Пътешествие до Авалон през мъглите на времето

Една млада кралица заема престола на Англия. Елизабет е призвана да обедини страната. Но спомените за клади, кръв и опустошения са живи и младата кралица е преследвана от непресъхваща ненавист.

Жива рана в сърцето на страната са руините на абатството в Гластънбъри – най-свещената земя в Англия – и споменът за мъченическата смърт на последния абат. А Гластънбъри е съкровищница, съхранила безброй тайни. Легендите говорят дори, че самият Христос е идвал там. Гластънбъри е извор на надежда. Но се говори и че на това място е входът към отвъдния свят.

Елизабет има нужда от духовна опора. Най-близките й довереници, доктор Джон Дий, неин личен астролог и съветник (а според някои неин магьосник), и Робърт Дъдли, графът на Лестър, който според мълвата е далеч по-близък с кралицата, отколкото подобава на един придворен, заминават за Гластънбъри с особена мисия. Те трябва да открият изчезналите тленни останки на крал Артур, чиято свята сила да вдъхне увереност на кралицата.

Кроткият учен и блестящият придворен, въвлечени във вихър от насилие и магия, се опитват да разкъсат примката на заговора, която се затяга около кралицата...

Отзиви:

„Исторически трилър с малка доза романтика и немалка намеса на магия... Блестяща идея и впечатляващо изпълнение“.
Таймс

„Рикман пресъздава свят на политическа и религиозна нестабилност, в който науката за един е магия за друг. Свят, в който ежедневието и вълшебството се намират в непосредствена близост. У
Спектейтър

за автора:

За първи път в България се появява книга на един автор, чиито произведения отдавна са култови във Великобритания.

Фил Рикман е един от първомайсторите на мистичния трилър, автор на много поредици, в които религия и мистика се преплитат по неповторим начин с криминалната интрига. Един от фокусите на богатото му творчество е обгърнатият в легенди Гластънбъри, градът, наричан „най-свещената земя в Англия“, свързан с безброй друидски и християнски предания. Немалко от произведенията му, развиващи се и в миналото, и в съвременността, имат за фон тези мистични земи, където в старо време се е намирал вълшебният остров Авалон (а според някои все още си е там, но до него може да достигне само онзи, който умее да преминава през мъглите на времето), там е и входът към отвъдния свят.

В „Костите от Авалон“ Фил Рикман съчетава знакови за Великобритания образи – кралица Елизабет Първа, обединяващ и вдъхновяващ образ за поколения жители на острова, крал Артур – образ-легенда, символ и упование, загадъчният доктор Джон Дий, учен, мистик и може би магьосник, в една загадка от епохата на Тюдорите.

Загадъчният Джон Дий

За него са се носили и продължават да се носят какви ли не легенди. Приживе д-р Дий е бил смятан за ясновидец и дори набеждаван за магьосник. Заради тази си слава буди страхопочитание сред съвременниците си. Но дори и след 1609 г., която се счита за възможната година на смъртта му, той не само че не умира, но възкръсва неколкократно като герой на интригуващи истории. Д-р Дий се появява в множество романи – някои исторически, търсещи човешкия образ зад учения, други обаче издигащи в култ мистичното и представяйки Джон Дий като един от най-мощните магьосници. В някои от най-фантастичните истории д-р Дий дори е описан като човек, открил тайната на вечното съществуване и всъщност жив и до днес. А в действителност фактите говорят за един много просветен за времето си учен, който е бил обсебен единствено от стремежа към познание – познанието във всичките му форми.

Роден през 1527 година, Джон Дий израства през най-бурните години на царуването на Хенри VIII. Джон е осемгодишен, когато кралят скъсва с Рим, обявява се за глава на църквата в Англия и започва да плячкосва богатствата на манастирите.

Малко след като навършва двайсет години, Джон Дий вече е признат за един от водещите математици и астролози в Европа. Представят го в двора по време на краткото царуване на сина на Хенри, Едуард VI. Но Едуард умира едва на шестнайсет години и Дий има късмет, че оцелява през краткото, но кърваво царуване на католичката Мери Тюдор. Мери умира през 1558 г. и на трона се качва Елизабет I, която непрекъснато окуражава интереса на Джон към онова, което той смята за наука, а някои наричат магия. Той бързо се налага като един от водещите математици, астрономи, астролози и картографи на времето си.

Като водещ експерт в навигацията именно той е умът зад експедициите, финансирани от Елизабет I. Дий печели доверието на кралицата и се превръща в неин съветник по много научни въпроси.

Славата му на магьосник всъщност е отговорът на простолюдието към неговите големи амбиции. Например д-р Дий мечтае да построи обсерватория, за да наблюдава небесните тела, а слуховете са, че всъщност желае да издигне Храм на Луната, където да се кланя на тъмните сили.

Остава неразбрано и вечното му влечение към книгите. Още през 1556 г. Джон Дий предлага на кралица Мери Тюдор създаването на национална библиотека и начини за съхранение на стари книги и ръкописи. Предложението му е отхвърлено и той сам започва да създава лична библиотека, събирайки книги от цяла Европа. Това също буди недоверие у съвременниците му, защото много от тях възприемат книгите като извор на опасно знание.

Мистичната слава на д-р Дий се затвърждава още повече от факта, че той се увлича от изучаването на алхимията, херметичната философия и дори общуването с ангели. Но самият той не гледа на това като на ясновидство или магия, а като на научен процес с цел разбиране на механизмите на проява на Божественото. Интересен факт е, че прочутото обсидианово огледало на Дий, за което се е смятало, че той използва за призоваване на ангели и изучаване на невидимия свят, днес е част от експонатите в Британския музей.

