Историята на АББА – най-известната поп група в света

Тази книга е пъзел, а може би кръстословица, която едва ли ще реша изцяло. Ще започна не от триумфа на „АББА“, а от днешния ден на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид. Историята на „АББА“ не е сензация! Тя е обикновена среща на необикновени таланти. Те преживяват своето лично Ватерло, но не се оставят то да бъде единствено. Историята им наподобява филм. Не холивудски, а шведски. В нея съжителстват елементи от великата северна сага, преплитат се триумф и трагедия, богатство и бедност. Спомнете си Нора на Ибсен или госпожица Юлия на Стриндберг. Каквото и да им се случва, те успяват да преодолеят себе си в преследването на своите мечти. Подобно на филмите на един друг велик швед, кинорежисьора и драматурга Ингмар Бергман, във филма на „АББА“ има и болка, и светлина, и мрак, и така характерните за Севера неистовост и последователност.

Историята на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид е дълбоко лична. Но тя има и своята публична страна. След 1974 година, когато никому неизвестните шведи печелят в английския град Брайтън наградата на песенния фестивал „Евровизия“ с парчето „Waterloo“, животът им става твърде публичен. Той вече не им принадлежи изцяло, защото каквото и да правят оттук нататък, то ще бъде следено, коментирано, често изопачавано от медиите в целия свят. През 2006 година при първата ми среща с Фрида в швейцарското градче Цермат, където живее през последните години, тя ми каза: „Да бъдеш публичен, значи да си готов да споделяш с другите!“.

„Може би не всеки дом в Швеция има Библия, но със сигурност ще намерите поне един албум на „АББА“.“
New Musical Express

Случаен посетител

Втори юли 2014 година. Пред Музея на АББА на остров Юргорден, в центъра на Стокхолм, спира черна лимузина. Пред нея дискретно паркира друга кола, от която слиза бодигард. Той отваря вратата на лимузината: Негово Величество сър Мик Джагър! Влиза в музея след работно време, за да не привлича внимание. Негов гид из историята на знаменитите музиканти не е член на групата, а Ингмари Хелинг – жената, която работи за АББА като гримьор и гардеробиер по време на двете им световни турнета. Днес тя е куратор на музея. Мик Джагър не крие, че винаги е харесвал поп чудото на века:

Музиката им е страхотна, независимо че рокендролът е моята страст. Песните на АББА успяха да надживеят модите и предразсъдъците. В тях има невероятна, подкупваща хармония! Класика! Неслучайно АББА е част от Рокендрол залата на славата!

Джагър е нетърпелив, качва се на сцената. Запява хита „Dancing Queen“ с „почти оригиналните“ АББА фигури в естествен ръст в 3D формат. Той обаче се разминава с шанса да побъбри с някого от групата по специалния червен ретротелефон в залата, носеща името на първия им хит „Ring, Ring“. Моделът на телефона е от 70-те години на миналия век. Номера знаят само четиримата от АББА – Агнета Фелтског, Бьорн Улвеус, Бени Андершон и Ани-Фрид Люнгстад. Когато някой от тях пожелае, го набира и разговаря със случайния посетител, който, озовал се в момента до телефона, вдига слушалката. Идеята е на Фрида, но нито тя, нито Агнета, която е голям почитател на Роулинг стоунс, подозираха за ВИП посещението.

А като Агнета

Руса жена над шейсет, в спортен екип, разхожда коня си по една от дългите алеи на остров Екерьо край Стокхолм. Жена без грим, потънала в мисли, скрива очите си зад големи тъмни очила. Сама е. Откривам познати черти в лицето й. Напомнят ми прочутата жена, която обожавах като дете. Дочувам мъжки глас от кафенето: „Не я заговаряйте. Правете се, че не я забелязвате!“

Отминавам. Агнета Фелтског. Жената с най-сексапилното дупе в света през 70-те. Днес блондинката от АББА избира самотата като начин да живее със себе си. След оттеглянето си от сцената тя потъва в мълчание. Нарушава го през 2004 година, когато издава солов албум с кавъри от 60-те, и през 2013, като записва албума „А“, който оглавява световните класации. На шейсет и четири години тя е все така атрактивна за другите, но напълно безинтересна за себе си:

Аз, секси?! Не се шегувайте. Ако се съди по шведските ценности, аз съм дори прекалено скромна. Дългата руса коса прави силно впечатление в някои страни, особено в Италия и Испания. Там не бих посмяла да се разхождам сама по улиците! Бих предпочела да имам къса тъмна коса.

