И любовници и врагове, благодарение на политиката

Продължението на Господарката на Рим и Дъщерите на Рим.

За авторката:

Кейт Куин е родена в Южна Калифорния. Учи в Бостънския университет, където получава бакалавърска и магистърска степен по класическо пеене. Дъщеря на историк, тя израства с разкази за Юлий Цезар и Александър Велики; написва първата си творба на седемгодишна възраст, а след като гледа филма „Спартак“, решава един ден да издаде книга с герой гладиатор. Тази нейна мечта се превръща в реалност чрез романите й „Господарката на Рим“ и „Дъщерите на Рим“.

За книгата:

Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Троян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...

Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Сабина и Викс са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги обединява е привързаността им към Траян. За нещастие на императора сред най-приближените му започват да се зараждат амбиции за наследяване на престола. Безскрупулно амбициозната Императрица има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да бъде следващият владетел на великата Римска империя.

Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...

Исторически бележки:

Освен Викс и няколко второстепенни герои, всички действащи лица в „Императрицата на Седемте хълма“ са исторически личности. Императорите Траян и Адриан, съпругите им Плотина и Сабина, приятелите на Викс Тит и Симон, дори осиновеният син на Викс Антиной са съществували наистина. Животът и кариерата на Викс са почерпени от живота на няколко прославени воини от онова време – кавалерийския офицер Тиберий Клавдий Максим, който залавя смъртно ранения дакийски цар Децебал и донася главата му и дясната му ръка на императора, и Марций Турбон, издигнал се от редиците на редовите легионери благодарение на решителността и смелостта си и станал преториански префект на Адриан. Викс следователно обира лаврите на други мъже, което според мен не би го смутило ни най-малко.

Историческите хроники не са документирали приключенията на Сабина, но са засвидетелствали дълбоката враждебност между нея и съпруга й. Адриан, който не крие хомосексуалността си, се жени за нея по политически съображения, но я намира за „избухлива и трудна“. В отговор Сабина отбелязва на всеослушание, че никога няма да му роди деца, защото ще навредят на човешката раса. Историческата Сабина наистина пътува много, придружавайки съпруга си, и вероятно се е отличавала с известен приключенски дух. Добрите й дела също са исторически факт – например щедрият й принос към Траяновата програма за подпомагане на римските сираци. Не е известно дали Сабина е имала афери извън бездетния си брак, но Адриан по-късно обвинява няколко мъже, че са си позволили „прекалена близост“ със съпругата му, и ги лишава от постовете им – включително един войник от преторианската стража. Няма как да разберем със сигурност дали обвиненията наистина означават, че Сабина е имала любовници или просто е завързвала искрени приятелства.

Колкото до императрица Помпея Плотина, навярно съм се отнесла много несправедливо към съпругата на Траян, която историческите хроники описват като съвършено приятна и традиционна жена, страняла от имперската политика. Фактът обаче, че Траян осиновява Адриан на смъртния си одър, поражда много съмнения и в Рим се понасят слухове за сценарий, замислен от Плотина. Повереникът на Траян – Адриан – й бил любимец. Тя го подтикнала да се ожени за Сабина, за да скрепи връзката му с императорското семейство, и не криела надеждите си че той ще наследи съпруга й. Траян наистина обсипвал Адриан с почести, но отношенията между двамата не били топли и няма свидетелства Траян да е обмислял да го посочи за свой наследник. Императорът наистина предложил да изпрати на Сената кратък списък с кандидати (въпреки че Тит – изтъкнат, но млад политик – вероятно не е присъствал в него) и сигурно е наредил на секретаря си Федимус да го запише. Плотина обаче написва указ за осиновяването на Адриан и го подписва вместо умиращия си съпруг. Сложният замисъл на Плотина да излъже, че Траян е жив, за да изфабрикува осиновяването на Адриан, сигурно звучи като лош фарс, но той се базира върху друг упорит слух, документиран от съвременниците на Плотина. Възможно е да съм сгрешила, представяйки Плотина като умопомрачена крадла, ала на смъртния си одър Траян наистина изразява опасения, че някой от приближените му го трови, а секретарят му Федимус умира ненадейно в деня, когато обявяват Адриан за наследник, сякаш някой е искал да го смълчи.

