Зов
Стихът е от конкурса „С дъх на есен и любов“
06.11.2013г. / 18 00ч.
Аз жената
Снимка: Sxc.hu
Навън е пусто,
листа се сипят,
мирише на любов!
Блести морето
и вопъл на сърцето,
пада лист със зов:
– Върни се, мое лято,
не ме оставяй в самота,
върни ми топлото му тяло,
окъпано във слънчева позлата.
Да, туй дърво ми даде любовта.
И в тази цветна бъркотия
танцувам ден след ден,
играе Вятърко улисан,
виж как съм наранен!
* * *
Стихът е от Галина, участва в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“