Агнета трудно допуска хора до себе си. Медиите я сравняват с прочутата Грета Гарбо, която прекарва в отшелничество голяма част от своя живот. Всъщност Агнета е обикновено момиче, станало по неволя суперзвезда. Свенлива е – домошарка, която предпочита да отглежда децата си в къща извън града, а не да обикаля света:

Всъщност съм срамежлива. Аз съм момиче от провинцията. Опитвах се да скрия вродената си несигурност зад маската на голямото самочувствие. Правила съм много грешки. Но поставете се на мое място – да се озовете на седемнайсет-осемнайсет години сред най-големите сноби в музикалната индустрия.

Преди да стане част от АББА, само на шест години, сопраното с ангелски глас пише първата си песен „Tva sma troll“ (Два малки трола), а на тийнейджърска възраст я открива шведският крал на рока Литъл Герхард.

На пет години чух един вълшебен звук – пианото на нашите съседи, семейство Андершон. Мъжът Сигвард беше музикант, той ми даде първите уроци по пиано. Бях на седем или осем години, когато родителите ми ми подариха пиано. Музиката винаги е била част от мен. Таланта наследих от баща си, който въпреки че работеше в електрическа компания, беше артист по душа. Имахме много плочи на Кони Франсис, Елвис, Рита Павоне, Силви Вартан, Арета Франклин... С две мои приятелки направихме триото Дъ Чембърс, но то се разпадна, защото имахме малко участия. На петнайсет години напуснах училище, започнах да работя като оператор в автомобилна компания и станах част от танцувалната банда Бернт Енгхард’с оркестра, с която обикаляхме Швеция. Разбира се, певицата бях аз. Решихме да изпратим наш запис на шведския крал на рока Литъл Герхард. Отговори, че иска да запише парче с певицата, тоест с мен. Почувствах се кофти, защото той не се интересуваше от групата ни. Заминах с баща ми в Стокхолм и там записах две мои парчета като сингли.

Благодарение на помощта, оказана от продуцентската компания Купол рекърдс на Литъл Герхард, нейната песен „Jag Var Sa Kar“ (Бях толкова влюбена) оглавява шведските класации и сингълът е продаден в повече от осемдесет хиляди копия. Текстът на песента е простичък, но истински – разказва за раздялата с гаджето, първия Бьорн в живота на Агнета.

Бях почти на седемнайсет години. Той се казваше Бьорн Лиля (за коректора Bjorn Lilja), не беше Бьорн от АББА, а едно съседско момче от Йенкепинг (за коректора Jonkoping). Това бе тийнейджърски романс и когато приключи, аз се опитвах да забравя мъката си, свирейки на пианото. Композирах една много тъжна и сантиментална мелодия, отразяваща момичешките ми емоции. Това не подобри настроението ми, но се получи хубаво и енергично парче и сключих договор за записа му в Стокхолм. Благодарна съм на Бьорн Лиля, защото без нашия романс никога нямаше да го напиша. Всъщност ние не се бяхме карали и все още сме приятели. Той беше много горд, че ме е вдъхновил за това парче. Когато то стана хит в Швеция, Бьорн ме поздрави, искаше да ме прегърне, но нямаше как, ръцете му бяха гипсирани след катастрофата, която бе претърпял!

Един друг Бьорн ще остави отпечатък върху живота на една от най-сексапилните шведки в света. Това е Бьорн Улвеус – първият й съпруг, бащата на децата й, колегата в групата, която ще преобрази нейния живот. Двамата се срещат няколко години преди появяването на АББА. Тогава той е фронтмен на шведската група Хутенани сингърс, а тя известна поп певица. Засичат се в телевизионно шоу. Но първата среща на Бьорн с Агнета става преди това и съвсем не е директна:

Слушах вкъщи радиото, без да му обръщам много внимание. Един кристален глас ме прониза. Не си падам много по сантименталните неща, но в него имаше нещо. Тогава не знаех, че става дума за Агнета. Дори не можех да си представя как изглежда. Но бях сигурен, че гласът принадлежи на някое нежно, деликатно и мило същество. Няколко месеца по-късно в телевизионното студио влезе приятна блондинка, представи ми се и още преди да каже името си, бях сигурен, че е Агнета. Затаих дъх. Разбрах, че това е моето момиче. И си го взех. Останалата част от приказката е известна.