Позволила съм си волности с дребни исторически детайли – в полза на сюжета съм описвала по-сбито събития, места и времена. Дакийската война е придвижена малко по-напред за удобство на Викс, а годината, когато Адриан е магистрат в Атина, е преместена назад. Ания Галерия Фаустина всъщност е полу-племенница на Сабина, а не нейна сестра (родословното им дърво е заплетено като кубче на Рубик и отчаяно се нуждае от опростяване) и макар датата на сватбата й с Тит да е неизвестна, тя вероятно се е състояла няколко години по-рано. Същото важи и за брака на Сабина. Не е известно дали Тит наистина е служил като трибун в легион, макар това да е било традиционна отправна точка за кариерата на мнозина млади политици, а неприязънта му към военните е засвидетелствана в хрониките. В услуга на кариерата на Тит съм преместила и датите на построяването на Траяновата колона и внушителните Траянови бани, които и до ден днешен се издигат като забележителни руини в центъра на Рим. Легионът на Викс – Десети Фиделис – е художествена измислица, но подвизите му се базират върху победите на историческите легиони, участвали във войните с Дакия. Адриан присъства при обсадата на Сармизегетуза, но като легат на друг легион, а войните в Дакия и Парта се развиват по начин, сходен с описания в книгата.

Много причудливи подробности в книгата отговарят напълно на действителността. Идеята за тайни астрологически предсказания звучи абсурдно, но на младини наистина предричат на Адриан, че ще стане император (разбира се, мнозина императори твърдят същото). Случаите, когато Траян отбягва смъртта на косъм, също са факт – той едва не загива и при унищожителното земетресение в Антиохия, и край Хатра, когато вражески стрелец го забелязва без шлема му. Летописците разказват за жена, която след земетресението остава затрупана под руините, и собствената й кърма спасява и нея, и новороденото й бебе, докато ги открият.

Съвременният читател вероятно ще се изненада, че двама от най-известните и способни римски императори са хомосексуалисти или поне бисексуални със силно влечение към мъжете. Древните римляни възприемат учудващо спокойно сексуалните предпочитания; бисексуалността е по-скоро норма, отколкото изключение сред римляните от висшето общество. И Траян, и Адриан сключват брак по политически съображения, но отношенията със съпругите им остават платонични, понеже и двамата предпочитат мъжете. Това не им навлича обвинения в липса на мъжественост и войнска храброст.

Сърдечният нрав на Траян и огромната му популярност са добре засвидетелствани, но Адриан е по-загадъчна фигура. Той очевидно е бил по-противоречива личност. Хрониката „История Августа“ го описва така: „Той съчетаваше строгост и жизнерадост, достолепие и игривост, мудност и бързина, скъперничество и щедрост, коварство и откровеност, жестокост и милосърдие и оставаше винаги непредсказуем“. Благодарение на историци като Гибон, днес го причисляваме към петте добри императори на Рим (термин, въведен от Макиавели) и несъмнено Адриан е добър оратор, образован, умел организатор с блестящ интелект и творчески интереси, прочут е с любовта си към животните и със способността си да очарова околните. Въпреки множеството си таланти обаче, той е един от най-непопулярните римски императори, поне приживе. Жъне неодобрение още в началото на управлението си, когато се отказва от новите провинции, завоювани от Траян с цената на много жертви, а после елиминира политическите си врагове със серия убийства. Адриан отрича да е замесен в кръвопролитието, но Рим е убеден, че той е отговорен за екзекуциите и името му остава опетнено до края. Най-известният художествен портрет на Адриан е на Маргьорит Юрсенар в „Мемоарите на Адриан“. Тази книга тълкува положително действията му и го изобразява като разсъдлив и добродетелен мъж. Аз си позволих да изследвам другата възможна страна от характера му – човекът, възприеман от сънародниците си като блестящ сплетник, достатъчно интелигентен да прикрива вродената си жестокост зад вежлива маска. Много приключения предстоят на Викс, Сабина и Тит, след като смъртният им враг става император на Рим.

Искрена благодарност на приятелката ми Хелън Шанкман, която не само отговори на много от въпросите ми за ранния юдаизъм, но и ме свърза с професор Стивън Файн, който отдели време, въпреки ангажираността си в нюйоркския Йешива Юнивърсити, да отговори на въпросите, на които Хелън не успя. Гореща благодарност и на Антъни Еверит, чиято великолепна биография „Адриан и триумфът на Рим“ ми беше настолно четиво и ориентир, докато пишех „Императрицата на Седемте хълма“.

На книжния пазар от юли 2013 г.
Обем: 488 стр.
Превод: Емилия Ничева-Карастойчева
ISBN 978-954-28-1338-5
Издателство: „Сиела“
Корична цена: 17 лв.

Прочетете още:

• „Клеопатра: Биография“ – Стейси Шиф
• „Седемте Борджии“ – Ана Мартос
• „Империята – това си ти“ – Хавиер Моро