Има ли останал жив наследник на царската фамилия Романови?

Романът „Наследницата на империята“ от Дженифър Лам предлага вълнуващо историческо пътешествие, свързано с една от най-големите тайни на ХХ век – има ли останал жив наследник на царската фамилия Романови.

Всички са чували историите за Анастасия – има написани редица книги и научни трудове за оцелялата велика херцогиня. Но интересът на авторката Дженифър Лам е насочен към съдбата на императрица Александра Романова. „Според мен сме привлечени от съчетанието на любов и трагедия, което Николай II и Александра Фьодоровна символизират. Семейството е било много сплотено, обичали са се дълбоко, светът, в който са живели, е приличал на приказка – поне на повърхността. И после всичко се срива по най-ужасяващия начин. Мисля, че легендата за Анастасия и другите членове на фамилията, които се твърди, че са оцелели, се е появила, за да отговори на нашата вътрешна необходимост и желание – ние искаме да е имало оцелели. Не можем да повярваме, че този свят ще свърши напълно. Наистина искаме някой да се е спасил от този ад, може би не невредим, но поне жив“, споделя Лам.

Американската авторка има магистърска степен по история от Оукланд Юнивърсити. Любопитството й към историята на Русия се превръща в страст за цял живот. Романът й „Наследницата на империята“, посветен на неизвестната дъщеря на Романови, е изпълнен с политически интриги, семейни тайни, любов и лоялност.

Интересът на докторантката от малък американски университет – Вероника Херера, е насочен към императрица Александра Романова. В процеса на проучване Вероника с изумление установява, че все пак има вероятност да е останал жив член на царското семейство. Тя започва разплитането на дълбоко пазена през десетилетията тайна, която свързва съдбата й с тази на други две жени – Лена и Шарлот...

Лена, прислужница в имперския руски двор през 1902 г., неочаквано е потърсена от отчаяната императрица Александра. След четири дъщери императрицата е твърдо решена да даде наследник на трона и вярва, че Лена може да й помогне. Но какво ще стане, ако отново роди момиче?

Шарлот, бивша балерина, живее в Париж през Втората световна война, когато изненадващо е посетена от немски офицер. Тя разбира, че старинният кръст, който носи от рождение, е ключ към нещо, което офицерът издирва. Шарлот напуска града, за да отведе сина си на безопасно място – в къщата на своите родители. Ще открие ли там истината за своя произход?

Вероника излиза от спокойния свят на библиотеките и ръкописите, за да попадне в сложна конспирация с фалшив претендент за трона, тайна политическа организация, която има за цел да върне славното минало на руската империя, и ... привлекателен адвокат, увлечен от историята на Романови. Тя стига до неочаквани разкрития за себе си, за своето семейство и за мъжа, появил се наскоро в живота й. На кого обаче може да се довери и дали научният свят ще повярва на нейната теория?

Ники и Аликс – последната руска императорска двойка

Страст за цял живот

И императорите могат да обичат. Историята на Николай II и Александра Фьодоровна може да стане романтичен модел за вечни времена на понятието „идеална любов“. Двамата се запознават в крехка възраст, влюбват се почти от пръв поглед, сблъскват се с неодобрение на родителите, през целия си живот се борят с дворцови интриги, намират опора единствено един в друг и в любовта на задружното си семейство. А накрая всички заедно посрещат смъртта...

Александра Фьодоровна (1872-1918), родена като принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат в град Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат, тогава вече част от Германската империя, от малка е наричана от всички Аликс. Тя е внучка на английската кралица Виктория. Двете са много близки и Алиса става любимата внучка на английската кралица, която я нарича „слънчице“.

Аликс вижда за пръв път Николай през 1884 година – едва дванадесетгодишна, тя пристига за пръв път в Санкт Петербург за сватбата на сестра си Ела, която ще се жени за неговия чичо, великия княз Сергей Александрович. Престолонаследникът я кани на танц. Той е с изтънчени маниери, а за нея дворът отсъжда, че е лишена от чар и е много скована. Николай й подарява диамантена брошка във формата на пеперуда, която тя връща. Но въпреки това девойката вече знае, че Николай е Единственият. А той изписва с диамант върху стъклото на кабинета си своето и нейното име: Ники, Аликс.

Виждат се чак след пет години, когато Аликс идва в Русия по покана на сестра си. Тя поразява всички с красотата си – предишната срамежлива провинциалистка се е превърнала във висока и стройна блондинка с изящен профил на антична камея. Когато двамата се сгодяват, щастливият годеник подарява на своята бъдеща жена диамантено колие, изящен пръстен и същата онази брошка, наподобяваща пеперуда, която му е върнала някога, а той е пазил като очите си.

Родителите му са резервирани спрямо Алиса. Въпреки че тя им е кръщелница, императорът и императрицата не я одобряват за съпруга на сина си, главно поради трудния й характер и антигерманското настроение в дома на руското императорско семейство, но не се противопоставят на годежа им. Алиса и Николай се сгодяват през април 1894 г. Германската принцеса приема православието и променя името си на Александра Фьодоровна. През същата година Александър III умира и годеникът на Александра се качва на престола като Николай II. Сватбата им се състои на 26 ноември 1894 г. – венчани са на пищна церемония в параклиса на Зимния дворец в Петербург. Николай е на 26 години, а Александра – на 22. След две години, на 14 май 1896 г., в Кремъл в Москва се провежда и официалната коронация на младата императорска двойка.