През 1971 година те се женят. Сватбата им прилича на приказка, през февруари 1973 година се ражда и първото им дете Линда:

Често ме питат какво бе особеното на сватбата ми с Бьорн? Избрахме стара готическа църква в едно приказно селце. В Швеция може да се ожените, когато пожелаете. Пристигнах в църквата с бяла рокля и в открита каляска. Цялото село ме поздравяваше. Звучеше химнът на Швеция. Когато прекрачих прага на църквата, Бени свиреше Марша на Менделсон на орган, последва хитът му Уединг. Церемонията беше кратка. След сватбата настъпи суматоха. Един полицай изгуби контрол над коня си и животното ме настъпи по крака. Докторът каза, че съм извадила късмет. Превърза глезена ми и всичко беше наред. Запътихме се за сватбената вечеря в ресторант „Уайт хорс“. Гостите бяха трийсет и девет, плюс нашия френски булдог – кучето Ада. Навън стотици хора скандираха имената ни, искаха да се срещнат с нас. Решихме да им помахаме от балкона като царските особи. Ще помня всяка минута от сватбата си! И когато остарея, ще си спомням за щастието през онзи ден.

Годината е 1974. АББА печелят Евровизия в Брайтън с хита „Waterloo“ и животът им се преобръща. Пътувания, концерти, записи, участия. Стрес. В края на 1977 година Агнета ражда Кристиян:

Вярвах, че детето може да върне онова чувство на взаимност, което с успеха на групата постепенно, но завинаги си отиваше от нашите отношения.

Няколко месеца след раждането на Кристиян двойката публично обявява края на брака си. Новината хвърля в ужас феновете на АББА. На групата предстои световно турне, първото в Северна Америка. Агнета заявява, че раздялата няма да попречи на работата им. И спазва обещанието си. Два месеца бившите съпрузи обикалят света, прекарват нощите в отделни стаи. Агнета сама или с дъщеря им Линда, Бьорн – с новата си любов Лена. Фелтског изпитва истински гняв към Бьорн:

Стисках зъби и плачех на възглавницата. Знаех, че всички ме дебнат в очакване да се разпадна. Познавах Лена, бяхме дори приятелки. Не предполагах, че с такава лекота ще се настани в семейството ми.

Мъчителните отношения между двамата намират израз в един от най-големите хитове на АББА – „The Winners Take it All“. Песента оглавява световните класации. Бьорн гледа на раздялата трезво:

Когато хората открито и честно разговарят за всичко, но когато въпреки това нещата не потръгват, значи е дошло време да се разделят. Агнета и аз опитахме всичко. Не се предадохме лесно и бързо. Изминаха две години, преди да се решим на развод. Първо се срещнахме с психотерапевт и той ни накара да започнем да разговаряме. Но след две седмици и двамата се съгласихме, че разводът е най-правилното решение. Между нас нямаше лоши чувства, но имаше много сълзи. Боже мой, та ние бяхме заедно толкова години. По време на развода децата ни бяха твърде малки, за да разберат какво се случва.

След раздялата Агнета изпада в дълбока депресия. В отворено писмо до шведските медии тя пише:

Оставете ме сама. Не искайте от мен повече, отколкото мога да ви дам.

Вестниците следят всяка нейна крачка. Фелтског е принудена да сменя идентичността си. Дегизира се с перуки и дрехи дори когато отива да купи хляб. Опитва се да въдвори ред в личния си хаос:

Животът ми си има своя логика, с която съществувам. Мъжете са част от нея, но личният живот касае само мен.

След раздялата с Бьорн тя е все още непохватна и срамежлива, но много скоро открива свободата. Разбира колко всъщност е желана. И само за няколко години наваксва пропуснатото. В маратона от връзки минават хокеисти, барабанисти и бизнесмени. Но депресията не престава да я преследва. Причина за задълбочаването й са несполучливите връзки. Брита Оман (за коректора Brita Ahman), нейна приятелка и автор на единствената й биография „As I Am: „ABBA“ – Before and Beyond, Agnetha Faltskog“, разкрива:

Агнета изпитва наслада от това да завоюва един мъж. Хвърля се в обятията на всеки, който й обърне внимание. Бързо се отегчава и бяга. Невъзможността да задържи мъжа до себе си е част от травмата, получена при раздялата й с Бьорн.

Позволява си флирт дори с другия китарист на АББА Ласе Леандер.

