Георги Илиев: Наздраве! Давайте бързо, че няма да е за дълго!

Книгата разкрива тайните на подземните босове. Животът на най-скандалните гангстери в държавата е показан отблизо, като под лупа. Всички истории са автентични и разказани от десетки свидетели. Материалите са събирани близо три години и включват всички възможни гледни точки. На фокус са наркобизнесът, мутрите и политиците. Дълго укривани връзки между тях лъсват за първи път. Надя Чолакова прави сензационни разкрития за умишлено засекретени афери с кокаин за милиарди. Истории за наркобарони и трафиканти на дрога, които често завършват с куршуми, мистериозно изчезнали и коварни предателства. Истини за неразкрити убийства и престъпления се осветяват за първи път.

„22 юли 2005 г., Слънчев бряг. Георги Илиев празнува последния си рожден ден. Навършва тридесет и девет. Яхтата „Маями“ бръсне вълните в тържествен тур между Варна и Слънчев бряг. Георги Илиев пирува в тесен приятелски кръг. Твърде камерна компания за бохема, готов за състезание по разточителство и с най-щедрите олигарси. Този път е различно. Тузарят изглежда вял, не му идва глътка, говори двусмислено. По телефона звъни негов приятел от Франция. „Нали те помолих да дойдеш? Това ми е последният рожден ден. Ти го пропусна!“. Само месец и няколко дни по-късно, на 25 август 2005 г., пред десетки свидетели снайперист убива боса на ВИС-2 пред собственото му заведение в Слънчев бряг. Историите след смъртта на Георги Илиев са също толкова любопитни, колкото и тези преди нея.

Поредицата „Живей бързо“ проследява в детайли живота на един от най-коментираните в публичното пространство босове у нас. „Живей бързо 4. Кръв за кокаин“, е документален роман, който разкрива най-ревностно пазените тайни около личността на Георги Илиев и империята ВИС-2. Автор на книгата е Надя Чолакова – известен разследващ журналист и майстор на криминалния репортаж. Тя проследява „делото“ на митичния бос, като се среща с над 150 информатори, включително от обкръжението му – семейство, приятели, партньори, лица, свързани пряко и косвено с него. В изданието са поместени непубликувани до този момент снимки на Георги Илиев от семейния архив, както и нови сензационни разкрития около живота и смъртта му.

С документална прецизност и в увлекателен стил Надя Чолакова разказва за възхода на Георги Илиев до бос №1 в държавата в периода 2000-2005 г. Тя проследява и последните му дни и разкрива важни факти за ВИС-2 – империя, която макар да изглежда стабилна и контролирана, в крайна сметка е взривена. Точно когато се превръща в нещо като Кръстник, животът на Георги Илиев е отнет. „Живей бързо 4. Кръв за кокаин“ дава отговори на любопитни въпроси: какви са отношенията на Георги Илиев с балканския крал на дрогата Сретен Йосич, кои са хората от най-близкото му обкръжение, защо и кой е поръчител на екзекуцията му. Книгата ни потапя в един различен свят – свят на власт, съблазън, кокаин и кръв. Това е суровата криминална приказка на едно пожертвано поколение, което скача в престъпността по детински. Като в игра на война. Книга, която разкрива как героите стават антигерои и как триумфът издига стена на плача.

Надя Чолакова е известен разследващ журналист, майстор на криминалния репортаж. Специализира „Разследваща журналистика“ в Рим, Виена, Тирана и Букурещ. Журналистическите й разследвания по петите на българския подземен свят я водят до Италия, Испания, Белгия, Холандия и Португалия. Там тя проследява българската мафия в контекста на международната престъпност. Пред нея за пръв път проговарят знакови босове от ъндърграунда като Георги Илиев, Константин Димитров-Самоковеца, Евгени Стефанов-Женята, Златомир Иванов-Баретата, Антон Милтенов-Клюна, Иван Тодоров-Доктора и др. Текстовете й за подземния свят са цветни, нестандартни и различни. Публикувани са във вестниците „1000 дни“, „Континент“, „Стандарт“, „Труд“ и „168 часа“, където 9 години завежда отдел „Разследване“. Работила е в списанията „MAX“ и „L'EUROPEO“. Била е водещ на рубриката „Рулетка“ в телевизионното предаване „Станция Нова“ по Нова ТВ. Нейни очерци редовно излизат и в сп. „Биограф“, където е в ръководството на редакционния съвет. Автор е на документалните романи: „Живей бързо 1. Васил&Георги Илиеви“, „Живей бързо 2. Васил&Георги Илиеви. Обезглавената империя“, „Живей бързо 3. Време за разстрели“. „Живей бързо 4. Кръв за кокаин“ е четвъртата книга на Надя Чолакова, която предлага сериозно разследване за живота на Георги Илиев, подземните босове, убийствата и бизнеса с кокаин.

