Вярвате ли в любовта и отвъд смъртта?

На 28 януари излиза трета част от поредицата „Хроники на чародейците“ – „Прелестен хаос“. Авторките са Ками Гарсия и Маргарет Стоъл.

Поредицата „Хроники на чародейците“ е великолепна готическа приказка в съвременността – врата към мрачния свят на магии и мистерии, чародейци и древни проклятия. История за съдбата, отправяща предизвикателства към любовта и човешкия дух. Всяка страница е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Съвършена смесица от романтика и болка, забавление и напрежение.

В „Прелестни създания“ (книга първа) Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя  е красива, опасна и прокълната. Над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност. В „Прелестен мрак“ (книга втора) Лена е призована и от Светлината, и от Мрака. Това нарушава Световния ред и има ужасяващи последствия – възцарява се хаосът...

„Прелестен хаос“ – Книга трета от „Хроники на чародейците“

Понякога няма само един отговор или само един избор. Понякога няма връщане назад. Само любовта е вечна...

След призоваването на Лена и към Светлината, и към Мрака животът в Гатлин се променя за всички. Рояци скакалци, рекордно високи температури и опустошителни бури разрушават градчето, могъщите чародейци губят силите си, а Итън и Лена се опитват да разберат какво се случва. Хаосът едновременно плаши Итън, но и отклонява мислите му от нещо още по-ужасно. В кошмарните му сънища се появява някой, който го преследва и в реалността. Итън губи самоличността си – забравя имена, телефонни номера, дори спомени. Но все по-ясно си дава сметка кои са истински важните неща в живота:

• Първата ти целувка не е толкова важна, колкото последната.
• Тестът по математика наистина е без значение.
• Хубавият пай наистина е хубав.
• Нещата, в които си добър, и нещата, в които не си, са просто две различни страни на едно и също нещо.
• Това важи и за хората, които обичаш, и за онези, които мразиш – и за хората, които обичат или не обичат теб.
• Единственото важно нещо е, че винаги има неколцина души на този свят, за които ще те е грижа.
• Животът е наистина, наистина кратък.

Един въпрос все по-често е задаван с плашеща неумолимост: Какво или кой ще трябва да бъде принесен в жертва, за да се спаси Гатлин?

От 15 февруари 2013 по българските кина тръгва едноименният филм по романа „Прелестни създания“ – книга първа от поредицата „Хроники на чародейците“. Режисьор и сценарист на екранизацията е номинираният за „Оскар“ Ричард Лагравенес („Послепис: Обичам те“, „Мостовете на Медисън“ и „Кралят на рибарите“). Ролите са поверени на млади лица като Алис Енглърт, Ейми Росъм, Томас Ман и Алдън Ерънрайк. В актьорския екип се открояват имената на носителите на „Оскар“ Ема Томпсън и Джеръми Айрънс.

Лагравенес е вдъхновен от първата книга, в която според него има великолепна идея, магия и история тип Ромео и Жулиета. Самият той споделя, че иска просто да разкаже тази история по най-добрия възможен начин

Идеята за света в поредицата „Хроники на чародейците“ хрумва на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, докато обядват. Маргарет е очарована от фентъзи жанра и винаги е искала да напише роман за свръхестественото, докато Ками обича историите за американския Юг и мечтата й е била да напише книга, в която да разкрие южняшките си корени. Тъй като нямали нищо за писане, им се наложило да надраскат първите си идеи за романа върху салфетки. Преди края на обяда светът на „Хроники на чародейците“ вече бил почти оформен в съзнанието им.

Интервю с Ками Гарсия, съавтор на поредицата „Хроники на чародейците“

Кой е любимият ви персонаж?

