Зашеметяваща история за любов, разказана в писма

„Писма от Скай“ – Джесика Брокмол

05.10.2014г. / 13 00ч.
Аз жената
Снимка: Издателство "Сиела"

Снимка: Издателство "Сиела"

Март 1912: 24-годишната Елспет Дън – поетеса, наскоро издала стихосбирка – никога не е напускала дома си на отдалечения шотландски остров Скай. Ето защо е толкова учудена, когато получава първото си писмо от фен. То е написано от студента Дейвид Греъм и е изпратено от далечна Америка. Двамата започват размяна на писма, споделят любимите си книги, най-невероятните си мечти и най-дълбоките си тайни. Тяхната кореспонденция прераства в приятелство и постепенно в любов. Но когато Първата световна война поглъща Европа и Дейвид се записва като доброволец сред лекарите на западния фронт, Елспет може само да го чака в Скай и да се моли за неговото оцеляване.

Юни 1940: В началото на Втората световна война дъщерята на Елспет, Маргарет, се влюбва в пилот от военновъздушните сили. Майка й я предупреждава да не търси любов по време на война – предупреждение, което Маргарет не разбира. Но когато бомба улучва къщата и отприщва дъжд от писма, до този момент скрити в стената, Елспет изчезва. Едно-единствено писмо остава като диря, подсказваща къде е. Маргарет се отправя в търсене на майка си, но по пътя трябва да се приготви да посрещне истината за това какво се е случило със семейството й преди толкова време.

Призната за „една от най-добрите книги на годината“ от Publishers Weekly, „Писма от Скай“ е зашеметяваща история, разказана в писма, обхващащи два континента и две световни войни. Преди всичко това е история за любовта – любов, която не може да бъде заличена дори от разстоянието и войната.

Откъс:

Първа глава

Елспет
Урбана, Илинойс, САЩ
5 март 1912 г.
Уважаема Елспет Дън,
Искрено се надявам да не ме сметнете за твърде самонадеян, но бих искал с това писмо да изразя възхищението си от Вашата книга „Орлово гнездо“. Признавам, че не съм страстен почитател на поезията. Много по-типично за мен е да ме видят с един опърпан екземпляр на „Хък Фин“ в ръка или пък с някое четиво, в което се разказва за смъртни опасности и бягства. И въпреки това Вашите стихове ме развълнуваха така, както нищо друго не ме е вълнувало досега.
В момента съм в болница и Вашата малка книжка е единствената ми разтуха – несравнимо по-добра и от най-добрата медицинска сестра. Пък била тя и с мустак като на чичо ми Фил. Въпросната сестра също ме развълнува така, както нищо друго не ме е вълнувало досега, но по далеч по-малко затрогващ начин. Дни наред досаждам на лекарите с молби да ме пуснат, тъй като навън ме чакат важни недовършени дела. Миналата седмица разкрасих коня на декана със синя боя и си бях наумил да се погрижа и за териера му по подобаващ начин. Но откакто Вашата книжка е с мен, вече съм готов да остана тук толкова дълго, колкото решат да ме задържат.
Повечето от стиховете Ви са за превъзмогването на страховете, пред които животът ни изправя, и за преодоляването на поредната стръмнина към поредния връх. Както вероятно се досещате, малко неща могат да ме изкарат от равновесие (като изключим моята мустаката медицинска сестра и досадния й термометър). Но по-смела постъпка от това да напиша нечакано писмо до именит автор като Вас досега не съм извършвал.
Изпращам писмото си до издателя Ви в Лондон и стискам палци то да достигне до Вас. А ако някога ми се удаде възможност да Ви се отплатя за вдъхновяващите стихове – да боядисам някой кон например – само ми дайте знак.
С най-голямо възхищение
Дейвид Греъм
Остров Скай
25 март 1912 г.
Уважаеми мистър Греъм,
Да можехте да видите какво оживление настана в нашата малка пощенска станция – истинско стълпотворение от желаещи да видят как чета първото си писмо от почитател, или фен, както бихте казали вие, американците. Подозирам как бедните хорица са си мислели, че извън нашия остров никой не е чувал за моите стихове. Не зная кое им се е сторило по-вълнуващо – дали че някой наистина е чел моя книга, или че този някой е американец. Не сте ли всички там бандити и каубои?
Самата аз бях донякъде изненадана, че скромните ми творения са стигнали чак до Америка. „Орлово гнездо“ е една от най-новите ми книги и съвсем не съм допускала, че вече е успяла да прелети през океана. Но тъй като така или иначе Вие вече сте се сдобили с нея, мога само да се радвам, че не съм единствената, която я е чела.
С благодарност
Елспет Дън
Урбана, Илинойс, САЩ
10 април 1912 г.
Уважаема мис Дън,
Не съм сигурен кое ме озадачи повече – да разбера, че „Орлово гнездо“ е „една от най-новите“ Ви книги, или да получа отговор от толкова именита поетеса като Вас. Вие, разбира се, вероятно сте твърде заета с търсене на верния ритъм, или може би с попълване на великолепни поредици от синоними (изящни, бляскави, смайващи синоними). Колкото до мен – аз запълвам дните си с банкови обири, заедно с Шайката на Джеймс и останалите бандити и каубои.
Стихосбирката Ви ми беше изпратена от един приятел, който живее в Оксфорд. За моя най-голяма изненада не намерих Ваши книги тук, в Съединените щати. Дори най-обстойното претърсване на библиотеката в моя университет не доведе до резултат. Сега, след като вече зная, че на лавиците в книжарниците има и други Ваши издания, ще трябва да помоля този мой приятел да ми изпрати още.
С изумление прочетох, че моето е първото писмо от фен, което сте получавали. Сигурен бях, че то ще бъде само едно от цяла купчина, и затова вложих толкова старание да го направя интригуващо и остроумно. Вероятно другите читатели не са били толкова смели (или толкова импулсивни?), колкото мен.
С поздрави
Дейвид Греъм
П. П.: Къде всъщност се намира остров Скай?
Остров Скай
1 май 1912 г.
Мистър Греъм,
Вие не знаете къде се намира моят прекрасен остров? И таз добра! Все едно аз да кажа, че никога не съм чувала за Урбана, Илинойс.
Намира се отвъд северозападните брегове на Шотландия. Място девствено, езическо и зелено – толкова прелестно, че едва ли бих могла да си представя да живея другаде. Изпращам Ви една рисунка на Пейнхоран и на моята къщичка – закътана сред възвишенията, които окръжават езерото. Ще Ви призная, че за да направя тази рисунка, трябваше да заобиколя от другата страна на езерото, да се изкатеря по овчарската пътека на отсрещния склон и да издиря местенце в тревата, необрасло с пирен и ненабелязано от овцете. Очаквам и Вие да се постараете подобаващо, когато ми изпратите рисунка на Урбана, Илинойс.
Лекции ли четете в Урбана? Или може би учите? Опасявам се, че не съм наясно с какво се занимават американците в университетите.
Елспет Дън
П. П.: Между другото, обръщението е „Мисис Дън“.

На книжния пазар от 13 август 2014 г.
Обем: 272 стр.
Превод от английски: Зорница Лечева
Издателство: „Сиела“
ISBN: 978-954-28-1550-1
Корична цена: 15 лв.

Прочетете още:

Коментирай