Разходка из Лас Вегас

Анджела Кларк – просто да й завидиш

Ако трябва да избера две неща, които искам най-много в живота си, това са: 1) да се преместя в Ню Йорк, и 2) да излизам с рок звезда. Не искам чак толкова много, нали?

И всичко това се случва на Анджела Кларк, героинята на Линдзи Келк от поредицата й „Аз обичам...“. Тя всъщност изживява моите мечти. Първоначалната ми реакция: „Каква тъпа крава!“. Завистта е ужасно нещо, още повече, ако завиждаш на литературен герой. Следващата реакция: „Добре, да видим какви ще ги забърка тази?“.

Няма да преразказвам предишните книги – „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж“, а ще говоря направо за новата – „Аз обичам Вегас“. Анджи е известна на феновете си като момиче, което лесно се забърква в проблемни ситуации, и в тази част от поредицата положението не е по-различно. При чиклит героините винаги има опасност да станат досадни и предсказуеми след първата книга, но Келк някак си успява да съхрани Анджела свежа. А и поддържащите герои – невероятната Джени и супермоделът Сейди – също са брилянтно представени.

Линдзи Келк успява да разкаже така случващото се в живота на Анджела, че човек забравя за нелогичните събития, които се срещат често в чиклит книгите, и оценява с чисто сърце умението й да поднесе една забавна, развлекателна история.

„Аз обичам Вегас“ е увлекателна книга, с която можеш да се оттеглиш в ароматната вана за един-два часа и да забравиш за истинския живот. И просто да се наслаждаваш.

Най-хубавото нещо в нея е, че Линдзи Келк е успяла да я „откъсне“ от проклятието на поредиците. Може да я възприемете и като самостоятелен роман, достатъчно силен и ярък сам по себе си. Сюжетът е напълно непредсказуем (за малко да изпусна книгата във ваната при един такъв обрат), героите са страхотни, а великолепното място, на което се вихрят събития – о, Лас Вегас! – определено е победител.

Смях се, задавях се и пак се смях. В „Аз обичам Лас Вегас“ има всичко, което един „момичешки“ роман трябва да има. Поздравления, Линдзи Келк. Давай насам „Аз обичам Лондон“...

Каквото се случва във Вегас, остава във Вегас!

След самостоятелния си роман „Нещо неприлично скъпо“ Линдзи Келк отново се завръща към любимата на читателите серия „Аз обичам...“. След „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж“ този път историята отвежда Анджела Кларк в Лас Вегас.

Тя тръгва за Града на забавленията и хазарта, но ще уцели ли джакпота?

Анджела обича Ню Йорк. А още повече – Ню Йорк с Алекс. Тя е британка, покорила Голямата ябълка. Но освен това е и британка, останала без работа и... без виза. И точно тогава, малко преди Коледа, имиграционните я предупреждават, че трябва да напусне САЩ само след месец.

Има само два начина да остане в любимия си град – да си намери работа или съпруг. И то спешно! А не е много сигурна, че гаджето й Алекс ще откликне с ентусиазъм на предложението й за брак.

Женски уикенд във Вегас с най-добрата й приятелка Джени е идеалният начин да забрави поне за малко проблемите си.

От минутата, в която пристигат, Анджела е понесена във вихъра на коктейлите, дръзките тоалети, купоните до зори. В света на хазарта и блясъка Анджела се оказва забъркана в повече неприятности, отколкото си е представяла, че е възможно да съществуват. А черешката на тортата се оказва неочаквана среща в сватбения параклис...

Откъс:

Приключенията на Анджела: Вива Лас Вегас!