Откъс:

I

Лесен за убиване

1. Фаталните епизодици

Фатален епизодик взривява империята ВИС на митичния бос Георги Илиев. Империя, която изглежда процъфтяваща, стабилна и контролирана. Напомня непробиваема крепост независимо от загубите през годините. Кой е подозирал, че покойният Райко Кръвта от Перник „ще приключи“ Главния? Кой е допускал, че двамата с татко му бай Васо са дирижирали мафиотски екзекуции, наркотрафик, проституция, лихварство и черно тото? Ченгетата задържат „Килърите – 3" с кръстник 70-годишния Васил Василев – Бай Васо и осветяват абсурден сюжет. Изчезналите в този бермудски триъгълник няма да се върнат. Ребуси с извращения, кръвопролития и наркоигри ще се разплитат тепърва. Битки за кокаин, амфетамини и хероин ще изплуват с мръсните си тайни. Освен ако фойерверките не отшумят за три дни. През 2005 г. убийството на Георги Илиев разтърсва подземния свят. Статуквото на лидерите се взривява. Империята ВИС рухва. Осем години след смъртта на Главния разпадът продължава. Наследството още циркулира между негови близки и оцелели отломки от ВИС, но структурата е обезкръвена. Босовете не са това, което бяха. Респектът към тях е пробит от дефицити. Довчерашните авторитети затъват все по-дълбоко в блатото на компроматите. Новите псевдолидери са безлични епизодици. С незапомнящи се физиономии и прякори. Сред тях не се откроява главен герой. Бият на кухо, сякаш са дървени фигури от обща матрица. Те са живо доказателство за залеза на борческата епоха. Симптоматичен е фактът, че на сцената излизат Психото, Пуйчо, Вранчо и Чироза, които с нищо не напомнят на Георги Илиев, Илия Павлов, Поли Пантев и Мето Илиенски. Предишните лидери се респектираха от властта. Хранеха министри със златна лъжичка. Водеха ги на лов... Нова мания е обсебила дилъри, затворници и наркозависими. Вдигат адреналина в турнири по надплюване. Накисват шефове на служби, висши ченгета, прокурори. Детронираните са най-удобните мишени. Вярвате ли, че главен секретар ще навести кухничката на шанаджия в „Овча купел“? Ще му „нашока ряпата“, ще удари с юмрук по мушамата и ще поиска 5 столевки? Симбиозата между бандити и ченгета в гетото обаче е набрала рана. Докато гнойта не изтече, жанрът с „проговарящите“ ще е хит. Представям си го като тв реалити със заглавие „До стената“. Формат с разтърсващи изповеди. И нестройни гласове, които сякаш проговарят за пръв път в живота си. Отсъствието на магистрален изверг с комичен прякор като Емил Крокодил е немислимо. То е все едно „Котаракът в чизми“ без Карабас Барабас. Известно е, че в затвора всички са невинни и „погрешка“. Турнирът по омаскаряване се разгорещява. Злите езици плюят отрова срещу т. нар. елити. Но и този моден сезон ще отмине. Разфучи ли се бумерангът, спиране няма. Ще се надиплят безкрайни очни ставки, засичане на свидетели, експертизи, анализи на признания. Усещане за спринт в басейн, напълнен с кал... Бързият бяг на времето, залутан в лабиринт. Истината и лъжата си разменят годежни пръстени. Преливат една в друга, подобно на любовта и омразата. Имитаторите на емблемите не могат да се оттласнат от дъното. Що се отнася до убийството на Главния, от самото начало разследващите подозират Райко Кръвта. Издирват го. Ловкият бандит се изплъзва. Райко се подвизава с пет самоличности. Циник е и възприема живота като маскарад... Вярва, че винаги ще изплува. Разследващите знаят всичките му ходове преди атентата ден по ден. Наясно са с мотивите му. Разпитват най-близките хора и на Жоро, и на Райко. Събирането на доказателства се закучва. Кръвта пада убит през октомври 2005 г., малко след смъртта на Главния. Пернишките орки оглавява Васил Василев – Бай Васо. Засега е обвиняем като поръчител на две екзекуции: на Теодор Неофитов-Ханса и на Николай Христов-Хайо. Бандата се налага безпардонно. Тъпче и гази със замах. Десетки бомбастични обвинения срещу „ръбатите“ се пукат като сапунени мехури. Орките се самоизяждат помежду си. Някои вехнат в затворнически килии. Запяват свидетелски арии. Спасяват си кожата. „Перлата“ на миньорите е шепа град – може ли двойственият живот на „Килърите – 3" да остане скрит? Стъргалото знае всичко за всеки... Кой е имал интерес да пази тайните на орките години наред? В подмяната на персонажите днес прозира трагическа ирония. Предишните лоши може да са грешници, но оставят следа. Историята им отрежда роля, макар и незавидна. Втори като Главния едва ли ще се появи, но епизодиците като Кръвта ще се мултиплицират. Основната разлика е, че ще останат непопулярни. Това не ги прави по-малко опасни.

2. Лесен за убиване
22 ЮЛИ 2005 г., СЛЪНЧЕВ БРЯГ. ГЕОРГИ ИЛИЕВ празнува последния си рожден ден. Навършва тридесет и девет. Яхтата „Маями“ бръсне вълните в тържествен тур между Варна и Слънчев бряг. Баровете са заредени до пръсване, бялата кожена мебел блести като слюда на слънцето. Ягодите и шампанското се полюшват в ритъма на морските вълни. Георги Илиев пирува в тесен приятелски кръг. Твърде камерна компания за бохема, готов за състезание по разточителство и с най-щедрите олигарси. Този път е различно. Тузарят изглежда вял, не му идва глътка, говори двусмислено. По телефона звъни негов приятел от Франция. – Нали те помолих да дойдеш? – Леден до мразовитост е Главния и продължава в капризен дух: – Това ми е последният рожден ден. Ти го пропусна! Телефонът на боса млъква, както и компанията. Въздухът натежава от многото въпросителни, които остават неизказани. Рожденикът вдига тост: – Наздраве! Давайте бързо, че няма да е задълго! – двусмислен е босът. В свой стил сменя темата, сякаш заобикаля подводни скали. Рязко превключва на нова вълна: – Някой да каже виц! Няколко дни по-късно Главния пие бира с двама близки приятели. Изглежда небрежен с разгърдената си ленена риза и боси стъпала, опънати на масата в ресторант „Астория“: – Май ще ме свиткат. Нещата са сериозни. Тоя път отърване няма. Босът пуска мухата, но тутакси затваря ковчежето на тайната си. Подава топката и към футболиста Георги Иванов-Гонзо. – Знам накъде съм тръгнал и скоро ще стигна. Като стигна, няма да съжалявам. Взех всичко от живота! – шокира с говоренето си в минало време Главния. Той „хвърля в джаза“ и съпругата си Мая. Иска да є вдигне огромен бизнес център, но разваля радостта є с намек: – Ако съм жив, ще го имаш! Пред приятели подхвърля, че се бои само от Сретен Йосич. Оплели са се в сложни отношения покрай пропаднали сделки в Испания. По това време Амстердама е обезвреден и запокитен в холандски затвор. За Жоро това не променя нещата. Убеден е, че бойците на Йоца Амстердама са безчет. Наясно е със сърбохърватската група на Роберт Матанич, Бранко Вуянович и Красимир Станче-Легионера. Знае за „чудесата“ є от храброст. Сигналите, че Главния „е поръчан“, пиукат като досаден джиесем. Веселото министерство стяга куфари за мач в Белград. Любимият „Локомотив“ (Пловдив) ще играе срещу сръбския РАД. Босът на ВИС-2 свири тревога. Скастря свитата: „Никой да не ходи в Сърбия! Там имам проблеми с едни чикиджии. Ще отвлекат някого. После ще се чудим как да се оправяме." Следващите юлски дни се процеждат в бавни темпове, необичайни за авантюристичната природа на Жоро Илиев. Лицето му наподобява маска на сфинкс, а загадъчните послания са заключени като залепнали миди. Главния е очаквал удар от Сърбия заради мафиотска вражда и неизчистени отношения. Сигналът идва от висаджийски митничар на ГКПП Кулата. Той засича сръбска кола на влизане в страната. В нея има вестникарски изрезки със снимки на родни босове. На една от тях е Георги Илиев. „Висовете“ пускат сигнала за проучване в МВР и тревогата се оказва фалшива. Сърбите са музиканти, които са се подковали с портрети на баровци, за да им свирят на ушенце. Георги Илиев се успокоява. Той не знае, че към сянката му се е прилепил невидим силует. Този на най-подмолния воин в цяла България – Васил Василев – Райко Кръвта. Покойният бос контактува с групата на Роберт Матанич. Разменят си задачки, партнират си в поръчки. Поддържа връзки със сръбски и хърватски групировки. Неслучайно зарежда Перник с най-чистата дрога и „допринася“ за разцвета на наркотуризма. Райко е сред създателите на българската престъпност в Испания. Организира групи за кражби на коли, трафик на момичета и оръжие. През 2003 г. губи позиции в родината на тореадорите и на бегом се връща в България. Това става след драми с полицията. Пътищата на Жоро Илиев и Райко Кръвта се пресичат още през 1990 г. Двамата лежат за изнасилване в Бобовдолския затвор. Общата им участ прелива в приятелство. То оцелява въпреки тъмните петна в отношенията им през годините. Главния е прословут със сантиментите си към стари рецидивисти от типа на Златистия, Гипса, Гяволето, Стъклето и т. н. Кримките около него са цяла плеяда. Шефът на ВИС харесва веселбите с тях. Ларж е и им прощава изцепките. Толерира Райко, в каквото и да се забърка. Жоро пропуска да го покани на последния си рожден ден. За първи път. Приятелството им се взривява след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. Отприщва се лавина от задкулисни интриги и раздори. Лихварят Кьоравия е кумец на Главния и „ковчежник“ на български групировки в Испания. Мутрите го тачат като бос на кокаина за Южна България. Кланят му се, че подсигурява международния трафик. Представителят на ВИС-2 за Благоевград завърта и бизнес с амфетамини. Провалена сделка взима главата му.

