„Какво се случва с любовта?“

Това е книга за капаните, в които попада любовта – нашите ограничаващи, съзнателни и подсъзнателни убеждения и страхове. Те стават причина за грешките, които повтаряме отново и отново, често без да осъзнаем посланията им.

Това е книга за закономерностите, които действат в любовта и живота ни, за компромисите и жертвите, за изневярата, за капаните на брака, за полигамията и моногамията, за границите в умовете ни, за толерантността, за свободата, за правото на избор да живеем живота си по начин, който ни прави щастливи, независимо от мнението на другите.

Представянето на книгата на Стела Даскалова ще се състои на 25-ти юни 2013 (вторник) от 18.30 ч. в Студио 5, НДК, вход А3, със специалното участие на Мадлен Алгафари и рок група CRUSH.

В книгата са включени много мнения и мисли на известни личности. Консултант и автор на отзив за задната корица е Мадлен Алгафари.

Как привличаме и как отблъскваме любовта? Кои са капаните на брака? Защо жертвите съсипват връзките ни?

Какво се случва с любовта, че толкова много ни бяга...? Кара ни да летим, а после сякаш ни оставя да паднем от високо. Кои са сбърканите ни убеждения и страхове, които подмолно работят срещу самите нас? Кои са грешките, които допускаме отново и отново? Възможно ли е да се научим „да летим“ без да падаме и да разбиваме сърцата си?

Ако тези въпроси ви интересуват, значи тази книга е за вас.

„Прочетох я за една нощ! Просто се гълта! Браво!

„Докато чета имам навика да подчертавам важното. Дадох си сметка, че трябва да подчертая почти цялата книга на Стела, защото е синтезирала в най-достъпната форма най-важните истини за обичането, смисъла и здравето ни. Намирам тази книга за особено важна за българския читател именно в този момент от историята ни, когато сме в етап на качествена промяна на ценностната ни система и израстване. Наистина! И на любов, читателю!“
Мадлен Алгафари

„Има две основни мотивиращи сили: страхът и любовта.

Когато се страхуваме, ние се оттегляме от живота.

Когато сме влюбени, се отваряме за всичко, което животът ни предлага, със страст, вълнение и приемане.

Имаме нужда първо да се научим да обичаме себе си с целия си блясък и несъвършенства. Ако не обичаме себе си, не можем да развием способността си да обичаме другите и да творим.

Еволюцията и надеждата за по-добър свят се крепят на безстрашието и гледната точка на хората, които прегръщат живота с отворени сърца.“
Джон Ленън

Откъс:

Какво се случва с любовта ти, приятелю?

Срещна ли я? Разпозна ли я? Позволи ли си я? Успя ли да я задържиш? Има ли любов вътре в теб... към самия теб?

А може би си от тези хора, които са ядосани на любовта, защото силно ги е наранила и просто са я зачеркнали от живота си завинаги. Или си от тези, които се чувстват излъгани, защото с времето любовта сякаш се е „изпарила“ и е отстъпила мястото си на раздразнението, досадата или дори омразата?

Случвало ли ти се е душата ти да изкрещи от болка, когато чуеш някоя красива песен? Да се чувстваш самотен дори когато не си сам и да ти се струва, че пропускаш да изживееш живота си? Случвало ли ти се е да сънуваш в красиви сънища човек за когото мислиш, че те е предал, или душата ти да плаче за някого, с когото всъщност живеете заедно?

Какво се случва с любовта ни, че толкова много хора живеят нещастни един с друг? Защо толкова често се разминаваме? Разделяме се, а после съжаляваме. Или не се разделяме и пак съжаляваме. Влюбваме се в хора, които са влюбени в други, а тези, които са влюбени в нас, не ни вълнуват. Има ли правила, които не знаем? Кои са „капаните“, в които попада любовта? И има ли начин да не си отиде с времето?

Ако тези въпроси те интересуват, тази книга е за теб. $

Приказка за Любовта

Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото за тези, които обичат със сърце и душа, няма такова нещо като раздяла.
Руми, персийски поет

Представете си Любовта като невидимо енергийно прелестно създание, подобно на ангел, което двама души съвместно сътворяват, сливайки енергиите си. Тя е като тяхно дете, прекрасно и уникално, но нуждаещо се от много внимание и грижи. То е невидимо, в известен смисъл безсмъртно и може да прави чудеса. Но е много деликатно и ранимо.

В началото след раждането си, това необикновено дете получава много грижи от родителите си и естествено им се отблагодарява, като ги кара да се чувстват невероятно щастливи. Постепенно обаче родителите, заети с ежедневните си проблеми и обзети от страхове, спират да му се радват, намират време само да го критикуват и назидават. Неговото развитие не се подчинява на техния контрол, което никак не им харесва. Като всяко порастващо дете ги поставя пред изпитания, които родителите приемат прекалено драматично. И като всяко дете ги учи всеки ден на мъдрост, сила и още безброй неща.

Но малко от тези щастливи създатели успяват да разберат уроците и да се грижат добре за своето ценно творение. Повечето хора не успяват да се справят не защото не искат, а защото не знаят как...

И понеже необикновеното дете е невидимо, с времето родителите все повече забравят за него, не му отделят време и внимание, дори забравят да го хранят. То отслабва, спира да говори, спира да се смее. Накрая решава да избяга, като остави все пак част от себе си в душите и на двамата.

По някое време родителите откриват, че отдавна не са усещали присъствието на невидимото си дете и почват да го търсят. Ядосани, обидени и тъжни, все повече се обвиняват помежду си, че детето е изчезнало. Накрая често се разделят и не искат да си спомнят вече за невидимото дете. Дори полагат огромни усилия да го забравят напъл-но. Понякога то се опитва да се върне и чука по заключените врати на душите им, но в повечето случаи се правят, че не го чуват, защото се страхуват, че ще им създаде само неприятности. И така то продължава да скита самичко по света. От време на време се връща в сънищата им, за да им напомни, че все още съществува...

Понякога родителите не се разделят, продължават да живеят заедно, страдайки за изгубеното си дете. Но не предприемат нищо, за да си го върнат. Дори не допускат, че това е възможно. Виждат, че на повечето хора около тях невидимите деца също са избягали и се успокояват, примиряват се, приемат го за нормално. Някак си „нормалното“ дори да ни прави нещастни, ни се струва приемливо.

И все пак има и такива хора, които не са изгубили невидимото си дете. Малко са, но ги има. Какво ги отличава от останалите?

Те просто много са искали да „видят“ невидимото си дете. И са успели. Защото когато много искаме нещо и не се отказваме, то се случва.

Всяка наша любов е като наше дете, което ни прави щастливи или нещастни, но винаги ни помага да израстваме.

Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената и заслужава нашата благодарност и уважение.

Всичко в живота ни зависи от нашите убеждения

Нашите убеждения са програмата в главите ни, която определя нашите избори, реакции, чувства. Те са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка непрекъснато ще ни става тясна и ще се налага да я променяме.

Има широко скроени рамки, както и тясно скроени... Широкоскроените имат тенденция да стават все по-широки, докато тясно скроените не обичат да се променят. Широко скроените са отворени за хора, за промени, за щастие, тясно скроените – затворени за всичко това.

Вашата рамка каква е? Замисляли ли сте се изобщо по този въпрос?

Животът ни е програмиран от нашите убеждения.

Нашият живот е в пълен синхрон с убежденията ни . Нашата любов също. Когато си мислим, че животът е труден, нашите избори, реакции и чувства го правят наистина труден. Ако искаме да променим живота си, е нужно да преосмислим убежденията си. Да се освободим от тези, които ни пречат, и да приемем нови, които да ни подкрепят и вдъхновяват. Когато го направим, ще се освободим от страховете си, защото всеки страх е следствие на ограничаващо убеждение. След като се освободим и от страховете, верижно ще се променят мислите ни, чувствата ни, хората около нас и събитията в живота ни. И колкото и да е невероятно, ще се променят и спомените. Защото ще се промени гледната ни точка, а оттам и тълкуването на всичко, което се случва или се е случило.

Ако променим убежденията си, е много възможно в спомените ни някой наш провал, който ни е тормозел и комплексирал, да се трансформира в спомен за успех.

Всеки факт, човек и събитие в живота ни минава през филтъра на субективната ни гледна точка. Един и същи човек има различни лица за различните хора. Една любов може да бъде голяма или не толкова голяма в зависимост от убежденията и страховете ни.

Образът на човека до нас преминава през филтъра на нашите убеждения. Което означава и през филтъра на нашите предразсъдъци.

Това е голямо предизвикателство, като се има предвид, че в повечето случаи ние не го осъзнаваме. Ако насочим енергията си не да променяме човека до нас, а собствените си ограничаващи убеждения, изненадващо ще открием, че това, което ни дразни, ще започне да изчезва...

Ако нещо ни дразни в околните, това е наш проблем, защото става въпрос за нашите мисли и чувства, които са възникнали в следствие на възприемането на действителността през черните или замъглени очила на нашите убеждения. Всеки проблем е толкова голям, колкото ние му позволяваме да бъде.