Ето ме сега, в приказния Лас Вегас, край басейна през декември. От другата страна на улицата виждам хора, облечени в дебели палта. Аз съм по бански. Очевидно на това място нещо не му е наред.
Когато най-добрата ми приятелка ме изненада с подаръка си за уикенд по женски във Вегас, нямах представа какво да очаквам, но въпреки това се вълнувах. Мечтаех си за бляскав свят, изпълнен с пайети и шоугърли, изграден от историите за мафиоти, филмите на Елвис и фантазиите на Зигфрид и Рой. Но си давах ясна сметка и за другата страна на Вегас. Снимки във Фейсбук за порочни момински партита, розови каубойски шапки и други подобни. За гвоздеите на програмите с разнообразните варианти на Ким Кардашиан и развратът двайсет и четири часа на ден, седем дни седмично. В интерес на истината, така и не успях да се възстановя, след като гледах Джеси от „Спасени от звънеца“ – съмнявам се, че някога ще успея. Но ми се иска моето приключение във Вегас да бъде по-скоро в стила на Дита фон Тийз, отколкото на шоугърлите.
В интерес на разследващата журналистика реших да ви държа в течение на приключенията ми (дори само защото такова е името на блога ми), така че ето основните играчи на този етап. Моя милост – двайсет и няколко годишна, за първи път във Вегас, вече с главоболие и тотално ужасена от силиконовите импланти, които ме съзерцават от другия край на басейна. Джени – моята най-добра приятелка и бляскава красавица, чиито юзди трябва да бъдат държани много здраво, ако искам да се прибера в Ню Йорк жива и здрава. И накрая Сейди – супермодел и иначе наричана Белята с главно „Б“. Не мога да си кривя душата – на нокти съм.
На този етап хотелът ни може да бъде определен като 50 на 50. Басейнът изглежда като филмов декор, но стаята ни прилича на местопрестъпление. Ще ви се обадя по-късно, когато направя първия си милион на масите за блекджек, изгубя всичко и се омъжа за стриптийзьор.
Спрях, огледах текста и го пуснах. Ако следващите няколко дена ни се наложеше да се задоволим със стая, която прилича като принадлежаща по-скоро на долнопробен мотел, много е вероятно да прекарам доста време край този басейн. Сложих си слънчевите очила, за да мога да оглеждам добре всичко наоколо, но гледката ми беше за момент препречена от огромна, яркозелена чаша замръзнала прелест.
– Вашият коктейл с комплиментите на „Де Лухо“, мис Кларк – изрече красивото момче, което ме бе довело до моята кабана, поднасящо със замах питието ми.
– О, ама аз исках само една ко`ла! – запелтечих, като се стараех да не осъществявам зрителен контакт със зеленото изкушение. Нямах нужда от него и не го исках.
– Малкият хладилник е зареден докрай с газирана вода – кимна момчето по посока на блестящата сребърна кутия в ъгъла на кабаната. – А този коктейл е от заведението. Уведомете ме, ако имате нужда от нещо друго!
Зачудих се дали не е възможно да спя в кабаната вместо в стаята си.
И тъй като майка ми ме е учила, че на харизан кон зъбите не се броят, а баща ми ме е учил никога да не отказвам безплатно питие, аз отпих предпазливо от коктейла. Хиляди мълнии, ама това било страхотно! При по-внимателен оглед сместа в чашата ми се оказа замръзнала плетеница от червени и бели ивици и освен ако не грешах, вътре имаше доста обилно количество ментов шнапс. Беше като замръзнала захарна пръчица. Коктейлът на моите мечти!
Затворих лаптопа, легнах по гръб и се усмихнах на червената коприна, която опасваше моята шатра. Алекс би трябвало вече да лети, за да се появи на ергенското парти. Джени беше някъде и правеше нещо, което се надявах да доведе най-малкото до по-хубава стая. И поне на този етап нямах никаква представа за Сейди – нито къде е, нито какво прави. За мое щастие. Напълно съзнаваща, че това може би са последните десет минути насаме със себе си, които щях да имам през следващите три дена, аз седнах, отпих още една глътка от питието си и позволих на шнапса да свали и последните останки от моя махмурлук, преди да затворя очи и да се отнеса. Нямаше нищо по-хубаво от кратка дрямка под звука на плискащите се вълни. А фактът, че този океан беше фалшив, нямаше никакво значение.

* * *

И сякаш не беше достатъчно объркващо да се събудиш по бански, с лице надолу върху шезлонг, който не беше моя, първото нещо, което видях, отваряйки очи, при това на крачка от носа си, беше няколко квадратни сантиметра чисто бял, белоснежен сняг. Примигнах веднъж. Два пъти. Не, снегът продължаваше да си стои там. Но когато се огледах, единственото, което видях, бе кристално чисто небе, а малко по-нататък купища хора, плацикащи се в басейна. Слънце. Басейн. Сняг. О, да бе! Аз бях в Лас Вегас! След като си позволих да се подивя на тази лудост още няколко секунди, аз си събрах нещата и реших, че е крайно време да се впусна в търсене на Джени. Батерията на мобилния ми телефон беше свършила, докато съм спала, а тя не се беше появила, което означаваше само две неща – или е била убита, или не може да ме открие. Решавайки да взема живота си в собствените си ръце, аз грабнах лаптопа си, отпих огромна глътка от вече разтопения си, но все така божествен коктейл и се впуснах в издирване на приятелката си. Чувствах се като Коломбо, само че без шлифера. И без пурите. И без запомнящата се мелодия. Но като изключим всичко това, си бях същински Коломбо.
С разтреперано сърце пристъпих на пръсти от луксозния асансьор в невзрачния коридор с изтъркан килим на шестия етаж, но когато стигнах до нашата стая и пъхнах картата в ключалката, сърцето ми едва не изхвръкна. Нищо. Потърках картата в пареото си и пак опитах. Пак нищо. Само груба, примигваща червена лампичка, която отказваше да ми даде достъп до моите неща. Ама какво ставаше тук, за бога? Да не би да съм била обрана? Вече? Надявах се да стигна поне до ден втори, преди да се събудя без зъби и с въже около китките. Или дори до ден трети.