3. Яхта на смъртта

ЯНУАРИ 2005 Г., ИСПАНИЯ. ЕЛЕМЕНТАРНА любовна история удавя в кръв ключови фигури от подземния свят. Проблемът става половин година преди смъртта на Главния. Някой си Кольо Дебелия от Благоевград ухажва съпругата на ченге. Звъни є от булфона на мегдана. Омайва я с любовни обяснения. Иска да е негова, докато „смъртта ги раздели“. Полицаят е старо куче. Подушва флирта. Жегнат е. Подава сваляча на колегите си. Оказва се, че от същия булфон Дебелия е беседвал с испанци и англичани. Навъртял е сума обаждания, все едно организира симпозиум за озоновата дупка. Наши антимафиоти се докопват до тайните на конспиратора. Информират чужди служби. Експерти от Великобритания фиксират телефониста. Лепват му „уши“. Разнищват испанските и английските му „капии“. Работата става от ясна по-ясна. Пече се сделка за кокаин. „Когато българите преговарят с колумбийците за 819 кила бял прах, те изобщо не подозират, че службите ги следят“, разяснява Алфредо Марихуан, шеф в Дирекцията на полицията в Малага тогава. Испански и английски ченгета хващат под око „Есперите“, лодката със скъпоценния товар. Следят я, докато се кандилка към Испания. На този етап англичаните изолират българските служби от разработката. Смятат мутрите ни за агенти. Подозират, че са в пашкул от защити. Изплъзват се между капките. Най-важните клечки са неуловими. „Колко му е да духнат по света? Омъглят ли се, върви ги издирвай! Номерът с изчезването е трениран. – „Соли“ ситуацията бившият шеф на РЗБОП-Благоевград Мирослав Писов и открехва завесата: Получихме данни, че зад яхтата стоят Жоро Илиев и Евелин Банев-Брендо. Покровител е сръбска организация, която има топла връзка със Сретен Йосич." Англичаните ровят безшумно. Родните аферисти още не знаят, че са в екшън с къртици. „За първи път засичаме такава сериозна българска организация в Испания – коментира Елой Алварес, по това време шеф на направление „Наркотрафик“ в Съдебната полиция в Мадрид. – Работата започна с разследването на българската група в Барселона. Разбрахме, че част от членовете є са наели къща и офис край пристанището между Малага и Кадис. Бяха сключили договор за наем от името на фирма със седалище в Гибралтар. Наблюдавахме ги. Установихме, че се готвят да пренесат с яхта голямо количество кокаин от Колумбия до крайбрежието на Коста дел Сол. Избраният маршрут е нетипичен." Полицаите чакат кокаина да се придвижи от Малага за Барселона, а оттам – за друга европейска страна. Всички ветроходци са от Варна. Яхтата няколко пъти сменя името си в открито море. „Есперите“ намира тих пристан в Сото Гранде, на 70 км от Марбея. БГ аферистите предвкусват триумфа. Настройват се за славно пиршество. Изведнъж ги раздрусва трус. Отворковците се спичат като мумии. Изсмукани са до сухо. 5 януари 2005 г. Испански ченгета нахлуват в къща на ул. „Рибера дел Емперадор“. „При обиска открихме 137 кила пакетиран кокаин – спомня си ексшефът на направление „Наркотрафик“ в Съдебната полиция в Мадрид Елой Алварес. – Намерихме и ключове с надпис „Есперите“. „Партизанската“ квартира е на петнадесетина метра от пристанището. Българските є обитатели „духват“ мигове преди акцията. Трима варненци отлитат със самолет. Спасяват се под чужда самоличност. Ченгетата съзират яхтата „Есперите“. Красавицата се е кротнала под английски флаг. Пустее, но в нея зейва празен тайник за дрога.

13 февруари 2005 г. Стартира операция „Портимар“. Полицаи спират БМВ с испанска регистрация. Пренася 80 кила кока от Сото Гранде до Барселона. В БМВ-то са задържани Георги Кьосев от София и испанците Хуан Паласин и Арантасо Аморос. Малко по-късно в апартамент на ул. „Буена виста“ 65 са изловени 661 кила кока. Мутрите ползват явката като наркодепо и в други случаи според полицията в Испания. Почват арести в Барселона. Заключват петима българи: Васил Угринов, Виолета Цекова, Ивайло Хеселбарт, Иван Владимиров и Иво Андонов. Задържат и трима испанци. Някои са спипани в кафенета, други – в квартири или на улицата. На 21 февруари в Барселона ченгетата арестуват още членове на групата: Хуан Алавал, Алфонсо Реес и Мария Сегура. При обиск в жилище откриват още 79 кила кока, 700 хиляди евро и пистолети. Закопчаните потъват в арестите на Малага и Марбея. Испанците в тази афера са осъдени. Българите се изплъзват. „Операцията ощети крупна колумбийска групировка. Очевидно партньорите є не се ангажират да върнат всичко – изяснява полицейският спец Елой Алварес. – Част от хванатата кока е трябвало да се пласира на вътрешния пазар в Испания. Повечето организатори са държали парите си в офшорни зони в Карибско море. След „Портимар“ в България започва серия от убийства. Най-вероятно е част от уреждането на сметки между партньорите." „Директор на кокаина беше Сретен Йосич – отсича Мирослав Писов. – Истината е, че българите се продадохме на сръбските спецслужби. Кокаиновият бизнес в Испания се беше разтворил като ветрило над нашите бандити. Минаваше през автоджамбази и сутеньори, трафиканти на оръжие и хашиш, фалшификатори на пари и всичко извън закона. Главния беше отговорник за България, а Брендо – организатор. Наши лидери поддържаха „гореща връзка“ с представители на Сретен Йосич и сръбски групи. Мозайката беше сглобена с ловкост. Парченцата изглеждаха непоклатими, сякаш са от бетон. Осъдените бяха малцина." Дрогата по огледално смазаните канали „лети“ като влак стрела. След погрешен ход машината дерайлира. Резултатът е катастрофален. Трилър без хепиенд. „Ударът с „Есперите“ разлюля българската мафия в Испания. Подозирахме, че основните играчи са разпределени в три организирани групи от София, Благоевград, Варна и Плевен – твърди офицер от МВР. – След издънката бандите поеха към Италия, Холандия, Латинска Америка и т. н. Внедриха се в други държави." Разплитането на случая „Есперите“ у нас е прекратено. Българите излизат сухи. „Всичките ни сънародници са освободени и оправдани – обявява разследващият Димитър Димитров от „Националното следствие“. – Не ни е известно на базата на какви доказателства испанските власти са установили, че българите са съпричастни към трафика на забранения опиат." Главния, Брендо и Йоца Амстердама не са разпитани за „бялата бомба“. Кокаиновото кралство заприличва на къщичка върху барутен погреб. Бушоните почват да гърмят.

На книжния пазар от 28 януари 2014 г.
Обем: 256 стр. + 16 стр. цветно приложение със снимки
Издателство: „Ентусиаст“
ISBN: 978-619-164-093-5
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• Българската версия на „Бригада“
• Мнимата демократичност на съвременния свят
• „Живот след живота“ – Александра Маринина