„Миналото е зад нас и никога няма да се повтори. Бъдещето е неизвестно, само настоящето ни принадлежи..." Това е част от кореспонденцията между двамата младоженци. Звучи като мрачно пророчество за съдбата на императорската двойка.

Двамата наистина се обожават. Не се впечатляват нито от недружелюбното отношение на висшето общество – придворните смятат императрицата за студена и надменна, не й прощават склонността да казва откровено какво мисли, не виждат зад външната й сдържаност нейната гореща натура. Осъждат я, понеже ревнува съпруга си от всички, дори от майка му. Аликс не умее и не желае да се харесва на околните. Стига любимият й съпруг да е до нея. А той отвръща напълно на чувствата й и я нарича нежно „слънчице“. Двамата имат свой сигнал – когато иска да види съпругата си, Николай II свири с уста като птица и чувайки този зов, Александра Фьодоровна зарязва всичко, за да отиде при него.

Загадъчни бременности и помятания

Още от първите години на брака им Александра изпитва огромен натиск да роди наследник на руския трон. След раждането на първата им дъщеря Олга, Николай II заявява, че е изключително щастлив, защото, ако им се бе родил син, той щял да бъде на цялата държава, а сега дъщеря им била само тяхна. Твърди се, че заради физическото изтощение от първата бременност и напрежението покрай коронацията през лятото на 1896 г. Александра помята друго дете.

След това трагично събитие императорското семейство се радва на появата на още три момичета – Татяна, Мария, и Анастасия. Те обаче не могат да бъдат наследници на трона, защото според руското законодателство унаследяването става само по мъжка линия. Императрицата чувства все повече натиска да роди момче.

Две приятелки на императрицата, бившите принцеси от Черна гора Милица и Анастасия, я запознават с френския „лекар“ със спорна репутация Филип Вашо. Вашо е известен като спиритист, маг и медуим. Той заявява, че ще й помогне да роди момче. Отчаяната Александра изпълнява всички негови указания – къпе се на лунна светлина, пие лечебни отвари, прави буквално всичко, което й се каже, с надеждата, че ще роди момче. През 1903 г. Александра започва да мисли, че е бременна. Един ден обаче тя припада. Според някои източници е установено, че императрицата е пометнала. Други твърдят, че е страдала от така наречената „фантомна бременност“ и всъщност само е смятала, че е била бременна, а проблемите, които е имала, се дължали на анемия. И днес версиите за тази бременност и помятане са доста спорни. В книгата на Андрей Мейлинас и Сергей Мироненко, A Lifetime Passion: Nicholas and Alexandra Their Own Story, се твърди, че Александра е претърпяла това помятане именно заради фалшивия лечител Филип Вашо и в Русия мнозина я обвиняват, че се е обвързала с такъв измамник. В деня след предполагаемото помятане излиза официален бюлетин, подписан от кралския акушер професор От и кралския хирург Гиршо, с който се потвърждава случилото се.

Според други изследвания (например книгата Anastasia: The Lost Princess на Джеймс Блеър Ловел (James Blair Lovell) Александра е родила момиче, докато е била в състояние на силно наркотично опиянение. Недоносеното бебе е било изпратено да живее с холандско семейство в Дания.

Мистериите около това помятане – което е в центъра на историята в „Наследницата на империята“ от Дженифър Лам, продължават да интригуват и днес и историци, и читатели.

На 12 август 1904 г. императрицата ражда дългоочаквания наследник на руския престол – царевич Алексей Николаевич. Радостта от раждането му е помрачена, след като се разбира, че Александра е прeдала на сина си наследствената болест хемофилия, която преследва много от потомците на кралица Виктория. Хемофилията прави Алексей изключително крехък, причинява му болезнени пристъпи и кръвоизливи. Това кара Александра да се съсредоточи изключително върху грижите за сина си.

Тежките кризи на Алексей, чувството за вина, че детето й страда заради нея, непрекъснатото раздвоение между грижите за него, възпитанието на дъщерите и официалните задължения се отразяват зле на психичното равновесие на императрицата. Тя става изключително лабилна, истерична и лесно манипулируема. Императрицата попада под силното влияние на религиозния мистицизъм и се оказва обсебена от мисълта, че единственият, който може да помогне на сина й, е Григорий Распутин. Распутин получава голяма политическа власт и това, заедно с неговото скандално поведение подкопава още повече авторитета на Александра сред нейните поданици. Но любовта и връзката между императрицата и императора е все така силна.

Използвани са материали от: Lisawallerrogers.wordpress.com, Sibir.bg, BG.wikipedia.org и др.

На книжния пазар от 28 ноември 2014 г.
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Обем: 324 стр.
Издателство: „Кръгозор“
ISBN: 978-954-771-333-8
Корична цена: 16 лв.

Прочетете още:

• „Мария Стюарт“ – Стефан Цвайг
• Катерина Медичи – отровителка или просто... кралица
• „Империята – това си ти“ – Хавиер Моро