Трябваше да покажа на Бьорн, че мога да продължа живота си. Ласе беше женен, имаше деца. Познавахме се от години, но никога не бях гледала на него като на сексуален обект. След развода бях потисната. Прекарвах часове наред сама, четях. Изпитвах ужас от хора, събрани на едно място. Заради мен АББА отказа редица турнета и участия извън Швеция.

След авантюрата отмъщение Агнета заживява с полицая Торбьорт Брандер, шеф на личната й охрана. Двамата имат бурен любовен роман. Брандер се развежда с надеждата да стане вторият съпруг на Агнета, но уви:

Една сутрин се събудих и разбрах, че той никога няма да замени Бьорн в живота ми. Имах нужда от нов мъж, от ново усещане за пълнота. Предстоеше ми да се доказвам като жена. Да бъдеш любовница е по-лесно, отколкото да поемеш ангажимента на съпруга.

Ловът на мъже продължава. Лов в абсолютна самота. Биографката Оман си спомня за този период:

Музиката вече не я интересуваше. Записваше солови албуми, защото имаше договори, които трябваше да изпълни. Имаше всичко, пари и слава, но нямаше най-важното – любов.

Агнета превъзмогва паническия си страх от летене със самолет и заминава за Лос Анджелис, където се увлича по Питър Сетера, вокалист на група Чикаго. Питър е продуцент на един от последните й солови албуми – „I Stand Alone“. В музикалните студиа Фелтског среща китариста на Мадона Брус Гайтиш (за коректора Bruce R. Gaitsch) и между тях пламва любов. Двамата тръгват по света да промотират албума „I Stand Alone“. Един ден обаче Агнета събира багажа на любовника си и го изпраща в хотел. С този жест връзката приключва. Емоционалният й свят отново и окончателно се срутва. Агнета търси спасение в терапията, йогата, ездата и децата. Среща д-р Томас Соненфелд. След два месеца, на 8 юли 1990 година, те се женят, за да се разделят три години по-късно:

Той е най-всеотдайният мъж, с когото съм била. Правеше всичко, за да се чувствам щастлива, но аз не можах да понеса толкова любов. Исках някой да ме тревожи, да преобръща представите ми за света, за любовта. Заситихме се един от друг и настъпи отчуждението.

Агнета с месеци не напуска имението си на остров Екерьо. И този път Брита Оман влиза дълбоко в душата й:

Страхуваше се да не я сметнат за жена, която в собствената си мъка разбива чужди семейства. Агнета беше жертва именно на подобна любов. Бьорн и Лена вече имаха две момичета.

Объркана и изолирана от реалния живот, Фелтског се впуска в поредния си любовен флирт. Този път с много по-младия от нея холандец Герт ван дер Грааф. Истински фен на Агнета, Герт ще се окаже ужасно изпитание. Холандецът е едва на десет години, когато безнадеждно се влюбва в блондинката от АББА. Редовно посещава Швеция с надеждата да я види. А през 1997 година купува къща близо до нейната. С дни и часове виси на улицата, за да я срещне случайно. И успява. В началото отношенията им са като между добри съседи, но постепенно преминават границите на приятелството. В шведската преса се появяват снимки, на които Герт и Агнета се държат за ръце. Агнета изживява бурна любов с младия си почитател. И отново всичко внезапно приключва. Така решава непостоянната Агнета. Този път обаче срещу Фелтског се изправя не поредният зарязан мъж, а човек, готов да воюва за нея. Животът на певицата се превръща в ад. Герт й пише по няколко писма на ден, наднича през прозорците, заплашва децата й. Фелтског подава оплакване в полицията. Когато те влизат в дома му, остават шокирани – стените са облепени със снимки на Агнета, сред тях и сексуални. Холандецът заявява, че е безумно влюбен в русата от АББА, но никога не би я наранил. Съдът решава да го екстрадира. Герт твърди, че са имали пълноценна връзка, били са любовници. Фелтског отрича. Тя оприличава бившия си съсед на Джекил и Хайд:

Той беше просто добрият съсед, който се превърна в звяр.

БиБиСи прави филм за тази мистериозна история. Агнета Фелтског постепенно излиза от сянката на изолацията. Репортери я засичат в нежен танц с приятел на шведския крал Карл XVI Густав. Малко след това тя не се притеснява да афишира и страстта си към трийсет и осем годишния телевизионен водещ Макс Лагербьок. Кога Агнета ще спре най-после да използва любовта като отмъщение? Дали ще преодолее някога травмата от изоставянето? Защото любовта е съприкосновение, а не просто нещо следващо. След редица любовни трусове през 2013 година тя отново дава шанс на музиката да потече по вените й с парче, озаглавено „When You Really Loved Someone“. Микрофонът я плаши:

Не бях писала нова музика от много, много отдавна. Просто седнах на пианото и се получи. Но се страхувах за гласа си, защото не бях пяла от много дълго време. Ами ако той не е вече там?