За съжаление понякога множеството научни постижения на д-р Дий се пренебрегват за сметка на неговите по-мистични интереси. Дори днес неговото име се цитира в множество статии за заговори и мистерии като го свързват с тайни ордени и алхимични общества, носят се легенди за него като за черен магьосник или гадател на Елизабет I, създал цяло тайно движение за окултно познание.

Легендите са си легенди, но е факт, че дори и реалните и доказуеми постижения на д-р Дий не са никак малки. Той събира най-голямата библиотека в Англия и една от най-големите в Европа; прави изключително важни математически открития и изследва влиянието на математиката върху другите науки; като съветник на Елизабет I играе важна роля за политическия и икономически живот на цялата страна. Дори се смята, че именно Джон Дий е употребил за първи път термина „Британска империя“.

В „Костите от Авалон“ Фил Рикман реабилитира Джон Дий, представяйки го като учен, воден от неизчерпаемото си желание за познание, като неразбран от съвременниците си велик ум, като обикновен човек, борещ се със страховете си. Авторът ни дава възможност да надникнем зад мистичния образ на обявения за магьосник д-р Дий, дори зад титлата на един от най-добрите учени на епохата си, за да можем да се докоснем до най-ценното всъщност – човека зад легендата.

Легендата за тленните останки на Артур

Крал Артур е символ на идеалния владетел и лидер. Толкова ярък символ, че вдъхновява и буди възхищение векове наред. Според една от легендите Артур не е умрял, а само се е оттеглил на мистичния остров Авалон и щял да се върне, когато народът му има нужда от него. Тази история вдъхновявала едни, но ужасявала други. Някои владетели на Великобритания в миналото се страхували, че тази легенда подкопава тяхното безапелационно място на трона, защото вечната надежда на народа, че най-великият владетел ще се върне, всъщност било измяна към тяхната роля на монарси. Други пък намирали упование в мисълта, че ако намерят останките на великия крал и ги притежават, ще притежават и онази мистична сила, с която Артур е властвал и водил народа си. Каквито и да са били доводите, мнозина са търсели костите на Артур. А според най-разпространеното поверие Авалон е потънал отвъд мъглите на времето, но и днес е на същото място, където се издига градчето Гластънбъри.

Гластънбъри е свързан и с още по-интригуваща легенда. Според някои легендарното тамошно абатство е основано от самия Йосиф Ариматейски. Легендата разказва също, че когато той посетил за първи път най-западната част на Англия, с него пътувал тогава още момче младият Иисус. Още по-смелите предания от миналото говорят, че Иисус се бил върнал по тези земи, вече като мъж, за да бъде посветен в духовното учение на друидите. Според мнозина това е просто една вълнуваща легенда през онази епоха. Но има и такива, които твърдели, че след кръстната смърт на Христа Йосиф се върнал, носейки свещената чаша от Тайната вечеря, в която попаднали капки от свещената кръв на Богочовека и че тази чаша, Светият Граал, била скрита именно в Гластънбъри. Най-скъпият, могъщ и вдъхновяващ съд в християнския свят. Така двете велики легенди се слели в Гластънбъри. Неслучайно именно там било заповядано да се търсят свети мощи. И според преданието, през 1191 година, при разкопки в абатството били открити камък и оловен кръст, на който пишело, че там е погребан прочутият крал Артур. На три метра под земята, в дъбов ковчег, били намерени костите на необичайно едър мъж и по-дребен скелет, който приели за женски. Както и къдрица руса коса, която се разпаднала на прах, когато един от монасите я взел в ръка. Според някои тази находка имала стойността на поличба, а според други това било просто начин да се привлекат поклонници. Мнозина твърдели, че гробът е фалшив и че историята за тъй наречените кралски останки не е нищо повече от измама на монасите. Почти век по-късно костите били положени в черна мраморна гробница пред олтара на възстановената църква на абатството. Това бил златният период на абатството в Гластънбъри.

Години по-късно, когато Хенри VIII се обявява за глава на английската църква и започва да си присвоява богатствата на манастирите, костите изчезват. Според една от теориите самият Кромуел ги добавил към своя лична колекция от свещени реликви, плячкосани от манастирите. Според друга обаче, още когато алчните за богатства служители на Хенри VIII отворили мраморната гробница, костите вече били изчезнали. Някои разумно смятали, че просто монасите са ги извадили навреме, защото предусещали какво ще стане и ги заровили в друг, небелязан гроб. Но имало и такива, които вярвали, че Артур просто се е върнал при живите.

Историята в книгата „Костите от Авалон“ на Фил Рикман започва точно там, където свършва тази легенда, много популярна по времето на Елизабет I. Младата кралица изпраща най-близките си довереници – д-р Джон Дий, неин личен астролог и съветник (а според някои неин магьосник), и Робърт Дъдли, графът на Лестър, който според мълвата е далеч по-близък с кралицата, отколкото подобава на един придворен – на специална мисия в Гластънбъри. Те трябва да открият изчезналите тленни останки на крал Артур, чиято свята сила да вдъхне упование на кралицата.

На книжния пазар от февруари 2014 г.
Издателство: „Еднорог“
Корична цена: 17,90 лв.

Прочетете още:

• Историята за крал Артур през очите на жените
• „Мъглите на Авалон“ – том 2 – Марион Зимър Брадли
• „Мария Стюарт“ – Стефан Цвайг