Колебая се между Ама и Ридли. Обичам Ама, защото ми напомня за моята прабаба от Северна Каролина, която живееше с нас, откакто бях на дванайсет. Тя беше невероятна, смела и свадлива, и печеше страхотен лимонов пай. Свързана съм с Ама и защото съм много суеверна. Сменяла съм хотелски стаи, ако в номера им има 13. Никога не стъпвам в гробище и имам специално колие талисман, което нося, когато летя със самолет. Обичам Ридли, защото под дръзките тоалети, саркастични коментари и близалки тя е дълбоко ранима. Въпреки че е чародейка, имам моменти, когато ми се струва по-лесно уязвима от всички останали герои. В същността си тя е момиче, което живее с последствията от избор, който не е успяла да направи. Има ли нещо по-трагично от това?

Сега, когато любимите ви герои „оживяха“ на екрана, доволна ли сте от направения за филма кастинг?

Мисля, че актьорите са ИДЕАЛНИ! Джеръми Айрънс, Виола Дейвис, Ема Томпсън – това е като сбъдната мечта. Актьорите от младежкия екип също са невероятни – Алдън Ерънрайк, Алис Енглърт, Ейми Росъм, Томас Ман... Също толкова впечатляващи, изобщо не отстъпват на носителите на „Оскар“, с които играят!

Има ли сцени, които чакахте с по-голямо нетърпение да видите на големия екран?

Толкова са много... Първият път, когато Итън вижда Лена в училище, моментът, когато тя му казва тайната си. Между Алдън и Алис има истинска химия. Нямах търпение да видя и срещата на дисциплинарния комитет, когато Макон се изправи срещу мисис Линкълн. В книгата това е много силна сцена, а във филма имаме сблъсък между Джеръми Айрънс и Ема Томпсън!

Трудно ли беше да се откажете от думите си и да се доверите на сценариста?

Романът е светът, който ние създадохме, а филмът е интерпретацията на Ричард Лагравенес и продължение на тази вселена. Ричард е изключително талантлив и уважаван сценарист, с точно око за детайлите, вдъхващи живот на историята. Той успя да създаде сценарий, който едновременно е изпълнен с уважение към книгата и я развива.

Стефани Майер бе продуцент на последната част от поредицата „Здрач“. Бихте ли искали да играете по-голяма роля в бъдещите филми по „Хроники на чародейците“?

Освен автор на романи, аз съм и филмов продуцент и една от задачите ми е да работя с писатели, сценаристи и режисьори, за да поддържам баланса между тях. Екипът, който работи по „Прелестни създания“, за да се появи книгата на големия екран, свърши чудесна работа. Ако те решат, че имат нужда от мен, и поискат да участвам в по-голяма степен в бъдещите филми (ако добрият Господ пожелае и водите на световния потоп не се надигнат!), ще съм много доволна и ще направя всичко, за да не ги разочаровам.

При всяко превръщане на книга във филм се правят промени в сценария. Мислите ли, че феновете на книгата ще приемат промените с разбиране?

Романът и сценарият са две напълно различни неща и това, което в романа може да е страхотно, невинаги е възможно да се предаде успешно в сценария. Има моменти, които трябва да бъдат отрязани или променени, и всъщност се радвам, че е така. Филмът винаги е интерпретация на книгата. Това е друг начин да се насладите на книга, която вече сте прочели, или да я откриете за себе си, ако още не сте я чели. Всеки читател създава в главата си свой свят; това е съществена част от природата на четеното. Итън в моята глава не е същият като този във вашата, същото важи и за Лена и т. н. Те никога не могат да бъдат еднакви, защото когато хората четат, създават собствени филми в съзнанието си. Филмът, който ще видите, е създаден от въображението на Ричард, докато е четял „Прелестни създания“, и нямам търпение той да го сподели с вас!

Създали сте образа на Макон, като сте имали предвид Джеръми Айрънс. Как се почувствахте, когато разбрахте, че именно той ще го играе?

