Петя Кокудева: Най-трудно е да пиша вълнуващо и за деца, и за възрастни

Петя Кокудева пише за деца и е посланик на кампанията на Az-deteto.bg „Забавното лятно четене“. Вълнува се от детска литература и драматургия за куклен театър, страстен почитател е и на детската илюстрация. Дебютната й книга  „Лулу - детски стихотворения за възрастни“ печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2012).

Пред Az-jenata.bg Петя разказва за отговорността да бъде посланик на кампанията, както и разкрива малко повече за себе си...

Бихте ли ни разказали малко повече за вас?

Подобно на Карлсон, живея на таван. Предпочитам повече да слушам (като Момо) и по-малко да говоря. Пускам разни думи по листовете, както Хензел и Гретел пускат трохи, за да мога после по думите да намирам пътеката към себе си... И нерядко съм тревожна като Филифьонката – малките “драмки“ ми се струват големи бедствия.:)

Кога се появи желанието да пишете, и то за деца?

Любимото ми занимание е да съживявам неща наум: възглавницата да хъркоти, часовникът да играе на федербал с времето... Представям си ги нещата как се размърдват и оживяват. Това е доста характерно за децата. Навярно от тази ми склонност идва и желанието да пиша изобщо.

Защо се съгласихте да сте посланик на кампанията „Забавното лятно четене“? Какво мислите за целите на кампанията ни?

Най-вече защото виждам инициативата като шанс да общувам с деца и да разбирам какво наистина им е в главата, а не какво възрастните си мислят, че децата мислят. При тези срещи добивам по-ясна представа какво четат, с кои деца какъв подход сработва, за да им се породи желание да размишляват и да четат, питам ги за непознатите думи в текстовете, които им чета... Този жив контакт ми е важен, защото иначе всичко е малко на теория и не знаеш дали децата наистина четат и харесват това, което пишеш, или само ти си мислиш, че пишеш за деца.

Как можем да мотивираме децата да четат? Достатъчен ли е само личният пример на родителите?

Свързани статии

Роси Кота: Примерът на родителите помага да има четящи деца

Фентъзи, хорър и екшън – книгите, които интересуват децата

Най-любимата книга за лято 2012 е „Мечо Пух“, най-четящият град – Русе

За мен е важно, когато се срещам с деца, да им представя книгите по естествен, земен начин – така, както бих запознала свой приятел с някого. Няма да му кажа: „Запознай се с един велик човек, той е толкова красив и знае купища полезни неща!“ По-скоро бих „въвела“ едно дете в книга, без то дори да знае, че това е книга.... Скоро например показах на децата от един втори клас рисунка от приказка на Астрид Линдгрен. Те нямаха представа, че рисунката е от книга. Започнахме да измисляме заедно история по илюстрацията (едно зелено драконче, което плаче). След като скупчихме идеи и си сътворихме наша история по рисунката, ги попитах: А искате ли сега да ви разкажа истинската история на тази рисунка? И тогава те с бурен ентусиазъм пожелаха да чуят приказката, защото нямаха търпение да я сравнят със своята, възприеха го като разкриване на загадка, съзряха много повече детайли в историята, защото вече бяха мислили по картинката... С всичко това искам да кажа, че е важно книгите някак да станат част от теб и твоето лично изживяване, сам да си усетиш дали и колко важни са те, а не някой да ти ги прехвалва и да ти ги бута в ръцете.

Трудно ли е да се пише за деца?

Понякога се получава бързо (което не непременно значи лесно). Друг път е по-трънливо. Не бих казала, че е лесно, ако беше, едва ли щях да имам жар да се занимавам с това.

Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?

Да пиша така, че да е вълнуващо за дете, за възрастен и за мен самата.

Мислите ли за нова книга?

Пиша стихотворения за разни измислени малки същества. Ако те скоро решат, че искат да заживеят в книга, ще се постарая да им създам книжен дом.

За какво мечтаете?

Да съумявам да бъда човек, който прави нещата добре, а не човек, който обяснява на другите как да правят нещата добре.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Пожелавам им това малко стихотворение на Олав Х. Хауге, един норвежки поет, когото много обичам:

Ти си вятърът
Аз съм лодка
в безветрие.
Ти бе вятърът.
Дали плавах в желаната посока?
Кого ли го е грижа за посоката
с вятър като тебе.