Изминали са десет години от последния й албум и почти двайсет и пет, откакто записва парчета с темпото на световноизвестен изпълнител. Забравила е атмосферата на звукозаписното студио, фокусът й е върху семейството – децата и внуците, а не върху нотите:

Когато през 1982 година нещата с AББA приключиха, аз се оттеглих и мнозина решиха, че съм мистериозна. Но аз гледам на себе си като на земен човек. Реших да купя къща в околностите на града, за да бъда далеч от всичко и да живея като обикновен човек. Обичам шумните забавления, но само за една нощ. А после копнея да отида сред тишината. Приятелите, които идват тук, казват, че е прекалено тихо, но на мен ми харесва.

Агнета помни деня, в който продуцентът Йурген Елофшон (за коректора Jorgen Elofsson) й предлага музикално предизвикателство. Случва се през 2012 година. Фелтског знае, че той работи с изпълнители като Бритни Спиърс, Кели Кларксън и Селин Дион, но онова, което й вдъхва доверие, е фактът, че с него я свързва близка приятелка:

Обади ми се и ми каза, че Йурген Елофшон и Питър Нордал искат да ми пуснат някаква музика. Дойдоха вкъщи и чух три песни. Никога не си бях представяла, че ще пея отново, но когато ги изслушах, си казах: Господи, трябва да направя това!

Агнета се консултира с дъщеря си Линда и тя я съветва да размисли добре, преди да се съгласи, защото „всичко може да започне отначало“. Албумът е доказателство, че не всички музикални врати в живота й са затворени.

Откъс:

