Любов през есента

Есента..... дори не я харесвам, не харесвам разпилените листа.
Цветовата гама, безинтересна, не трогва моята душа.

Защо ли? – много пъти съм се питала, може би ме обхваща мъничко тъга,
споменът по лятото горещо се заличава с есента.

Но тоз септември не е с другите идентичен, нещо преобърна ми света,
каква ирония съдбовна, влюбих се.... влюбих се през есента.

И то каква любов разтърсваща, епична, любов отвъд света. Любов възраждаща,
емблематична-любов през есента.

През прозореца поглеждам, пъстрота е завладяла цялата земя,
хората в черупките се гушат, а на мен ми идва да летя.

Не очаквах, че ще ми се случи, каква шега есента ми изигра, до вчера я отричах,
а тя ми даде любовта !

* * *

Стихът е от Боби, участва в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“