Когато постигнем вътрешна хармония и се освободим от повечето си ограничаващи убеждения, почти нищо няма да може да ни изкара от равновесие.

Всеки има право да греши колкото си иска в своя живот, както и свободата да избира колко драматично да възприема грешките на другите хора. Но нямаме право да съдим другите, включително и любимия човек.

Една и съща ситуация би могла да бъде възприета по съвсем различен начин в зависимост от мисловната нагласа на различните хора. Някои ще се ядосат и ще се почувстват дълбоко нещастни, други ще се разсмеят, ще открият нещо хубаво и мъдро, а трети може изобщо да не обърнат внимание.

Обществените предразсъдъци, свързани с брака например, са причинили страдания на безброй хора, които са били отхвърляни, обвинявани и наранявани само защото са се появили на този свят „незаконно“. Същото се е случвало и с техните майки.

Според данни на Евростат днес една трета от децата в Европа се раждат, без родителите им да са сключили брак. А в България тези деца са 46%.

Новите обществени убеждения изместват старите относително бавно, но затова пък категорично. Така един и същи факт – раждане на дете без брак – векове наред е бил трагедия, днес е не по-малко радостно събитие, отколкото ако родителите имат сключен брак. Само защото сме променили убежденията си.

Ежедневно в живота си попадаме в ситуации, които всъщност са неутрални, но нашите убеждения им придават съответния емоционален заряд. Например задръстването на пътя е ситуация, в която повечето хора се ядосват и нервничат, но има и такива, които използват принудителното чакане, за да слушат любимата си музика, да поговорят с човека до себе си, да проведат някой телефонен разговор. Двама влюбени биха оползотворили времето в целувки и прегръдки и задръстването не би могло по никакъв начин да им отнеме дори за момент щастието.

В този смисъл ние до голяма степен определяме събитията като добри или лоши в зависимост от нагласата си. Повечето хора инстинктивно приемат за лошо всичко, което се случва извън плановете им. Тази нагласа им пречи да видят предимствата на много ситуации.

Вселената ни помага по невидим начин

и понякога мъдро коригира плановете ни.

Затова когато събитията, които ми се случват, се разминават с моите планове, наблюдавам с любопитство какъв точно е замисълът на Вселената. Тя е наш приятел, който вижда нещата по-отвисоко и ни подсказва по-далновидните и мъдри решения. Проблемът е, че повечето хора не умеят да комуникират с Вселената, не умеят да виждат знаците и не приемат корекции в плановете си.

Убежденията, които ни пречат

Много хора смятат, че мислят, когато просто преповтарят предразсъдъците си.
Уилям Джеймс

Всички ние имаме такива сбъркани убеждения, които саботират любовните ни връзки, щастието и успеха ни. Те могат да бъдат както съзнателни, така и подсъзнателни. Вторите са по-трудни за коригиране.

Ограничаващите убеждения се предават от поколение на поколение, като ни програмират да живеем по начин, който ни причинява страдание. Когато осъзнаем този факт, вече имаме шанса да пренапишем сценария на живота си.

Когато имаме убеждение, че любовта наранява, очакваме това да се случи и неволно провокираме хода на събитията в тази посока. И когато наистина се случи, си казваме „Ето това е! Знаех си!". И още повече затвърдяваме негативното си убеждение. Когато човек вярва в нещо, е склонен да търси и намира непрекъснато доказателства в подкрепа на убежденията си.

Ако имаме убеждение, че не заслужаваме любов, ще се влюбваме предимно несподелено. Ще отблъскваме хората, които се влюбват в нас, защото щастливата споделена любов не се вписва в сценария, който подсъзнателно сме написали за живота си. Ние не се харесваме и не се обичаме, значи тези, които се влюбват в нас, имат ниски критерии. Как да харесваме и обичаме такива хора? Ако обаче обичаме и уважаваме себе си и предствата ни за любовта е споделена хармония, не можем да се влюбим болезнено в човек, който няма чувства към нас и не ни оценява.

Когато в представата ни за любовта доминира страданието и болката, ще се влюбваме и ще разпознаваме любовта предимно като несподелена.

Когато в представата ни за любовта доминират хармонията и радостта, ще обичаме предимно споделено.

Защото несподелената любов е дисхармония и няма да я разпознаем като любов. По подобен начин разпознаваме или не разпознаваме щастието и успехите си – в зависимост от вътрешните си убеждения. Вътрешните ни убеждения са границите, в които си позволяваме да се разгърне животът ни.

Ако не сте щастливи в любовта, открийте кои са пречещите ви убеждения за любовта и ги променете.