На крилете на еуфорията

Девети февруари, събота, 1974 година. Швеция избира своя представител за музикалния конкурс Евровизия. През 1973 година песента „Ring, Ring“ на АББА се заковава на трето място. Самият конкурс не протича на живо. Всичко е записано и завършено преди обяд и АББА имат изключителната възможност да се съберат във фамилната къща на Стиг и да гледат по телевизията собствения си триумф. Зрителите са възхитени от ексцентричните им костюми, както и от ефектното появяване на диригента Свен-Олоф Валдоф, облечен като Наполеон. С една дума „Waterloo“ „издухва“ конкуренцията. Този път Стиг е категоричен, че групата ще се нарича АББА, съставена от първите букви на малките имена на четиримата. В Швеция обаче от години най-голямата фабрика за рибни консерви носи същото име. Мениджърът успява да се договори със собствениците й за името. Той е убеден, че като АББА групата по-лесно ще се наложи на световния музикален пазар. И се оказва прав!
Заради голямата победа на АББА празненството у семейство Андерсон продължава до ранните сутрешни часове. Но време за почивка няма. Още в сутринта на неделния ден помещенията в Полар мюзик се превръщат в кошер, където усилено се тиражират записи с английската версия на „Waterloo“ и се разпращат съобщения до музикалните магазини. При Стиг Андерсон, както е известно, няма случайни неща. Още през януари той представя песента на музикалния преглед МИДЕМ (за коректора Marche International du Disque et de l'Edition Musicale) в Кан, където АББА обира симпатиите на представителите на европейските медийни къщи. Групата е промотирана по същия начин една година преди това, което спомогна за добрата продажба на „Ring Ring“ извън границите на Скандинавия, особено в страните на Бенелюкс, където „телефонната песен“ си извоюва място във върха на топлистите. Преди участието в Брайтън дейността на Стиг около промоцията на „Waterloo“ се утроява – всички по-големи радиостанции притежават промо сингъла, много средства са вложени в рекламата и в американски списания от типа на Кеш Бокс и Билборд. Това е резултат от планираната паралелна атака спрямо американския пазар. Тъй като през 70-те било в сила правилото избраните песни на страните участнички да не се пускат пред обществеността до определена дата, „Waterloo“ не е могъл да бъде открит в шведските музикални магазини до 4 март, когато едновременно започва продажбата на двата сингъла – с шведската и с английската версия. Това са първите плочи, на които е изписано името на групата – АББА, но заради по-лесното идентифициране било добавено и старото: Бьорн, Бени, Агнета и Фрида. Заедно със синглите се появява и едноименният албум, който до края на годината бележи продажба от четвърт милион плочи и така поставя рекорда на най-комерсиалната дългосвиреща плоча в историята на Швеция. Бьорн си спомня с носталгия онези времена:
По онова време Евровизия беше единственият възможен трамплин за всяка шведска група, която желае да стане известна извън границите на страната. Нямаше никакъв шанс англичанин или американец да пожелае да чуе нещо, което идва от някаква си скандинавска страна. Можехте да изпращате колкото си искате записи, знаейки със сигурност, че ще завършат в кошчето за боклук.
Преди АББА да пристигне в Брайтън, където в тамошния Доум Тиътър на 6 април се очаква участието й на европейската сцена, четиримата се приземяват на лондонското летище. Планът предвижда два дни за запознанство с останалите участници. На летището Хийтроу ги посрещат представители на Ерик рекърдс и ги отвеждат с луксозен Ролс-Ройс. Освен четиримата с тях са Стиг и неговите помощници Ханс Беркгвист и промоутърът Томас Йохансон. Младите шведи изпадат в транс, когато чуват своята песен по радиото в колата, както и твърдението, че тя се върти по-често дори от песента на представителката на Великобритания – Оливия Нютън Джон. Нейната „Long Live Love“ е един от главните фаворити на конкурса. Според залаганията, с наближаване на съботата, пред групата се очертава жестока конкуренция – Италия с Джилиола Чинкуети и нейната балада „Si“, Холандия с дуета Маут&МакНийл и веселата песничка „I See a Star“. Тя, в съпровода на стара латерна и весело свиркане, е толкова заразителна, че дори изпълнителите на АББА започват да си я тананикат. Но не след дълго, на един купон в навечерието на конкурса, холандците губят симпатиите на Агнета и Фрида. Мъжката половина на дуета Уилем Дуйн (за коректора Willem Duyn) едър, брадясал и рошав мъжага, не спира да пие и под действието на алкохола тича из залата, викайки:
Ние ще победим!
За този безумен тип Фрида си спомня с неприязън:
Скарахме се. Държеше се агресивно и аз му отговорих твърде неприлично на английски!
Агнета е следващата жертва на Уилем. Разгорещеният певец се навира в лицето й, крещейки:
Коя си ти? АББА? Мислиш си, че си най-добрата? Аз съм най-добрият!
След това я хваща през кръста и вдига във въздуха. Едва тогава холандците се засрамват и слагат край на безумното му поведение, извеждайки го от залата. Но това не е единствената неволя, която виси във въздуха по време на провеждането на Евровизия. Заплахите от терористи са все още актуални. Още е близък споменът за ужаса на Олимпийските игри в Мюнхен 1972 година. Затова застрашените участници от Израел, Гърция, Ирландия са изолирани на отделен етаж, а останалите изпълнители трябва да преминават през полицейски заграждения и метални детектори. Освен срещу пияния холандец, членовете на АББА беснеят и срещу звукооператорите на БиБиСи. На репетициите те съзнателно намаляват звука на „Waterloo“ матрицата по отношение на вокалите. Възможно е звукооператорите на шлагерното състезание просто да не са свикнали с този тип музика, заради който през онази година Швеция се откроява от конкуренцията, но това не може да е оправдание за игнорирането на молбите на Бени и Бьорн, които в един глас викат:
По-високо, по-високо!
Едва когато Стиг заплашва с оттегляне от конкурса, техниците на БиБиСи вдигат модулаторите. Последната репетиция с костюми е в ранните следобедни часове на 6 април. Тя е предназначена за членовете на журито от 17-те страни участнички, които въз основа на това взимат решения как ще разделят своите точки. Останалата част от следообеда АББА прекарват в почивка. Най-нервен от четиримата е Бьорн, който горчиво съжалява, че не се е подложил на диета:
