Притча за картофената любов

Заобикалящият ни свят е разнообразен благодарение на нас самите. Всеки е различен със своите специфики на личността. От деня на своята поява човек обича, страда, радва се, завижда и... мрази.

За омразата казват, че е като отрова. Разрушава бавно онзи, който я таи към другите. В тази поучителна история си припомняме за силата на любовта, позитивното мислене и стремежа да вървим напред без да мразим.

Притча за картофената любов

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: Всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело.

Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет. Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица.

Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби. След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила.

Свързани статии

Притча за щастието

Притча за смачканата банкнота

Тогава учителката ги попитала как са се чувствали през тази една седмица. Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи.

Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:

– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си.

Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си.