Ако не сте успешни в професията си, открийте убежденията си, които възпрепятстват успеха ви.

Ако не сте достатъчно здрави, открийте замаскираните подсъзнателни или пък съзнателни убеждения, които саботират здравето ви.

Най-често срещаните пречещи

убеждения, които работят срещу

щастието, любовта и успехите ни

Критерият за ценността на едно убеждение е само един – прави ли живота ни по-щастлив, по-успешен, по-смислен или обратното? Ето някои от най-популярните убеждения, които подмолно работят срещу нас.

За любовта:

Пречещо убеждение: Влюбването е състояние, причинено от хормони.

Теорията за биохимичния характер на любовта е много стара и популярна. И също толкова ограничена.

Дали нашата физическа същност определя духовната или обратното? Дали съзнанието ни е просто продукт на биохимичните процеси в мозъка и тялото ни, или е обратното?

Днес квантовата физика вече има отговори на тези въпроси. Нашите мисли определят физическата ни реалност. Всичко, създадено от човека, е било първо мисъл – от копчетата на дрехите ни до космическите кораби. Енергията, генерирана в съзнанието ни, се превръща в реалност. Реалността също влияе на мислите ни. Но когато мислим само за реалността, не се движим напред в развитието си. За да се развиваме, е нужно да умеем да виждаме в мислите си променената в посока на нашите желания действителност. Или по-кратко казано – да мечтаем.

Какво се случва с любовта? Любовта е енергия, която ние създаваме под влияние на определени мисли. Когато срещнем някого, който ни вдъхновява за прекрасни мисли, душата ни откликва и ние се влюбваме. Тогава биохимията ни се променя – тялото реагира. Ако се разочароваме от човека, който ни е вдъхновявал, мислите ни за него се променят, биохимията ни също. Преставаме да сме влюбени първо с ума и душата си, после с тялото. Това може да се случи в рамките на дни, седмици или години.

Защо при дълго съжителство любовта отслабва?

Защото, когато имаме някого до себе си, преставаме да мислим за него. Когато нямаме вдъхновяващи мисли, не чувстваме любов. Каквато и да е биологичната ни програма, нивото на хормоните ни се определя от нашите мисли. Затова не се влюбваме във всеки срещнат, а само в тези, които са успели да провокират съзнанието ни за специални вдъхновяващи мисли.

Спираме да усещаме любовта, когато прекъснем емоционалната си връзка. Заблуждаваме се, че губим интерес към тялото, но всъщност първо губим интерес към личността. Дали някой ни привлича физически или не, зависи от образа, който сме си създали за него в мислите си. Затова понякога нашите избори са непонятни за другите.

Пречещо убеждение: Колкото повече даваме, толкова по-добре.

Но колкото повече даваме, толкова повече изискваме. Всяко изискване ни кара да се чувстваме несвободни, а любовта просто не може без свобода. Безсмислено е да изискваме нещо от някого, ако той не е готов да ни го даде (не иска или не може).

Ние, жените, в много по-голяма степен сме подвластни на това погрешно убеждение. То е здраво заложено в нас от нашите майки и баби, от всичко, което сме виждали и чували. Това убеждение е причина и за проблемите с децата ни. Жертваме се за тях, а след това им го изкарваме през носа, като ги караме да се чувстват задължени, виновни и недостатъчно благодарни.

Пречещо убеждение: Заедно в добро и лошо, докато смъртта ни раздели.

Бракът започва със заблуда. Подобно обещание подхранва нездравословната илюзия, че другият ни принадлежи, каквото и да става. Ставаме мързеливи в отношението си към любовта и любимия човек, нямаме мотивация да го печелим отново и отново. Истината е, че не можем да знаем как ще се развием като личности и дали след петдесет години ще сме в синхрон. Можем само да заявим, че сега, в този момент искаме да бъдем заедно през целия си живот и ще направим всичко възможно това да се случи.

Пречещо убеждение: Любовта на мъжа минава през стомаха.

Най-вероятно това популярно убеждение е измислено и внедрено в обществото от свекървите, за да са сигурни, че синовете им няма да гладуват. И така под негово влияние повечето жени ежедневно прекарват часове в кухнята, превръщайки се в грижовни майки на любимите си мъже. Резултатът е нервност, излишни килограми, умора и липса на време за други по-важни и забавни преживявания.

На книжния пазар от юни 2013 г.
Обем: 200 стр.
ISBN 978-954-28-1331-6
Издателство: „Сиела“
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• „Всичко започва от детството“ – Стела Даскалова
• Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов
• „Любовта – какво не знаем за нея“ – Милена Динкова