Макар по онова време да говорех, че панталоните ми са лошо скроени, истината беше, че бях надебелял и едва ги облякох. Беше ужасно. Не можех да седна. Приличах на дебела коледна елха!
АББА излиза на сцената осма в почти еднакви блестящи дрехи, с ботуши с платформи, със „звездообразната“ китара на Бьорн и диригента Свен Олоф, облечен като Наполеон, което още в първия момент очарова телевизионните зрители и цялата публика. Бени твърди, че никога няма да забрави тръпката:
За малко да се вледеня, когато помислих, че ме гледат петстотин милиона зрители. После всичко в главата ми се обърка и почувствах как сценичната ми треска изчезва. Много ни помагаше това, че четиримата бяхме заедно на сцената и от време на време си давахме кураж с поглед.
По думите на Бьорн най-мъчително било гласуването:
Бях толкова нервен, че в началото отказвах да гледам разпределението на гласовете. Накрая не издържах и се приближих към монитора, на който останалите вече се бяха залепили. Невъзможно е да се опише напрежението в тези мигове. Кожата настръхва, стомахът се свива на топка, гърлото пресъхва. Иска ти се да избягаш от всичко, но продължаваш да стоиш и да се взираш като омагьосан в монитора.
Системата на гласуване през 1974 година не допуска големи числа – журитата присъждат от една до пет точки максимум. АББА започват с петте точки на финландското жури, но следва леден душ – англичаните не дават нито една точка, а от тях се очаква най-много. Обаче точка по точка става ясно, че Швеция, която никога дотогава не е побеждавала, оставя зад себе си най-големите си съперници – Италия, Холандия и Великобритания. Трудно е човек да си представи вълнението, обзело бъдещата славна четворка. Те идват от страна, почти невидима дотогава на международната поп сцена. Макар да били сигурни в себе си, наложеното ниско самочувствие не позволява на Агнета, Бени, Бьорн и Фрида да се надяват на голям успех. До края на гласуването остават три страни. Швейцария им дава пет точки и само след няколко секунди трескаво събиране и пресмятане става ясно, че никой не може да ги настигне – победата е за АББА! В онези мигове на почти нереален триумф, докато те се прегръщат и скачат от радост, се освобождава онази енергия, която завинаги ще промени живота им. Това е събитието, очертало пътя, по който ще поемат Агнета, Фрида, Бени и Бьорн. Хлабаво сглобеният квартет, създаден от привличането на две влюбени двойки, вече преситени от светлините на шведската сцена, свободни всеки момент да откажат участията си и да се отдадат на семеен живот, в миг се превръща в нещо, за което дори не можели да мечтаят... И докато Стиг намира пътя до сцената, където леко зашеметената водеща Кейти Бойл му честити за стиховете, останалите двама автори на „Waterloo“, за които се очаква да вземат наградата за композиция, не могат да си пробият път. Причината: охраната не пуска Бени и Бьорн да се качат на сцената – получила е нареждане да позволи преминаването на композиторите, но не и на изпълнителите. Най-вероятно гардовете очакват мъже в строги костюми с очила, а пред тях стоят двама рошави „астронавти“ в сребърни ботуши и пайети. Накрая Бени успява да се пребори с охраната и се добира до сцената, но Бьорн, облечен във впитите панталони, не може да помръдне. Затова се отказва от опитите да стигне до сцената. След повторното изпълнение на песента -победителка, празненството продължава в бекстейджа, където Бени и Бьорн, според по-късното им признание, очакват със свито сърце някой да съобщи по високоговорителя, че е станала грешка в събирането на точките. Установяват връзка със Стокхолм. Сред общото веселие в дома на Стиг, в който са се събрали колеги от Полар мюзик, съпругата му Гудрун остава без думи. Не заради победата, а заради шокиращата гледка на своя съпруг, появил се в погрешната риза при получаването на наградата. Бьорн си спомня за тези мигове:
Цареше всеобща еуфория, губехме почвата под краката си, бяхме гледали по телевизията какво се е случвало на предишните победители на Евровизия, но да преживееш всичко това... да те заведат с лимузина директно до сцената на Топ оф дъ попс, да се появиш на мястото, където са стояли Бийтълс и други банди, на които сме се възхищавали... Това е нещо неописуемо.
А Бени допълва:
В една нощ постигнахме нещо, за което бяхме работили години наред – да чуят за нас и други страни, да научи светът, че в Швеция има група, която пише песни на английски и прави добра поп музика.
Дори и в нощта, която би трябвало да бъде запазена само за заслужени похвали, АББА чувства неприязънта на голяма част от шведските медии, която ще ги съпровожда през цялата им кариера. Очевидно изразът „успехът никому не се прощава“ важи и за смятаните като коректни скандинавски територии. А именно, един от първите въпроси, отправен след победата към Стиг от журналиста Улф Гудмундшон от телевизионното предаване „Рапорт“, звучи така:
Миналия път пяхте за хора, които си говорят по телефона, тази година вашата тема е битка, в която масово са страдали много хора. Знаете ли, че при Ватерло са загинали четиридесет хиляди души?
Почервенял от гняв, но запазил самообладание, Стиг отговаря на въпроса, обяснявайки разликата между буквалното и преносното значение на своите стихове. Когато камерата угасва, той изпраща журналиста по дяволите! Освен темперамента му в Брайтън се проявява и неговата колегиалност – той никога не забравя хората, повярвали в таланта на неговите музиканти. По време на репетициите в Брайтън се запознава с холандския телевизионен продуцент Еди Бекер, който е въодушевен от откритието на музикалните шведи. Стиг му обещава, че АББА ще гостува още следващата седмица в неговото предаване Дъ Еди гоу раунд. След победата, когато интересът към групата се удвоява, а фокусът на промоциите се прехвърля на терена на Великобритания, Еди е почти убеден, че мениджърът няма да спази устната уговорка за участие в предаването му. Но Стиг изпълнява обещанието си. Увенчаният с европейските лаври „Waterloo“ става голям световен хит. Номер едно не само в страните на стария континент, но и в Австралия, Южна Африка и Америка, където достига респектиращото шесто място.

