Всеки път, когато човек избере любовта...

Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени!

В късната пролет на 2013 г. Ивинела Самуилова, авторката на бестселъра „Животът може да е чудо“, поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. „Богословката с талантливо перо“, както я наричат, извървя пеша 320 км по маршрута, известен като „Камино“ и стигна до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света.

Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади – необикновената и забавна героиня от романите й, покорила сърцата на хиляди читатели. През „Животът може да е чудо“ до „Жената, която търсеше любовта“, Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си.

За книгата:

Човек без вяра е като пътник без посока.
(Надпис на старо гробище)

В „Къде отиваш, пътнико?“ Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч.

Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите.

И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога“. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път към Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

Ади тръгва към края на света, последвала един копнеж в сърцето си, който всички понякога усещаме, но често насила заглушаваме. Копнеж, който – въпреки зейналата в земята дупка на собствения ни гроб – ни кара да вдигаме очи към небето, да ставаме сутрин, да искаме да бъдем по-добри хора, да раздаваме любов, да правим най-доброто, на което сме способни, и да продължаваме чудото на живота, създавайки живот.

Копнежът в душата ти е Моят глас.
Не търси чужди следи.
Щом тръгнеш, Пътят ще се появи.
Следвай въздишките на сърцето си.

Това е първото стихче от една малка книжка със заглавие „Къде отиваш, пътнико?“, която Ади получава в началото на Пътя. И този глас ще я съпътства през дните на нейното пътешествие, в срещите й с различни хора и ситуации, потвърждавайки собствените й открития. Че човешката ни задача е да осъществим истинското си величие, като последваме този глас – копнеж по Бога. Че дори да извървим всички пътища, ако не разпознаваме Бог в себе си, света и ближните, не сме стигнали доникъде. Че пресечната точка на „двата свята“ е във всеки един момент от живота ни и всяка човешка крачка е възможност за среща с Бог. За да открием накрая, че всъщност никой не тръгва да търси Бога, ако вече не Го е намерил в сърцето си, и че всеки път, когато човек избере любовта, срещата се е състояла.

„Къде отиваш, пътнико?“ е големият въпрос на земното ни битие. Изборът на съществуването ни. Да бъдем пътник – пилигрим на живота и радостта, тръгнал към Бог и вечността, или „пътник“ – отчаян смъртник, поел към небитието. Човек, който се влачи през живота си като жив труп, или такъв, който живее с радостното удивление на възкръснал мъртвец.

„Има нещо ново под слънцето! Възкресението е новината за света!“ – възкликва Ади.

„Не е случайно, че завърших тази книга на Великден. Възкресението като личен факт означава да съживиш сърцето си. А да съживиш сърцето си, означава да можеш да обичаш“, добавя Ивинела Самуилова.

А в радостния трепет на душата, след като е затворил последната страница, читателят открива, че Пътят, който го е отвел до края на света, го е върнал у дома обновен. И осъзнал, че вървим напред само тогава, когато се завръщаме към сърцето. Мястото, където обитава Бог.

За авторката:

Ивинела Самуилова е автор на романите „Животът може да е чудо“, „Ако животът не е чудо“ и „Жената, която търсеше любовта“. И трите книги бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. По думите на читатели, книгите на Ивинела Самуилова са „завладяващи и провокиращи“, „жизнени, пробуждащи и мотивиращи“, „не робуват на клишета“, „действат като терапия“, „променят отношението към живота“, „зареждат, учат и вдъхновяват“.

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия във Враца с испански и английски език, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология.

Ивинела е и учредител на фондация „Кларитас“. Една от основните дейности на организацията е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор.

Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.

На книжния пазар от 20 юни 2014 г.
Обем: 272 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1349-7
Корична цена: 12,95 лв.

Прочетете още:

• „Диагноза: изгубена“ – Десислава Шейтанова
• Една история за раздялата и търсенето на истинската любов
• „Човекът в търсене на смисъл“ – Виктор Франкъл