Притча за обидата и приятелството

Където има приятелство, има и кавги. Когато постъпим некоректно или обидим приятел е редно да се извиним. Да поискаш извинение, често означава да надминеш егото си.

Да простиш обида означава два пъти да надминеш егото си. Вижте следващата поучителна история, която разказва за обидата, прошката и силата на това да превъзмогваме собственото си АЗ.

Притча за обидата и приятелството

Имало едно време двама приятели, които поели на дълъг път през пустинята. Докато пътували и разговаряли, в един момент започнали да спорят. Единият от тях не успял да сдържи емоциите си и ударил другия.

Въпреки болката удареният не отвърнал със сила, а написал в пясъка: „ Днес моят най-добър приятел ме удари“.

Продължили дългото и изморително пътуване. Успели да стигнат до оазис и решили да се изкъпят в езерото. Обиденият се подхлъзнал на един камък, паднал във водата и за малко не загубил живота си. Благодарение на приятеля си бил спасен.

Седнал на брега на езерото, взел един камък и започнал да пише на него: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота“.

Свързани статии

Притча за бедността

Тогава приятелят му го попитал: „Когато те ударих, ти го написа на пясъка, а сега пишеш на камъка, защо?“ Другият му отвърнал: „Когато някой ни обиди или наскърби, ние трябва да напишем това на пясъка, за да може първият порив на вятъра да го изтрие, но ако някой ни направи добро, трябва да го гравираме на камък, за да не може никакъв вятър да го заличи“.

Научете се да пишете обидите на пясъка и да гравирате доброто на камъка. И нека животът следва своя път ...