Отново у дома
През лятото на 1975 година АББА потеглят на дългоотлаганото турне из парковете в страната. Стиг прави нещо нечувано до момента в Швеция. Иска шейсет процента от прихода от продажбата на билети. Това е прецедент в историята на шведския шоубизнес. Няма шведски музикант, който да получава повече от трийсет процента от прихода от билетите. Благодарение на интуицията на Стиг и непреклонността му да получи искания процент групата печели от турнето около петстотин хиляди крони, което днес възлиза на шестдесет хиляди евро. Въпреки успеха сред публиката медиите отново са саркастични към шоуто на АББА и тяхната музика:
АББА са бройлерите на компютърната епоха. Песните им съчетават недомислени хармонии и повторения от сорта: Аз ви обичам! И ви карат да пляскате с ръце. Но това е лъжа. АББА не ви обичат. Те обичат 20-те крони, които даваме, обсебени от манията по музикантите!
АББА запазват мълчание. Имат достатъчно ангажименти и неприятности. Агнета има сериозен проблем с гласа. Лекарите настояват тя да преустанови концертите поне за една седмица. Стиг е принуден да отмени два от заплануваните концерта. Агнета влиза в болница с висока температура и сериозни болки в гърлото:
За концерта в Малмьо буквално трябваше да изляза от болницата, за да се кача на сцената. Виеше ми се свят. Мислех, че ще умра. Зад кулисите имаше лекар, в случай че не мога да продължа. За щастие успях да се мобилизирам и изкарах програмата до края.
Това не са първите сериозни изпитания с гласа на Агнета. И в края на 60-те години тя има проблеми с гърлото. Но този път се налага да вземе сериозни мерки. Кариерата й на международна звезда е застрашена още в самото начало. По същото време АББА получават покани за Америка и Великобритания. Сид Бернщайн организира няколко телевизионни участия в авторитетни и гледани шоупрограми. Но това не донася очаквания успех. „SOS“ достига петнайсeто място в класацията на „Билборд“. Добър резултат за нова група, но недостатъчен за АББА, чиито песни оглавяват вече европейските и австралийските класации. Въпреки добрата критика в Америка за новия албум „ABBA“ продажбите не са високи. Той достига 174-та позиция в класацията за албуми. Стиг и АББА са разочаровани. В Европа и Австралия продажбите вървят отлично, но в Швеция нападките към групата не спират. През 1975 година Швеция бойкотира конкурса на Евровизия. Шведски музиканти с леви убеждения дори записват песен, озаглавена „Конкурс за аморални песни“. Авторите се подиграват с групата и Андерсон. Под засилените протести на левите сили, които имат пълен достъп до всички медии, през 1976 година Швеция се отказва от участие в Евровизия. Стиг заклеймява публично враговете на групата с няколко медийни изяви. Агнета, Бьорн, Бени и Фрида не влизат в полемика с опонентите си. Турнето из парковете продължава.

На книжния пазар от 3 декември 2014 г.03-12-2014 г. 
Обем: 218 стр.
Издателство: Сиела
ISBN 978-954-28-1633-1
Корична цена: 25 лв.

Прочетете още:

• Истината за музикалния феномен Адел
• Големите любови на българските звезди
• „Да умреш на 27“ – Джоузеф Гелинек