Снимка: Издателство: Жануа`98
Тази книга не е предназначена само за хора над петдесетте. Когато четеш историите на жени, открили щастието на 60 или на 70, неволно си спомняш за тези, които се чувстват нещастни на 30, 40 или дори 20.
Разбира се, след петдесетте настъпва потенциално най-яркият и щастлив период в нашия живот. И все пак, иска ми се тези, които още не са достигнали до тази удивителна възраст, да прочетат книгата и да си кажат:
Щом това е възможно на 60, значи е възможно и на 30.
От няколко години аз пътувам по света и събирам истории за хора, преминали петдесетте години, които отказват да следват стандартните – и твърде печални! – представи за живота на тази възраст. Точно обратното – те продължават да живеят и да се забавляват – и често по-добре, отколкото на млади години! Интересното е, че повечето от тези, които са успели да осъществят мечтите си след петдесет, са жени.
Общувайки с тях, аз разбрах нещо важно. Огромната грешка на много от съвременните жени е в това, че те изобщо не вярват, че ще получават удоволствие от живота след петдесет.
Повечето са сигурни, че животът на жената забележимо се влошава към трийсетте, а към петдесетте приключва окончателно, а останалото време (а това са десетилетия!) просто трябва кротко да се доживее. Всъщност това е пълен абсурд – и след петдесет можете да осъществите мечтите си, каквито и да са те.
Това не са безумни мечти, а реални истории на обикновени жени на възраст „след петдесетте“.
Например има разказ за преуспяващата скулпторка Рошел Форд. Тя за пръв път взема инструментите в ръце, когато навършва 58. Просто цял живот й се искало „да си играе с железата“. Или историята на Евгения Степанова, която започва спортната си кариера на 60. А днес е многократна световна и европейска шампионка по скокове във вода. Труден и опасен спорт, но на Степанова много й харесва. Няма значение колко необикновено изглежда заниманието, което води до осъществяване на мечтата. Например Силвия Уейнсток цял живот е била учителка и започнала да прави торти чак на 51. Днес тя – без никакво преувеличение – е сред най-известните и високоплатени майстори-сладкари в света. Да, за тази цел трябвало да работи упорито повече от трийсет години. Но пък е доволна от резултата и е много щастлива.
За каквото и да мечтаете – да намерите своето призвание, да оправите личния си живот, най-накрая да се справите с парите, да свалите излишните килограми, да започнете нова работа – всичко това е напълно възможно, независимо на колко сте години. Както казва една от героините в тази книга – Патриша Горг, изпълнила мечтата си на 61:„Правете това, което ви харесва. Ще се намерят хора, които ще кажат, че сте полудели. Няма страшно, те просто ви завиждат.“
Владимир Яковлев
Откъс:
Рут Флауърс, 73 г., Лондон, Великобритания
На 68 години Рут Флауърс решава да стане клубен диджей. Днес 73-годишната Флауърс организира по няколко концерта на месец, участва в най-добрите световни клубове и буквално живее в самолета, прелитайки от единия до другия край на света.
Рут Флауърс била на 58, когато починал съпругът й. Това станало съвсем неочаквано, буквално за един ден. Предната вечер тя била съвсем доволна от пенсионерския си живот в едно курортно градче в Португалия заедно със съпруга си. А на другия ден всичко – и уютната къща с басейн, и обикновеното ежедневие – всичко й напомняло за загубата. Рут Флауърс живяла почти 40 години със съпруга си. След неговата смърт целият й свят се срутил. Всичко, което я очаквало в бъдеще – както и хиляди други вдовици – била тиха старост, изпълнена със спомени за миналото.
Рут Флауърс се върнала във Великобритания. За да се занимава с нещо, тя започнала да преподава музика и четяла лекции за творчеството на Чарлз Дикенс. А след 10 години – на 68 – решила да стане клубен диджей. Приятелите и ` помислили, че се е побъркала. А ето как Рут Флауърс взела това решение: Внукът й я поканил на рождения си ден в един нощен клуб. Охранителят на входа на клуба я измерил с преценяващ поглед и се усмихнал снизходително. – Мисля, че на вашата възраст нямате работа тук – казал той. – Аз пък мисля, че имам! – отговорила Рут Флауърс. Мъжът само свил рамене. – Ако искам, мога и диджей да стана! – заявила тя. Охранителят още веднъж я измерил с поглед и така се ухилил, че Рут Флауърс разбрала: или ще стане диджей, или няма да се уважава. „Защо се смята, че хората на моята възраст не могат да се веселят? – замислила се тя на другата сутрин след партито. – Защо всички са толкова сигурни, че нашата работа е да си седим кротичко у дома, защо да не можем да отидем в нощен клуб или да потанцуваме?“ Рут Флауърс решила да стане диджей, за да придаде на живота си нов и интересен смисъл. Буквално след няколко дни приятели я запознали с младия френски продуцент Орелиен Симон. Той се заинтригувал от идеята и й предложил своята помощ. През следващите две години Рут Флауърс се учила да миксира и да прави компилации съвременната електронна музика била за нея един напълно нов свят. А междувременно Орелиен неуспешно се опитвал да организира за Мами Рок (такъв бил сценичният псевдоним, който измислили за Рут Флауърс) поне един приличен гиг. Но клубните мениджъри само вдигали рамене: почти 70-годишна баба, която досега е чела лекции за Чарлз Дикенс? В ролята на диджей?! Смешна работа! Първата истинска възможност – която лесно можела да е последна – се отворила в Кан. По някакво чудо Орелиен успял да включи Мами Рок в програмата на вечерно шоу в рамките на кинофестивала. Орелиен и Рут Флауърс много се вълнували как публиката ще приеме тяхната авантюра. Притесненията им се оказали напразни – аудиторията изпаднала във възторг. През следващите седмици Орелиен получил десетки предложения да организира концерти на Мами Рок в различни клубове по целия свят. И нещата потръгнали.
Буквално след година Мами Рок станала истинска световна знаменитост. Младата клубна аудитория е във възторг от нейния образ и музикалните й миксове. Хората я познават в клубовете и на улицата, искат й автографи... През последните години Флауърс е имала повече от осемдесет изяви. Тя се появява в най-добрите клубове по света – в Лондон, на Ибиса, в Париж, Ню Йорк, Лос Анджелис, Токио... Мами Рок е обиколила практически цялата Земя – от САЩ до Япония, от Русия до Сингапур. Тя твърди, че непрекъснатите полети не я изморяват. Тя е в състояние вечерта да пристигне в някой град, да свири в клуба и същата нощ да замине за следващата проява. – Обичам летищата – казва тя. – Харесва ми да се разхождам из тях, да обикалям магазините и да наблюдавам хората. Стандартният концерт на Рут Флауърс продължава един час. През това време тя приковава вниманието на две-, три-, а понякога и петхилядна тълпа зрители. На Ибиса концертът й се провел в „Привилег“ – един от най-големите клубове на света, и през онази вечер на нейната музика танцували едновременно 7000 души. Въпреки цялата пъстрота и блясък на клубния живот Рут Флауърс не се въвлича в романтични връзки. Когато я попитат защо, тя отговаря: – Беше ми много хубаво с моя съпруг, не искам да развалям тези спомени.
Обем: 168 стр.
Издателство: Жануа`98
ISBN 978-954-376-097-8
Корична цена: 24,50 лв
Прочетете още: