Две от произведенията на Харуки Мураками с ново оформление

На 15 декември 2014 г. две от най-обичаните произведения на Харуки Мураками вече са издадени на български език с ново оформление.

„Кафка на плажа“ (превод: Людмил Люцканов, обем 610 стр., корична цена: 16 лв.) съдържа не една гатанка, предупреждава Мураками, но не дава отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си. Мнозина смятат, че именно този виртуозен, полифоничен роман е шедьовърът на големия японски творец. Страниците му са обиталище на незабравими образи, изографисани ловко, същевременно опаковани в тайнство.

„След мръкване“ (превод: Владимир Германов, обем 168 стр., корична цена: 12 лв.) е разказ за магията на една нощ, която слива човешките сенки и побратимява духовете. Докато пие кафе в квартален ресторант в Токио, прелиствайки неизвестна книга, 19-годишната Мари привлича вниманието на серия от посетители. Един от тях е бъбрив джаз тромбонист, който я впечатлява с философски спекулации и анекдоти и постепенно я прави съпричастна към дребна криминална драма.

Харуки Мураками е несравним в умението да смесва жанрове, да балансира разказа си на границата между сюрреалното и действителността. Роден в Киото през 1949 г., той завършва литературния факултет на Токийския университет, но сам признава, че е повлиян по-скоро от попкултурата, отколкото от японските литературни кодове. Творчеството му е еманация на дивно въображение, подписано с мистерия, елегантност и стил.
Издателство: „Колибри“

Още за двете книги:

„Кафка на плажа“

Тази книга е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни.

„Кафка на плажа“ е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си самодисциплина, че трябва да е „най-коравото петнайсетгодишно момче на света“. Той открива една малка частна библиотека, в която да прекарва дните си, за да се усъвършенства и самообразова, докато се сприятелява с доста странни личности. Втората спирала на повествованието ни отвежда при възрастен жител на Токио, който се отклонява от спокойния си, протичащ по установени правила живот, и убива напълно непознат човек. Този незабравим образ, обрисуван с неподражаемо майсторство от Мураками, разговаря с котките, но не умее да чете и пише, нито да обясни какви сили го тласкат към останалите герои.

След появата на романа на японския пазар, издателите откриват специален сайт, на който читателите могат да задават въпроси лично на Мураками относно многопластовото повествование. И той наистина написва над 1200 отговора. В друг сайт, само че англоезичен, авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. „Кафка на плажа – твърди той – съдържа не една гатанка, но аз не давам техните отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си.“

„

След мръкване“

Всеки се движи в своя си посока. Едни са се запътили нанякъде, други не бързат заникъде. Някои са се устремили към своята цел, други не се и сещат да се замислят накъде вървят. Някои молят времето да спре своя бяг, други го побутват в гърба, молят го да ускори своя ход. Но когато последният влак потегля от гарата, странни неща започват да се случват, настъпва странен час. И нощта не е нощ. Търпението ни се изчерпва. Вече не можем да съзерцаваме безучастно онова, което ни показват по телевизията. Искаме всичко да изпитаме от първа ръка, да проверим сами кое е истина и кое не е.
Харуки Мураками

Прочетете още:

• Две култови произведения между фикцията и реалността
• „Историята на 47-те ронини“ – Джон Алин
• „Книга за бамбука“ – поетично за средновековните Япония и Китай