи мечтите й.

Илияна и Десислава: Да – чувства ме се и вълшебници, защото правим чудеса.

Защо избрахте това училище?

Весислава: С риск да прозвуча клиширано, ще кажа, че то ни избра нас. Както споменах по-горе, училището е отворено за съвместни инициативи и обогатявайки програмата им, ние обогатяваме себе си.

Поликсения: По-горе казах, че основната публика на „Щур и Враби“ е детската. Няма никакво значение точно в кое училище ще идем, а тези деца, при които бяхме заслужават още по-голямо уважение и внимание. Те също имат нужда както всички други да гледат театър, да им бъде отделено специално внимание. Ние, които не сме изпитали тяхната болка, не знаем как се чувстват, но сме длъжни да им дадем любовта си, както на всички останали.

Илияна и Десислава: Тези деца са специални не заради дефицитите си, а заради естественото си любопитство и големите си сърца.