Когато пишехме книгата, обсъждахме героите с големи подробности – от начина, по който изглеждаха и говореха, до любимите им храни и най-ужасните им страхове. Но никога не ги сравнявахме с реални хора, с изключение на някои от по-второстепенните герои от смъртния свят като Карлтън Итън (чийто прототип е дядото на Марги) и Сестрите (основани на моите пралели). Когато пишех, историята буквално се разгръщаше в съзнанието ми като на филм, и от самото начало за мен Джеръми Айрънс бе Макон. Станах му голям фен след „Обрат на съдбата“ и направо бях обсебена от него след участието му в „Умирай трудно“ 3 – страхотен акцент! Затова когато продуцентите ни казаха, че той ще участва като Макон, с Маргарет решихме, че те просто се шегуват с нас. Един ден обядвах на снимачната площадка с Джеръми и първите няколко минути си бях глътнала езика в негово присъствие – толкова бях впечатлена от факта, че наистина е пред мен, от плът и кръв.

Какво изпитахте, когато отидохте на снимачната площадка и видяхте героите си да оживяват пред очите ви?

Беше сюрреалистично и направо ми секна дъхът. Когато отидох за пръв път, попаднах на сцена, в която Джеръми Айрънс беше в имението „Рейвънуд“, и всичко – от акцента му до начина, по който се движеше из стаята, бе като че ли направо излязло от главата ми. После видях Алис и Алдън на монитора и те бяха Лена и Итън – тези двама души, които познавах като мои най-добри приятели, казваха нещата, които бях слушала да казват милиони пъти в съзнанието ми. Нищо не може да те подготви за това, особено ако Ричард Лагравенес е режисьор. Нюхът на Ричард за детайлите не се ограничава само в подбора на някои от най-уважаваните актьори в индустрията. Той избра най-добрите дизайнери на костюми, сценографи, творчески директори и екип за ефектите. От медальона на Женевиев до книгите по лавиците на Итън, нищо не бе прекалено малко, за да бъде пренебрегнато. Екипът и актьорите създадоха свят от думи и въображение, от пот и нокти, от дълги дни и много стиропор. Но по-важното е, че го постигнаха, като поемаха рискове. И тези рискове се отплатиха, защото ме накараха да повярвам.

Дадохте ли някакви съвети на Алис и Алдън, за да се въплътят по-добре в образите на Итън и Лена?

Алдън и Алис са невероятно талантливи. Алдън е скромен и съзерцателен по натура, обмисля винаги и думите, и действията си. Алис притежава много благороден и творчески дух и е талантлива музикантка като Лена. Прекарах доста време с тях и бях впечатлена от въпросите им и прозренията, до които бяха стигнали относно героите си. Но бях шокирана, когато камерите се включваха. И двамата ставаха много повече от себе си и от образите, в които се въплъщаваха, и успяваха да създадат впечатляващи сцени по същия начин, както го правеха опитните актьори Виола Дейвис, Ема Томпсън и Джеръми Айрънс.

Кои са най-вълнуващите моменти от филма?

Сцените между Джеръми Айрънс и дамите Виола Дейвис и Ема Томпсън. Химията между Алдън и Алис, както и искрите между Еми и Томас, играещи Линк и Ридли. Всяко счупено стъпало и виеща се лоза в имението „Рейвънуд“. Невероятните места, на които се снимаше продукцията – спалнята на Итън, чародейската библиотека и всяка стая вътре в „Рейвънуд“. Костюмите по дизайн на Джефри Кърланд са толкова изящни, че трябва да бъдат изложени в музей – или да бъдат прибрани в моя гардероб. Светът, който съществуваше в главата ми толкова дълго, докато талантливите продуценти и режисьор не му вдъхнаха живот. Ужасно се вълнувам за всяко цвете във всяка градина и за всяко копченце на всяка дреха...

На книжния пазар от 28 януари 2013 г.
Превод: Паулина Мичева
Обем: 416 стр.
ISBN: 978-954-771-299-7
Меки корици, размер: 145Х210 мм Издателство: „Кръгозор“
Корична цена: 14 лв.

Прочетете още:

• „Тръпка“ – ърбън фентъзи от Маги Стийвотър
• „Вещерът“ – Майкъл Скот
• „Последен патрул“ – Сергей Лукяненко