Притча за любовта и раздялата

Вярвате ли в истинската любов? Тя все някога се появява и докосва сърцата и на тези, които поставят под съмнение нейното съществуване. Истинската любов е изградена от доверие, благодарност, уважение, разбиране.

Следващата поучителна история ще ви накара да повярвате в нея и да показвате по-често това, което изпитвате към любимия човек.

Притча за любовта и раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта отвърнала:

– Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла как между тях пробягва искра...

Върнала се Любовта при Раздялата и казала:

– Хайде, сега е твой ред!

– Не, – отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им.

Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.

Обърнала се Раздялата и казала:

– Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата.

Свързани статии

Забавни и любопитни факти за целуването

Притча за любовта, богатството и успеха

Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им.

Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.

– Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята.

Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.

– Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:

– Ето, че настъпи и моето време!

Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб.

Това бил гробът на нейния съпруг.

– Изглежда съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...

Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...