Пътеводител на Анджела за Лас Вегас

Хотели

„Космополитън“
Това е супернов и супермодерен рокендрол хотел. И наистина имам предвид рокендрол – тук свирят много банди, а стаите са снабдени с невероятни вани и суперлуксозни балкони, от които се разкриват невиждани гледки. Ако трябваше да живея в хотел, бих избрала този.

„Сийзърс Палас“
За мен този хотел е олицетворение на Вегас. Изцяло отдаден на темата си. В мола предлагат удивителна аниматронна битка на боговете с крайно несигурна система за пожарна безопасност. Харесва ми. Освен това тук понякога пее Селин Дион. Какво би могъл да иска повече Вегас?

Ресторанти

„Бушон“ във „Венеция“
Славещ се като едно от най-изисканите заведения във Вегас, водещият френски ресторант на Томас Келър в хотел „Венеция“ е идеалното място за големи празненства... например сватбен прием? Или просто ако искате да изядете повече масло, отколкото може да произведе за година една средностатистическа крава. Освен това сиренето им е отделна категория в менюто. Което ме радва.

„Стрипхауз“ в „Планета Холивуд“
„Стрипхауз“ е превъзходен избор, ако търсите малко старомоден разкош, без да напускате Стрип. Скрит в дълбините на „Планета Холивуд“, ресторантът се състои изцяло от тъмно дърво и снимки в рамки по стените. Много секси. Голямо парче от крава? Също много секси. Може би аз съм малко странна.

Барове и нощни клубове

„Призрачният бар“
Обратно към хотел „Палмс“. „Призрачният бар“ се намира на върха на хотела и има огромна стъклена платформа, така че да можеш да се наслаждаваш на коктейлите си, докато се носиш във въздуха. Много шикозен, а гледките са ненадминати. Обуйте си най-красивите високи обувки, дами! А вие, мъже, си вземете най-сигурните комплименти, защото дамите стават доста напрегнати тук.

„Трист“
Този нощен клуб в хотел „Уин“ е точно толкова шикозен, колкото и може да се очаква. Кадифени въжета и безбожно скъпи стари питиета, но пък си струва всяко пени. Къде на друго място можеш да танцуваш на открито до водопад? Страхотен дансинг със страхотна атмосфера, които за нищо на света не трябва да бъдат пропускани.

Задължителни атракции

„Цар Лъв“
Обожавам мюзикълите. Както и филмите на „Дисни“. Ако изберете да комбинирате и двете, добавете няколко замразени коктейла и хвърлете всичко в блендера на Вегас – гарантирам ви, че ще се сдобиете с най-вълшебното преживяване на земята. И ако имате късмет, някой ще изкрещи: „Не, Муфаса! Не умирай!“. Много високо. И този някой сигурно ще бъда аз.

Разходка с хеликоптер над Гранд каньон
Гранд каньон си е удивителна гледка по всяко време, но погледнат от хеликоптер, е зашеметяващ. В сравнение с постоянните визуални атаки на Лас Вегас той е в състояние да те побърка. Непременно трябва да го направите – това ще бъде нещо, което ще помните цял живот! Само не влизайте в хеликоптера с махмурлук! Сериозно ви казвам!

„Стратосфера“
Представете си най-доброто влакче на ужасите на света и го поставете на покрива на хотел. Това е „Стратосфера“. Честна дума. Това място напълно си заслужава разходката до другия край на Стрип, ако сте любител на силните усещания. А щом сте в Лас Вегас, най-вероятно сте такъв.

Аквариумът в „Мандалей Бей“
Освен мюзикълите, филмите на „Дисни“ и возенето на разни неща аз обичам и аквариумите. Знам, че е странно, но е така. Страхувам се от океана и от големите риби, но много обичам да ги гледам в аквариуми. Има нещо неповторимо в това да седиш лице в лице с акула, когато тя не може да те изяде. Ето това имах предвид!

На книжния пазар от 11 февруари 2013 г.
Обем: 296 стр.
Превод: Антоанета Дончева-Стаматова
ISBN: 978-954-771-300-0
Издателство: „Кръгозор“
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• „Аз обичам Париж“ – Линдзи Келк
• „Аз обичам Холивуд“ – Линдзи Келк
• Провалена любовна връзка като чиклит комедия